Как за 2 месеца настигнахме рекордьорите по смъртност и всеки момент ще ги задминем

Епидемията показа, че българското здравеопазване е албански реотан - то усвоява уроците най-бавно от всички здравни системи в слънчевата система. Това виждаме в статистиката на сайта Worldometer, стига малко да си поиграем с числата.

Така например само до преди 3 месеца смъртните случаи с COVID-19 на милион население у нас бяха 3-4 пъти по-малко, отколкото в Италия, Франция, Великобритания. Само за 2 месеца успяхме да ги настигнем и вече сме на път да ги задминем, въпреки че там есенната вълна на заразата се оказа гигантско цунами.

Очевидно на Запад

здравеопазването това лято се е научило, докато

у нас се е отучило

Във Франция например между 1 септември и 12 декември новите заразени са били 2 милиона и 70 хиляди, а починалите с COVID-19 за същия период – 27 хиляди и 100. Следователно смъртността е сведена до 1 процент от доказано заразените. Но ако добавим и безсимптомните, които не са се тествали, нищо чудно да падне под половин процент.

В България между 1 септември и 12 декември новите заразени са 162 200, а починалите - 4981. Това значи 3 процента смъртност. Но във Франция човек живее средно 83 години, а у нас 75, следователно сухите съчки" там са поне 2-3 пъти повече.

Така че докато във Франция неканената гостенка жъне със сърп и ръкойка, у нас тя прибира реколтата с комбайн Клаас Доминатор". Но да видим

чия медицина колко се е подобрила

с опита. На 15 май смъртността сред заразените във Франция е била 2 процента, а сега е 1. Значи за едно лято е поумняла двойно.

У нас на 15 май смъртността сред доказано заразените е била 4,7 на сто - значи все пак сега е намаляла с една трета. Но не и със 100 процента като там. И тъй като нашето стартово ниво беше много по-незавидно, имахме много по-голям мегдан за подобрение. Само ако внимавахме в час.

Хубавото е, че сайтът Worldometer показва колко са заразените и починалите на 1 милион население. Ако сложим в числителя заразените на милион, а в знаменателя починалите, получаваме нещо като коефициент, който показва компетентността на съответното здравеопазване.

Така например,

в България този коефициент е 31,6,

т. е. на всеки 32 тествани и заразени

1 хвърля топа

В САЩ коефициентът е 55, с цели 23 пункта по-добър. Това не попречи на демократите да обявят Тръмп за масов убиец, въпреки че там конкретните мерки ги вземат губернаторите и кметовете.

Според мен властите и тук, и там не могат да направят кой знае какво. Те могат само да наложат карантина, за да забавят епидемията, но тя рано или късно пак тръгва и щетите накрая май са повече от ползите.

Лекарите също не са виновни – докарат ли им болен, те го лекуват както знаят и могат. Всичко зависи от здравната система – дали веднага се заема с болния, или изпада в бюрократични ритуали, които отлагат лечението с дни и седмици. И дали е готова с лечебните протоколи, лекарствата, леглата, дихателните апарати и така нататък. Това не зависи от отделния лекар, а от приоритетите на организацията, стига да я има.

Ако във Франция, Италия, Чехия болният веднага вижда лекар, получава рецепти, указания и лекарства или болнично легло, то у нас достъпът до конкретната помощ може да отнеме цяла седмица. Според мен,

както има световно проучване Doing Business, така трябва да има Doing Medicine

Един от критериите в "Правене на бизнес" е за колко време може да се регистрира нова фирма. За "Правене на медицина" трябва да се види за колко време болният получава реална здравна помощ. Сигурно и тук ще сме рекордьори.

Тази бюрократична алиенация на системата от пациента убива. Ако търсим вина, трябва да се върнем към здравната реформа от 1999 година. COVID-19 е стрес тест за тази нескопосана реформа, който доказа това, което всички знаем - че тя унищожи българското обществено здравеопазване, но не предложи нищо смислено на неговото място.

Но да се върнем към така наречения "капацитет на компетентността", който у нас е сред най-ниските в Европа – едва 32. Във Франция е доста по-висок – около 43. Ако смятаме само статистиката за есента, там той се подобри до 100, а у нас до 50. Там се е увеличил с 57 пункта, а у нас – с 18. Кога ще ги стигнем?

Напредваме, изоставайки

Сред нашите съседки на Балканите този коефициент (за целия период) е далеч, далеч по-висок. В Турция е 112, в Сърбия е 114, а в Румъния е 41. Значи там много по-добре лекуват. В Гърция коефициентът е едва 34, но пак ни водят с едни гърди. Затова пък там заразените до този момент са едва 11 275 - сигурно не им дават да си покажат носа през прозореца.

В цялата Източна Европа здравните системи се справят два пъти по-добре от нашата. В Полша коефициентът на компетентността е 47,9, в Хърватия 66,6, в Чехия е 60. И така нататък.

Това е поредното доказателство, че от всички източноевропейски преходи българският е най-зловредният. Същото изоставане от бившия соцлагер показват статистиките и за демографията, и за икономическия растеж, и за жизненото равнище, и за неравенството, и за образованието. Във всичко сме двойкаджиите на новите демокрации.

В Европейския съюз все пак има държава, където "коефициентът на компетентността" е по-нисък от нашия – Италия. Там той е едва 29. Но сега се твърди, че заразата е тръгнала именно от Северна Италия, а не от Ухан. През март и април тя удари Ботуша с такава изненадваща сила, че системата падна в нокдаун.

На 15 май заразените в Италия бяха общо 223 879, а починалите - 31 694. Смъртността тогава бе 14 процента! Сега е точно обратното. Между 1 септември и 12 декември там удари 10 пъти по-мощно вирусно цунами от пролетта, но здравеопазването дава отпор. Новите заразени са 1 555 573, но от тях предадоха Богу дух само 1,8 процента. В сравнение с пролетта смъртността е намалена 8 пъти!

Медиците по света вече знаят какво да правят

и го правят. Има цял набор лекарства, при това съвсем евтини, които силно намаляват тежестта на заболяването. Но главното условие е те да се приложат колкото може по-рано. Тогава хоспитализацията и смъртността с COVID-19 спадат от 2 до 4 пъти и вече са сравними с обикновения грип.

Това бе показано нагледно и във Франция, и в Италия, и в САЩ, да не говорим за Германия, където си го знаеха от самото начало.

Но как у нас да имаме ранна диагностика, когато тестовете са по 120 лева и народът е беден? Кой може да си го позволи по веднъж на седмица? Не и пенсиите. Министрите си вярват, че за тази най-рискова група тестът е без пари. Долу обаче нищо подобно не се забелязва. Пенсионерът се сеща да се тества едва 5 минути преди да ритне ведрото.

Не знам как е в Германия, но есента на летището в Мюнхен по уредбата предлагаха който иска да си направи безплатен тест. Това важи за всички пътници, включително и за чужденците. Един нашенец даже поиска 60 евро, ако се откаже от това право.

Как да има доболнично лечение у нас, когато по-лесно е да се срещнеш с извънземен, отколкото с личния лекар? Ако ти предпише лекарства по телефона - по аптеките ги няма. Търсиш - обикаляш, обикаляш - търсиш, накрая викаш линейка и чакаш, чакаш, чакаш, чакаш, чакаш и пак чакаш.*

Изводът ще ни извади очите – здравната реформа от 1999 г. издигна китайска стена между медицината и лечението. Ако питат мен, веднага бих върнал здравеопазването към старата система "Семашко". Уви, никой не ме пита. У нас имат думата медицинските мултимилионери.

*Лично аз още не съм се срещал с коронавируса, но това разказват мои познати. Един лекар, добър мой приятел, си отиде. Лека му пръст и вечна му памет.