За свободата на художниците по времето на режима
Спорим с един български художник, който има шанса да живее и твори в Ню Йорк. Спорим по въпроса дали са били ограничавани художниците по времето на режима? Той отрича да е имало репресии.
Не са ги бесели по площадите. Да! Но можеха ли да излагат каквото си искат? Ами не можеха, разбира се. И ако режимът не харесваше творбите им - можеха ли да ги покажат на Запад? Ани не можеха, разбира се. Имаше години, когато някои от художниците, които не бяха любимци на режима, трябваше да хранят децата си като рисуват плакатите (билбордовете) над кината за поредния филм.
Няма по-тежка репресия за един творец от тази да ти забраняват да рисуваш, пишеш или композираш онова, което искаш. И все пак за писателите и композиторите имаше някакъв начин да изнесат нелеглно свитък ноти или папка с разкази ---- как един монументалист например да изнесе петметрова статуя? Пък и картина 30/35 беше трудно да бъде изнесена зад грница, Ами режимът забраняваше износа на произведения на изкуството. Дори на казионното изкуство, та камо ли на другото.
Та защо избягаха от България Георги (Боби) Даскалов, Христо Явашев. Михаил Симеонов, Алцек Мишев? Защото имаше огромна свобода на творчеството ли по вемето на комунистическия режим?
*От фейсбук
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години
-
Да ме извиняват, но във филма за Гунди го няма Георги Аспарухов, а един фукльо, жонглиращ с топката. Излязох на 30-ата минута
„Гунди-легенда за любовта". Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа