Пред балета избира художествената гимнастика, прокарва пътя на дамите в спортната журналистика

1983 г. Страсбург. Първенство по художествена гимнастика. Нашите “златни момичета” мачкат здраво гимнастичките на великия СССР. Страхотни битки, които за БНТ отразява Вера Маринова. В редакцията нейните колеги мъже постоянно я критикуват на техните събирания, наричани летучки, че не бива като истинска жена да е така емоционална, а като професионалист да бъде по-безпристрастна. Само че еуфорията на първенството завладява Вера и тя много се вживява в коментарите си. В един момент така се превъзбужда, че си казва: “Какво, по дяволите, ще ги слушам тези моите мъже в редакцията?! Ще карам така, както го чувствам, пък да става каквото ще”.

Буквално избухва, когато на терена започва кланицата на съдийките. Плаче, смее се, вика. Дори някакви хора отиват да я свестяват с кафе.

Станалото станало.

В самолета на връщане тя вече обмисля как със своята диплома по право все ще си намери работа, ако я уволнят. Или пък дали няма да я искат отново в “Народен спорт”.

Седмица по-късно получава обаждане от Цветан Алипиев - един от хората, научили я на най-много тънкости за телевизията. Той й подсказа да се приготвя, че ще дойдат да я вземат от вкъщи. След края на разговора под блока започва да свири клаксон. Долу я чака черна лимузина. Тя слиза, качва се в колата и разбира, че отива към “Бояна”. Щом пристига, не й дават да се среши дори, а се отваря една врата, през която тя минава, за да я посрещнат на крака и с аплодисменти всякакви хора. И самият Тодор Живков. Поздравява я и признава, че дори той се е разплакал.

Вера е настанена на една маса и междувременно разбира, че същата вечер по време на вечеря се е заговорило за първенството и

Живков се е поинтересувал кое е това момиче, което така е коментирало и е разплакало всички. Тогава наредил да я докарат при тях. Десет минути след като й стиска ръката, Живков се оттегля.

37 години след тази случка вече легендарната Вера Маринова-Аткинсън се пенсионира след четвърт век в британската федерация по художествена гимнастика.

Нашето “златно момиче” е участничка на три световни първенства по художествена гимнастика, носителка на две световни титли (1969 и 1971) и бронзов медал с националния ансамбъл по художествена гимнастика през 1967 г. Работи в спортната редакция на БНТ повече от 20 години и е била неин директор. С много труд прокарва пътя на дамите, които днес вече имат своите места в спортните редакции.

Маринова се премества в Англия през 1995 година, когато се омъжва за Джон Аткинсън. Живее в самия център на Англия, в Нюпорт, Уест Мидландс.

Като дете е балеринка в Двореца на пионерите, а в гимназията продължава да ходи на вечерно балетно училище. Изправена пред избора дали да стане професионална балерина, тя решава да се насочи към художествената гимнастика. Естествено, търсачите на таланти я харесват още в училище. Нейна първа треньорка е Миглена Камберова.

В университета следва право и до третата година в СУ дори тренира “нелегално”.

Тогава големите натоварвания са основно преди световните първенства и може да си позволи да носи две дини под една мишница - да учи и да тренира. Заради това и самата тя се е определяла за галеница на съдбата. С течението на времето обаче дисциплината и сложността в гимнастиката стават много строги и професионални. След третото световно Вера преустановява кариерата си и това се отразява на нейната психика. Боледува без ежедневната доза спорт. Но съумява да се справи и да продължи напред.

Като правист единствено изкарва стаж в адвокатско бюро за работа в чужбина.

За първи път посещава Англия през 1971 година след последното участие на световно първенство. Поканена е от британската федерация по гимнастика за демонстрация пред англичаните - така далечни на този спорт тогава.

След като се завръща у нас, трябва да помисли за бъдещето си. Вече е получила покана от “Народен спорт”, орган на Централния комитет на БСФС по онова време, а след среща в редакцията същата вечер се прибира и научава, че от БНТ я искат. Избира телевизията.

Жулиета Шишманова я предупреждава, че мъжете ще я смелят с кокалите. Но Вера е признавала, че е оцеляла благодарение на ината си с мотивацията: “Аз пък няма да ви се дам!”.

“В нашата професия с тънки женски номера не може да се минава - обяснява в интервю Маринова. - Като миньорите сме – искат се хъс и издръжливост. И то издръжливост във физическо отношение.”

Точно тя прокарва модата на късата прическа в телевизията. В действителност отрязва дългата си руса коса на инат. Две години работи само на твърд хонорар и един ден тогавашният главен редактор Петко Димитров й обяснява, че е страхотен служител, но не може да я назначат заради баща й и дядо й. Тогава я обзема яд.

Макар че е дежурна, излиза и отива в близкия фризьорски салон, където казва: “Режете”. Връща се подстригана, а щом я вижда, Васил Манченко едва не припада.

Всъщност именно той решава, че е отлична идея да привлече бивша гимнастичка в телевизията, защото тогава грациите били големите звезди. Вера научава, че той има пръст в нейния тв старт, чак десет години по-късно.

А в онзи момент и други копират нейната прическа, решили, че е много модерна.

В крайна сметка тя се убеждава, че е мъжко момиче, и с няколко наизустени изречения пожелава среща с Иван Славков, който я посреща приятелски.

След като я изслушва, й казва да излезе от стаята. На другия ден на бюрото си Маринова намира заповедта за назначение. Признава, че ако Славков не е действал така, тя щяла да напусне телевизията.

Впоследствие се издига до шеф на спортната редакция, а когато напуска, за да замине за Англия, близките й се шегуват, че се оттегля след толкова борба да завоюва мъжкия трон.

В личен план нейният съпруг Джон я забелязва още на онази първа демонстрация пред непохватните англичани. Седял в публиката. Двамата се запознават обаче три години по-късно по време на световното първенство във Варна, когато Вера вече е в ролята на журналист. Тогава треньори англичани я представят на Джон - голяма фигура в британската гимнастика, носител на званието MBE (Member of British Empire) за заслуги в развитието на спорта.

По онова време тя вече има две дъщери - Вероника и Диляна, както и два предишни брака зад гърба си. Джон също има свои наследници от първата си съпруга.

Цели 21 години след запознанството си двамата се женят - през 1995-а. Същата година се преместват във Великобритания и Вера започва кариерата си в британската федерация по гимнастика. Ръководи трансформацията на работата на организацията с медиите, комуникациите и отдела за дигитална продукция. Използва своя огромен опит, за да увеличи отразяването на гимнастиката, особено в съвременната медийна среда.

“Като директор на пресоперациите на големи първенства като световните по спортна гимнастика през 2009 и 2015 година, световното по акробатика - 2008 г., и световното по скокове на батут през 2011 г. Вера създаде изключителни условия за световните медии, като ги накара да следят с още по-голям интерес нашия спорт - пишат от британската централа. - Нейното уникално виждане, опит и знание за всички аспекти на медиите и спорта бяха неоценими за британската федерация и всички пожелаваме на Вера спокоен пенсионерски живот.”