"Вземи пистолета! Рафър, вземи пистолета", се чува от аудиозаписа на убийството на Робърт Кенеди, а големият лекоатлет не губи присъствие на духа и успява да се справи с опасната задача

Тежката работа на полетата с памукови насаждения кали волята и физиката на един от най-големите американски спортисти за всички времена

Големите шампиони най-често излизат от царството на бедността, лишенията и тежкия физически труд. Колкото по-малко имаш на младини, толкова по-голям е шансът да получиш всичко в средата на живота си. Трудностите в началото нараняват душата, но и каляват характера. Големите препятствия ожулват колената, но и дават силата да бъдеш по-добър от останалите.

Рафър Джонсън изгражда своята непобедимост под жаркото слънце над памуковите полета в долината Сан Хоакин. Заедно с братята и сестрите си помага на баща си да събират памук от сутрин до вечер. Работата на полето изглежда като непосилна задача за едно деветгодишно хлапе. Но малкият Рафър оцелява и оформя вече споменатите вътрешни качества, за да се изкачи по-късно на световния връх. Чернокожият атлет печели златен олимпийски медал на игрите в Рим и в този период е може би най-известният американски спортист.

Съдбата му праща редица приключения

и след края на спортната кариера. Някои са бляскави, а други ужасно тъжни. Десетобоецът участва в популярни холивудски продукции, между които е и филм за Джеймс Бонд. Пак той е на сантиметри от Робърт Кенеди, когато американският кандидат-президент е прострелян смъртоносно с няколко куршума от 24-годишния палестинец Сирхан Сирхан. Джонсън оцелява и до края на живота си е споменаван като един от хората, които се втурват да обезоръжават убиеца. Неговият може би най-емоционален спомен са игрите в Лос Анджелис през 1984 г., когато го избират да запали олимпийския огън. Преди дни всички спомени угаснаха заедно със сърцето на 85-годишния Рафър Джонсън. Смъртта му подтикна американците да си спомнят за всички геройства на един от най-великите им спортисти за всички времена.

Събирането на памук е първият му спорт, който калява и мускулите, и психиката. Но Джонсън притежава и талант, без който животът му въобще нямаше да е толкова вълнуващ. Още в университета в Калифорния се оказва, че той може да е номер 1 в който спорт си пожелае. На лекоатлетическата писта скача по-надалеч и тича по-бързо от всички останали. В същото време е включен в списъка с талантите, които да бъдат поканени в Националната лига по американски футбол. Толкова е популярен и обичан, че го гласят за президент на студентския съюз, но расовите предразсъдъци го лишават от тази първа минипобеда.

Той е млад, силен и кален в битките, така че няма място за отчаяние. Победите му са способни

да надделеят и над най-закостенелите традиции,

а и Америка вече е започнала да се отърсва от старите демони. Пред вратата на стаята му в университетското общежитие се извива опашка от треньори, но младият Рафър решава да се състезава в десетобоя. Непосредствено преди олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. той се контузва, но въпреки това заминава за най-важното за всеки спортист състезание и на куц крак спечелва “само” сребърен медал в десетобоя.

В следващите четири години той е безапелационен в може би най-тежката дисциплина, която включва десет различни спорта. Особено ценна е победата над съветския му съперник Василий Кузнецов насред Москва, и то в разгара на Студената война.

На този фон никой не се съмнява, че той ще е голямата звезда на олимпиадата в Рим през 1960 г., но

в последния момент се явява сериозно препятствие

Чернокожият спортист, който през това време играе баскетбол при легендарния треньор Джон Уудън, е сериозно ранен при автомобилна катастрофа. Америка изтръпва, но онова момче от нажежените като пещ памукови полета просто не познава думата “загуба”. Най-големият талант на американския лекоатлетически отбор успява да се възстанови за рекордно кратко време и да замине за Рим.

Там се впуска в една от най-яростните олимпийски битки за всички времена. Джонсън буквално до последния момент е преследван по петите от тайванеца Чуан-Куан Янг, с когото иначе са учили в един университет и са добри приятели. Двамата са с почти изравнени шансове преди последното състезание – бягането на 1500 метра, където Янг по традиция се представя по-добре. Американецът обаче тича все едно е гонен от дявола и в крайна сметка печели златния медал в десетобоя.

“Знаех, че Чуан е по-добър от мен, но той въобще и не предполагаше колко съм мотивиран да успея. Това беше последният ми шанс за олимпийско злато и нямаше как да го отстъпя дори на добър приятел”, казва по-късно големият герой на игрите в Рим.

След края на спортната си кариера Джонсън решава, че няма да лежи на стара слава и се заема с разгръщането на мащабна благотворителна дейност.

Ликът му краси най-авторитетните издания,

а редица класации го сочат като най-великия американски спортист на XX век. Холивуд също харесва излъчването му и го включва в своите грандиозни планове. На снимачната площадка Джонсън си партнира със звезди от ранга на Елвис Пресли и Франк Синатра. Включва се и в един от епизодите на легендарната поредица за Джеймс Бонд.

Толкова успешен и обичан от всички спортист просто няма как да стои далеч от политиката. Братът на Джон Кенеди – Робърт, го кани в екипа си за президентската битка през 1968 г. Двамата се познават отдавна и кандидатът на демократите е убеден, че олимпийският медалист ще му свърши добра работа. На 5 юни сенаторът се обръща към своите привърженици в хотел “Амбасадор” в Лос Анджелис, след като е станало ясно, че печели първичните избори в Калифорния. След края на речта Кенеди и съратниците му напускат балната зала, използвайки кухненския коридор. Там братът на застреляния пет години по-рано американски президент Джон Кенеди е пресрещнат от палестинеца Сирхан Сирхан, който го засипва с дъжд от куршуми. Поне три от тях попадат в тялото на сенатора. Настава суматоха, а Джонсън е

сред хората, които първи се втурват

да обезоръжат екзекутора.

По-късно се оказва, че един от репортерите с портативния си касетофон и прикрепения към него микрофон успява да направи аудиозапис от убийството. На него се чува как един от мъжете крещи: “Вземи пистолета! Рафър, вземи пистолета!” Джонсън наистина успява да отнеме и да предаде на полицията оръжието, което е

още една брънка

от създаването

на легендата

за проклятието, тегнещо над клана Кенеди. Смъртта на Робърт Кенеди е тежък емоционален удар за легендарния спортист, но той за пореден път успява да се съвземе и да продължи да носи светлина на човечеството. Помага на деца в неравностойно положение, които също искат да спортуват и да се състезават. Преотстъпва от световната си популярност на редица благотворителни инициативи.

През 1984 г. именно той е избран да запали огъня на олимпийския стадион в Лос Анджелис, демонстрирайки по този начин на света, че янките са изоставили расовите предразсъдъци и са се научили да уважават своите големи шампиони. В деня на неговата смърт огънят лумна отново на олимпийския стадион в Лос Анджелис и продължи да гори до залез-слънце.