Едва 27-годишен, Бен Ференц разкрива в съда престъпленията, извършени от близкия кръг на Хитлер

Завършва Харвард, но като войник по време на Втората световна война лъска тоалетните

Наричат го "свидетелят на века", но не защото през 2020 г. достигна своето столетие. Бенджамин Ференц е жива историческа легенда, видял с очите си едни от най-големите ужаси в човешката история. Едва 27-годишен, той става главен следовател и напада нацистките престъпници в съдебната зала. Малко по-късно се превръща и в най-младия обвинител в Нюрнберг, който и до днес не спира да се бори за справедливост.

Благодарение на разследванията на Ференц прокурорите в Нюрнбергския процес, открит на 20 ноември 1945 г., имат достатъчно доказателства и документация, за да докажат престъпленията на нацистите. Докладите на Ференц са използвани срещу членове на близкия кръг на Хитлер, военни престъпници, сред които Херман Гьоринг, Рудолф Хес, Балдур фон Ширах и други.

"Без Ференц този грандиозен процес можеше да не се проведе", споделя пред DW Аксел Фишер, историк и експерт по Нюрнбергските процеси.

"Успях да се превърна в робот. Не виждах хората като евреи и такива, които не са евреи.

Те са убивали

и комунисти,

убивали са и роми, и лидери на опозиционни партии. Успях да приема всички жертви просто като човешки същества. Никога не изпитах чувство за отмъщение. Не си помислих "нека убием всички тях", разказва в свое интервю самият Ференц пред BBC.

И до днес той споделя, че за него винаги е било важно да се усмихва и да гледа живота с розови очила, без значение дали вътрешно му се плаче. Ясно си спомня Нюрнбергския процес и ужаса, но никога не си е позволявал да се дави в сълзи. В една от последните си книги той обяснява, че ако плачеш отвътре, по-добре е да се смееш отвън.

Книгата, озаглавена "Разделни думи: 9 урока за забележителен живот", ще бъде публикувана на английски език на 31 декември 2020 г. Това е и последната творба на един от най-важните следователи, участвали в Нюрнбергския процес.

Той е автор

и на още 12 книги,

всички от които се радват на завиден интерес.

100-годишният днес Бен Ференц е роден през 1920 година в бедно еврейско семейство в Трансилванските Карпати. Той е само на десет месеца, когато родителите му решават да избягат в САЩ.

Ференц израства в Ню Йорк и завършва право в Харвард със стипендия за високонадарени деца.

След дипломирането си през 1943 г. се присъединява към американската армия. Времето му като войник в армията не започва особено обещаващо. Той получава задачата да работи на пишеща машина в Северна Каролина. Тъй като не можел да стреля с оръжие, често му се налагало да чисти тоалетните или да лъска подовете на общите помещения.

Истинските си задължения като войник Ференц получава през пролетта на 1944 г., когато неговото военно поделение е изпратено в Обединеното кралство, за да вземе участие във Втората световна война. Като военнослужещ в американската армия участва в дебаркирането на западните съюзнически войски в Нормандия. През 1945 прекосява заедно с американските войски Рейн през прочутия мост край Ремаген. И до днес Ференц е категоричен, че е чист късмет, че е оцелял по време на войната.

След службата в армията Ференц става

част от екипа, разследващ нацистките престъпления

В главната квартира на 3-та американска армия, ръководена от генерал Патън, започнали да търсят опитни хора, които да издирват доказателства за зверствата.

Младият тогава юрист Бенджамин Ференц се заел с тази задача и в продължение на месеци заедно с колегите си проучвал всевъзможни нацистки архиви, включително и тези от концлагери. Онова, което открил в Бухенвалд, Дахау, Маутхаузен и по други места, надхвърлило всички негови представи за жестокост.

"Важно беше да се събират доказателства, да се установяват имената на концлагеристите, на комендантите на лагерите и на отговорните офицери от СС. Въз основа на събрания материал бяха изготвени заповедите за арест.

Така обхождахме лагер след лагер

Не можехме да повярваме какво откриваме. Беше жестоко. Една хладнокръвна машина за убиване", отбеляза Бен Ференц в своите спомени.

Нюрнбергският процес срещу основните нацистки престъпници започва на 20 ноември 1945. Там Бен Ференц е само зрител. "В началото всички места за зрители бяха заети, но с времето постепенно редиците оредяваха. Германците не проявяваха почти никакъв интерес към процеса", спомня си с тъга последният оцелял свидетел на процеса.

В мемоарите си Ференц разказва колко важно е било да се осигурят доказателства като списъци на затворници, имена на администраторите на лагера и отговорните фигури на СС. Това е основата, за да бъдат издадени заповедите за арест. Ференц и екипа му обикаляли лагерите. Щом разкриели виновника за зверствата в един концлагер, преминавали към следващия.

По време на следователската си работа Ференц

не се интересувал от лично отмъщение

или възмездие, въпреки че бил от еврейско семейство. Той се борел справедливостта да бъде на преден план.

В документалния филм от 2015 г. "Човек може да направи разлика" от режисьора Улабрит Хорн, Ференц си спомня как първоначално му е било възложено да отиде в Берлин и да събере доказателства за чудовищния нацистки геноцид.

"САЩ смятаха, че първото съдебно дело в Нюрнберг срещу 22-те най-видни фашисти не може напълно да обясни как престъпления от такъв мащаб са могли да се случат в цивилизована държава като Германия", казва той във филма.

Ференц и неговият екип от 50 души попадат и на "златна мина" по време на разследванията си в Берлин. Там намират документи, в които подробно е разказано за част от зверствата в лагерите и кой ги е извършил. Той открива детайлната информация

в щаба на Гестапо

в Берлин,

където систематично претърсват всички нацистки архиви. Там Ференц попада на списъци с хора, които трябва да бъдат убити по особено жесток начин.

В хода на тези работи съвсем случайно са открити три дебели папки с надпис: "Съобщения от СССР - доклади от Източния фронт". Това всъщност са сведения от специалните части на СС, прикрити под невинното име "действащи войски". Отначало никой не знае какво точно значи това. Според тях

на терор са подложени стотици хиляди евреи,

синти и роми

в Източна Европа. Тези доказателства осигуряват правната основа за един от най-големите процеси за убийства в историята.

На 15 септември 1947 г. Ференц прави встъпително слово в зала 600 на съда в Нюрнберг. Младият Бен произнася основната пледоария в процеса срещу престъпленията, извършени от войските на СС. Така Ференц, който тогава е само на 27 години, става най-младият главен обвинител. Подсъдимите са 24 мъже, но в крайна сметка са изпълнени само четири от смъртните присъди на съда. Много от нацистките престъпници в Източна и Западна Германия излежават кратки присъди в затвора, а някои от тях са освободени предсрочно.

След Нюрнбергския процес упоритостта на Ференц му носи много привърженици и той получава множество предложения за работа. Благодарение на това става един от инициаторите за създаването на Международния съд в Хага (ICC) през 2002 година, където и до

днес се разследват военни престъпления и се произнасят присъди

дори срещу държавни глави.

Тази година най-младият обвинител от времето на Нюрнбергския процес навърши 100 години. В края на ноември пък с видеопослание Бенджамин Ференц откри тържествения акт по повод 75-тата годишнина от началото на Нюрнбергския процес - на същото място, на което младият юрист едно време отбелязва първия си голям професионален успех.

През 2010 г. Ференц беше награден с Ордена за заслуги на Федерална република Германия за ангажимента си през целия живот към международното право.