- Опозицията и президентът отказаха да влязат в темата - това е и победа, и поражение

- Сега коронавирусът и бюджетът създават нови мнозинства

Когато стана ясно, че протестите нямат ресурса да предизвикат оставка на правителството, но могат много съществено да ерозират електоралната подкрепа за управляващите, Бойко Борисов стартира “инициатива за промяна на конституцията”.

Шаблонната и

невярна оценка

за нея е

“печелене на

време”,

“отлагане на предсрочните избори”. Всъщност това беше опит за промяна на дневния ред, който имаше слаб успех заради единодушния и категоричен отказ на опозицията да влезе в дебат по тази “вечна тема” на българския парламентаризъм.

Макар процедурата да осигури два месеца време за размисъл, нямаше как да се стигне до обсъждане, защото както протестиращите, така и парламентарната опозиция бързо

осъзнаха, че

само могат да

загубят, ако

влязат в дебат по

същество

Бързо стана ясно също, че темата за промяна на конституцията трябва да бъде затворена от управляващите така, че да не генерира голям негатив за тях. С гласуването в сряда в парламента това се случи в много удобна за управляващите конюнктура на фона на двете горещи теми – бюджета и новите мерки срещу COVID- 19. Дори да бъде много коментирана от експертите, затварянето на тази тема ще остане почти незабелязано от обикновените хора и сагата с новата конституция

ще приключи

без големи

щети за ГЕРБ

Това обаче не означава, че темата за промяна на конституцията ще отпадне от дневния ред на българската демокрация. Напротив, този дебат ще продължи и в следващия, и в по-следващия парламент, защото има няколко големи въпроса, на които българските политици трябва да дадат решение чрез устойчив консенсус - мястото на прокуратурата, дали трябва да съществува институтът на Великото народно събрание, броя на депутатите и на камарите в парламента.

Приключилата неуспешно процедура за иницииране на избори за ВНС показа, че от месеци вече е ясно дори за най-радикалните протестиращи, че вървим към редовни избори. И

сега те

протестират за

мерките срещу

коронавируса, а

не за предсрочна

правителствена

оставка

Дебатът в пленарната зала влезе в стандартното русло с въпроси защо Борисов не е там, защо правителството го няма. Дори управляващите не се бяха мобилизирали да гарантират своите 123 гласа и гласуваха по-скоро ритуално, за да приключат процедурата.

Безспорно един удобен момент за свикване на Велико народно събрание беше пропуснат, защото щеше да даде предимство само на управляващите. През 2003-2004 г. опозицията искаше същите конституционни промени, но темите за членство в НАТО и в ЕС тотално изхвърлиха от дневния ред дебата за голяма промяна на конституцията.

Промяната на конституцията, която беше търсена като тема, способна да създаде ново мнозинство, да форматира по нов начин деленията и противопоставянията в българската политика, не постигна успех.

Но политическата ситуация генерира новите две теми, които могат да свършат същата работа. В момента ситуацията е подобна - коронавирусът и бюджетът не са просто горещи теми, а

те създават нови

мнозинства,

които не възпроизвеждат противопоставянето управляващи - опозиция. Защото въпросът за бюджета съвсем не се свежда до някакво рутинно гласуване, а става дума за промяна на философията на бюджетиране в България.

Много тъжно за българската демокрация е, че видяхме една процедура без дебат по същество. Фактът, че опозицията и президентът просто отказаха да влязат в дебат по тази тема, е

тяхната победа, но и

тяхното поражение

Защото възможност за конституционна промяна имаше, но опозицията прецени, че това ще е в полза на правителството, и затова се отказа от дебата.

Този отказ всъщност беше продължение на острата конфронтация между протестиращи и управляващи, която погреба поредната възможност да се потърси разумно решение на няколко ключови въпроса за дефектите в институционалната архитектура на българската демокрация. Още веднъж станахме свидетели на невъзможността в този парламент, а и извън него да се води конструктивен дебат.