Да си спомним с усмивка за Стефан Данаилов по повод 1 год. от смъртта му

Измина една година от деня, в който ни напусна Стефан Данаилов - актьор емблема, който завинаги ще остане такъв.

Ламбо, както май всички го наричаха, беше талантлив, красив, харизматичен, бохем, с неподражаемо чувство за хумор, душа на компанията, човек на живота.

Силен, достолепен, изпълващ екрана и театралната сцена. Обичан от нежния пол - Татяна Лолова изпя “А аз съм момиче на Стефан Данаилов...”, но всички жени биха изпълнили вдъхновено и с радост тази песен. Студентите му го боготворяха и почтително го наричаха Мастър. Имаше лидерски характер и беше готов винаги да помогне на всеки, изпаднал в беда.

Над 170 роли в киното, театъра, телевизията и радиото е изиграл Стефан Данаилов. Удивително много за 56-годишния му творчески живот. Броим времето от 1963 г., когато 21-годишният студент във ВИТИЗ Стефан се снима във филма “Инспекторът и нощта”, до 2019 г., когато 76-годишният Данаилов игра в пиесата “Артистката” в Народния театър.

Не бива обаче да пропускаме първата му филмова изява. Стефан, или Стьопа, както го наричат близките му, е 12-13-годишен, когато го снимат във филма “Следите остават”.

Въпреки този щастлив дебют на малчугана Стьопа киното ни можеше да остане без Ламбо. Но пък юридическата гилдия да има своя най-красив адвокат, съдия или прокурор. След казармата Стефан решава да следва право в Софийския университет.

Разубеждава го актьорът Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица Данаилова. Той го подготвя за изпитите във ВИТИЗ и младежът влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.

Смята се, че най-силната роля на Ламбо е Борис I в едноименния филм. Анжел Вагенщайн, сценарист на лентата, признава, че още докато пише сценария, си представя Стефан Данаилов в ролята на българския владетел.

На същото мнение е и режисьорът Борислав Шаралиев. И за двамата той беше актьорът, който може да пресъздаде на екрана този велик държавник, да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.

“Шаралиев нямаше грешка при избора на актьорите, не сбърка и със Стефан Данаилов. Ламбо се справи блестящо както с широкия възрастов диапазон на героя си, така и с израстването му от плах и нерешителен хан до силен и мъдър владетел”, каза ми операторът Венец Димитров.

Митологизирани в актьорската гилдия са номерата, които си погаждат Ламбо и Тодор Колев.

Ето два от тях, разказани от Тодор на Гергана Михайлова за книгата “Варненското софиянче от Шумен”.

Минка,

“електронната

пушка”

Стефан Данаилов, с когото бяхме доста близки, още живееше в Пловдив, играеше от време на време. Всяка сутрин го взимаха за снимки в “На всеки километър” (снимаха около Пловдив).

А вечерите завършвахме по баровете или в “общежитието”, както наричахме общия си дом. Една нощ пак бяхме на бар и Стефан към един часа, след програмата искаше да си тръгне. Стана голяма разправия, бяхме се почерпили и не ни се разделяше. Но той каза, че утре е на снимки, и наистина си тръгна. На компанията й стана много неприятно и аз реших да му свия някакъв номер, демек да го накажа.

По едно време в бара влезе Минка “електронната пушка”, така й казваха заради професията й, “дружеше” главно с чужденци. Тя седна на нашата маса заради Стефан, а той си тръгна. И тогава реших да извърша “злокобното си отмъщение”.

Останахме в бара до пет сутринта, докато го затворят и аз предложих на Минка да я заведа при Стефан. Всички знаеха, че той не си заключваше вратата на стаята, защото сутрин идваха да го будят за снимки, а той спеше като заклан. Имаше опасност, както е заключен, да не чуе.

И аз заведох Минка “електронната пушка” в общежитието, вкарах я в стаята му. Сергей (така се казваше героят на Ламбо в сериала “На всеки километър” - бел. ред.) спеше безпаметно, проснат на леглото. Казах й да се съблече спокойно, да си легне при него и заранта, когато се събуди, “да се опознаят по-добре”.

Както предполагах, така и стана: идват от продукцията, отиват горе и влизат както всеки път, без да чукат. Виждат Стефан в леглото с гола жена до себе си. Той се събужда, обаче не може да си спомни какво е правил вечерта, а най-малко си спомня, че се е прибрал точно с тази жена.

Объркан тръгва на снимки и през целия ден мисли какво точно е станало. Разбира се, сетил се е, че са му скроили номер. Като се върна вечерта, целият театър вече беше научил за случката и всички му говореха да не се прави на ударен, наистина се е прибрал с Минка.

През цялото време той ме гледаше изпитателно, усетил, че съм му вързал тенекията.

Но не като във филма “На всеки километър”...

И още смях с главен

герой Ламбо

Първи снимачен ден на “Борис I” (1984). Режисьорът Борислав Шаралиев се обръща към Стефан Данаилов, който играе ролята на княза, и му казва:

- Ламбо, няма да се правиш на звезда, предстои ни тежка и отговорна работа!

- Няма да се правя, Шаро. Аз съм си звезда - отговаря Данаилов.

***

Стефан Данаилов и Иван Григоров стоят до колата на Ламбо след тежък снимачен ден. Приближава красиво момиче и иска автограф от Стефан. Поглежда към Иван и пита:

- Този другар не е ли от НЛО?

- Моля?

- Питам другарят не е ли от състава на група НЛО.

- Не е, мойто момиче - пуска чаровна усмивка с лукави нотки Ламбо. - Този другар не е извънземно, той е подземно. Подземно безполезно...

***

На един 3 януари Стефан Данаилов е на лична среща с Тодор Живков за жилищния си проблем. Толкова е притеснен и стресиран, че вместо да каже: “Честита Нова година, другарю Живков”, се изцепва:

- Честита Нова година, другарю Тодоре!

След неловко мълчание Първия се засмива и кани актьора да седнат на малка маса пред бюрото му.

***

Ламбо трудно запаметява текстовете си. В постановката “Тайната вечеря на Дякона Левски” играе ролята на Димитър Общи. Трябва да произнася едни дълги монолози, в които да изреди имената на членовете на революционните комитети. Десетки имена...

По време на спектакъла актьорът се провиква:

- Кой казва, че Димитър Общи не може да чете?!

Вади един лист от джоба си и прочита с апломб имената на комитите...

***

Когато започват снимките на втората част на “Километрите...”, започват и проблемите на Стефан Данаилов с килограмите. Той започва да пази диети.

Снимат в Благоевградско. Веднъж, след като заснемат кадъра със скачането на Велински от моста, сядат да хапнат. Обядът е топъл бял хляб, кашкавал от близката мандра и домати. Всички са гладни и набиват яко, а за да не ги гледа, Ламбо ляга на тревата с гръб към тях и стиска зъби да не се изкуши.

Георги Черкелов (Велински) му подвиква:

- Деянов... Сергей... хъшче, вземи, бе, апни, не се мъчи! Рано ти е още...

И му подхвърля парче хляб като на гладно куче.

Познайте дали Ламбо е изял хляба...