Приключенецът, открил изгубени градове, покорил високи върхове и прекосил полюсите на Земята

Преди хиляди години, някъде в сърцето на пясъчното море Руб ал-Хали, имало величествен град. Легенди се носели за богатството и разкоша на крепостта, наречена Убар. Оазисът, който се намирал в най-суровата част на Арабската пустиня, бил важна спирка по пътя на търговските кервани през негостоприемните пясъци. Обозите най-често били натоварени със скъпоценен тамян.

Тази ароматна смола от хилядолетия се добива в земите на днешните Оман и Йемен. В древността тамянът играел важна роля в религиозните ритуали на гърците и римляните. Затова и градовете, лежащи по търговския му път, благоденствали. Родила се легендата за разкоша на Убар – приказен град в Арабия, през който всеки пътник искал да премине.

Времето рядко обаче е благосклонно към богатите градове. Християнството завладяло Европа и търсенето на тамян замряло. Керваните все по-рядко спирали в този оазис. Златото на търговците останало далечен спомен. Убар западал година след година и хората започнали да го напускат. Един ден крепостта се срутила в изкопания под нея кладенец. Градът бил изоставен и от последните си обитатели. Пясъците погълнали останалото. Оцеляла единствено легендата за несметно богата крепост някъде в сърцето на Руб ал-Хали. Местонахождението й обаче било забравено. Останали само няколко древни карти, в които фигурирал мистичният Убар (наричан често и Ирам). Името му се споменавало и в Корана, където е описан като града на „въздигащи се колони, невиждани другаде“,

разрушен от гнева на Аллах като наказание за горделивите му жители. Минали хилядолетия и за арабите споменът за Убар изглеждал по-скоро като легенда, отколкото история на истинско място.

И така, до края на XIX век. Тогава известният английски пътешественик Лорънс Арабски разказал в пътеписите си историята за „Атлантида на пясъците“ – величествен град, изтрит от лицето на земята от страховита пясъчна буря. Той обявил, че го е видял и знае къде се намира, но не дал достатъчно точно описание на местонахождението му. Така светът си спомнил за Убар, а намирането му се превърнало в идея фикс за изследователи, археолози, иманяри и любители историци от цял свят.

Целият материал четете в "Космос"