В атрактивния радиоскандал със Силвия Великова евродепутатът Александър Йорданов извади от миналото една много интересна своя теза - че упадъкът на СДС се дължи на превръщането му в единна и централизирана партия през февруари 1997 година.

Тук ще се опитам да доразвия тази теза. Според мен г-н Йорданов е много прав - упадъкът на СДС наистина започна с това. Само че то де факто стана още през лятото на 1991 г., когато 39 сини депутати във Великото народно събрание го напуснаха и обявиха гладна стачка в знак на протест срещу още недовършената нова конституция. През 1997 г. това само бе оформено де юре.

Г-н Йорданов също бе сред онези 39. Отначало този ход ми се стори нелогичен - защо да оставят конституцията в ръцете на комунистите? Не е ли по-добре да са вътре и да се борят за всеки член и всяка алинея?

Но скоро се разбра, че целта на гладуването бе друга - да се отстранят по-умерените и по-диалогичните вътре в самото СДС. И щом превзеха Националния координационен съвет (НКС), гладуващите решиха, че този, който подпише конституцията, няма да е в листите на СДС за изборите през същата есен.

Именно

в този момент СДС спря да бъде движение

и стана унитарна и йерархична партия. С един удар бяха отстранени социалдемократи, либерали, еколози, земеделци и цялата останала шарения.

Разбира се, „отлюспените“ се явиха отделно на изборите и не минаха бариерата, но с това отнеха поне 30 на сто от електората на сините. Ако не бе ги прогонило, СДС щеше да има пълно мнозинство в парламента. А така победи БСП само с 1 процент и му се наложи да се коалира с ДПС.

За да не дели власт с Дертлиев, Филип Димитров стана заложник на Ахмед Доган. Ура! Времето е наше!

Колегата Владо Костов, който по онова време още имаше смъртна присъда от народната власт и вероятно работеше за французите, посъветва СДС веднага да разпусне парламента и да направи нови избори, като се сдобри с отлюспените. Тази статия в „24 часа“ така възмути сините, че вкараха и него, и вестника в сектантския си черен списък.

Така още в първите си 4-5 месеца като де факто централизирана партия, СДС се оказа в положението на безплодната смоковица, на която Исус Христос дал още 1 година шанс да роди нещо и после я отсякъл, защото тя само „заема място“. Горе-долу толкова бе дадено и на Ф. Д.

Колко поуки

има в Библията!

Древните евреи смятали смоковицата за дървото на мъдростта. Но ако тази мъдрост не ражда плодове, значи само заема място в политическото пространство и трябва да се махне.

Синята метла на 39-те измете през балкона не само леви и либерални партии, но

прогони и най-уважаваните фигури в СДС – Жельо Желев,

Петър Дертлиев

и още много, много други, да не ги изброявам. Само тези двамата струваха колкото всичките 39, взети заедно и умножени по 10.

Същото се случи и с идеологията на СДС. В началото социалдемократите на Дертлиев бяха единствената що-годе масова организация в съюза, останалите бяха кухненски седенки. И това бе нормално, защото общата нагласа на синия електорат бе лява – той мразеше елита, неговите привилегии, започналото разграбване на държавата, ненавиждаше и ултрадесния план “Ран-Ът”.

Това е именно лявото - то е егалитарно, стреми се към социално равенство. От интервюто на г-жа Великова останах с впечатлението, че тя не разбира кое е дясно. Дясното е политиката на неравенството. ГЕРБ е 100-процентова дясна партия, тъй като тя води най-дясната икономическа политика в ЕС, членува в ЕНП и се радва на подкрепата на икономическия елит, както и на цялата държавна и общинска бюрокрация. По-дясно от ГЕРБ в България няма.

Така че ако г-н Йорданов е десен, точно в ГЕРБ му е мястото. Той е наясно със своята идентичност, докато т. нар. “градски десни” се опитват да се пъхнат там, където няма дупка.

С одобрение напоследък отбелязвам известно просветление – струва ми се, че някои стари сини шамани, като например г-н Евгений Дайнов или г-н Огнян Минчев, ги съветват да се преосмислят като леви.

Ако нещо не съм разбрал, извинявам се. Ако го направят, ще се върнат към истинските корени на СДС. Но едва ли.

Но да се върнем към сектантските години на Ф.Д.

След като изхвърли през прозореца своите левица и център, на СДС не му оставаше друго, освен радикален антикомунизъм плюс тотална реституция. Новият капитал бе червен, значи старият капитал трябваше да възкръсне от гроба.

Не се получи и СДС грохна на млади години. На следващите избори в края на 1994 г. СДС се сви до 69 мандата в парламента срещу 125 за БСП.

И едва ли сините биха получили втори шанс, ако не бе червеното сектантство на Жан Виденов, което доведе България до изуй-гащи.

Междувременно сините си отчетоха част от грешките, очистиха се от талибаните и издигнаха за лидер Иван Костов, който минаваше за умерен и диалогичен надпартиен експерт.

Оттук нататък

обаче Александър Йорданов е невинен,

а Силвия Великова греши. Тя се опита да му вмени вината за днешния тотален упадък на отломките от старото СДС. Истината е, че през 1996 г. той вече бе опозиция на новото ръководство и през 1998-а то го отстрани, като го изпрати посланик в Полша. После мина през Македония и когато 2005 г. се завърна в родината, СДС вече бе ритнал ведрото.

Г-н Йорданов има желязно алиби. Виновниците за повторния упадък бяха други. Но дали г-жа Великова ще ги обработи в ефира така, както се опита да изпържи г-н Йорданов?

При Иван Костов СДС окончателно се позиционира като дясна и на всичкото отгоре консервативна партия. Ако отлюспените през 1991 г. бяха още вътре, това щеше да е невъзможна маневра. Без своето ляво крило СДС съвсем естествено се гушна под крилото на германската фондация “Аденауер” и възприе нейния катехизис.

И веднага се превърна в нещо като дървено желязо – хем ужким консервативна партия, хем прави революционни реформи. Костенурка, която лети. Ако видите костенурка да лети, значи някой орел я е хвърлил от високо, за да я освободи от затвора на черупката.

Накрая на народа му писна и от червени, и от сини сектанти и докара Симеон Сакскобургготски. Трябва да му се признае, че излекува партиите от сектантството, но не ги научи да имат принципи.