Той бе приятел на всички джазмени по света

В началото на прехода посещавах два пъти седмично една таванска клиника в Александровската болница и там един доктор ми забиваше по 6 китайски игли в ухото, за да ми оправи колената. И докато се мотая наоколо с иглите, понякога идваха много интересни пациенти, известни хора. Например джазови певци. Една министърка. Професор историк.
Един дойде превит на две от лумбаго, докторът му заби иглите в точните точки и след половин час той се изправи. Друг пък страдаше от оплешивяване на петна, вероятно на нервна почва. След месец петната изчезнаха.
Доктора с иглите вече го няма, отнесе го COVID-19. Той бе в най-рисковата група, но предпочиташе да рискува. В природата му беше постоянно да общува, да замисля и да организира, да помага. Става дума за
д-р Емил Илиев,
мой добър приятел и световноизвестен като създателя на международния джазфестивал в Банско. Той го измисли, убеди общината, подготви условията, докара великолепни джазмени и така 23 години, всяко лято през август.
Трудно е да си представим колко сложно е това постижение. Трябва да ги потърсиш, намериш и убедиш, да ги настаниш по хотелите, да ги посрещнеш, да ги изпратиш, да зарибиш спонсорите, да отпечаташ листовките, билетите, фланелките, сцената, лампите и още много подробности, като например, да намериш добре акордиран роял – колосален труд, който е по силите на цяло министерство. Или на изключителна личност като Доктора.
У нас музикалните фестивали се раждат и умират като мухи еднодневки, дори “Златният Орфей” не успя да се справи в условията на демокрацията, а ето на, фестивалът в Банско, роден от главата на един музикален лекар, успя да оцелее почти четвърт век. Всяко лято на него идват култови джазмени от САЩ и Европа, политици, посланици, артисти и просто курортисти, събира се повече народ, отколкото в разгара на ски сезона. Дори това лято, в условията на криза и лицеви маски, фестивалът пак се състоя. Докторът впрочем не одобряваше карантините, той смяташе, че на всеки ще се случи каквото му е писано, и нему също.
Сигурно общинарите и хотелиерите в Банско сега умуват как да продължат делото му. Но къде ще намерят друга такава личност? Струва ми се невъзможно. Но длъжни са да опитат, защото
без този фестивал Банско няма да е същото
Разбира се, Доктора бе на първо място лекар дерматолог и най-видният акупунктурист в България. Той е основател и дългогодишен председател на Дружеството по традиционна китайска медицина, член на борда на директорите на Световната организация по акупунктура и почетен член на десетки акупунктурни дружества по света.
Ако в България има специалисти по източна медицина, това в най-голяма степен се дължи на него.
Но аз хванах перото не за да пиша хвалебствен некролог, а за да разкажа, че Доктора имаше определени възгледи за българското здравеопазване и обичаше да ги споделя на лекции, правеше опити да ги публикува. Категорично не одобряваше пазарната реформа в здравеопазването и днешната криза с коронавируса показва колко беше прав.
Изведнъж лъсна, че в България просто няма доболнично лечение. Ако усети симптомите, човек просто няма къде да отиде.
Обажда се на личния лекар и той по телефона го насочва в болница. И щом се появи тази криза, болниците изведнъж се оказаха задръстени. Защо? Ами защото пристигат хора, които не са за болница, но няма къде другаде да отидат.
Сега младите не си спомнят, но едно време в във всеки квартал имаше поликлиники с пълния набор специалисти – общи болести, уши-нос-гърло, кардиолог, очни болести и така нататък.
Освен това имаше лаборатория и рентген. Отиваш в поликлиниката, преглеждат те, слагат ти диагноза, предписват ти лечение и лекарства.
Ако си тежко болен – пращат те в болница и там веднага те приемат. Освен това лекарите правеха редовни посещения по домовете. И всичко това – без пари.
Сега тази работа би трябвало да я вършат личните лекари, но те са твърде заети да попълват бумаги.
Посещение по домовете?
Шегувате ли се?
Днес личните лекари са едва 4 хиляди за цялата страна и работата им е предимно да попълват формуляри.

В същото време в здравната каса работят 3 хиляди медицински бюрократи, вършейки работа, с която в миналото се справяха чудесно около 400 човека в Министерството на здравеопазването. И в същото време лекари няма. Старите трябва да се пазят от коронавируса, а младите си търсят работа в чужбина.

Преди 4-5 години на джазфестивала в Банскор Доктора канеше някои хора да изнасят лекции. Аз естествено се изказах за мажоритарната избирателна система и не всички спяха. Доктора обаче изнесе лекция за трагедията на здравеопазването, която отвори очите на много народ. Според него властите трябваше веднага да подготвят няколко хиляди фелдшери на 6-месечни курсове, защото
лекарите вече
са крайно недостатъчно
и все повече ще липсват.
Предполагам, че днес това би помогнало много на болниците. Но какво да се прави, коронавирусът изпревари фелдшерите.
Доктора имаше много такива идеи, болеше го за трагедията на здравеопазването, разбираше нещата отвътре, но някак си не успя да привлече вниманието на тези, които вземат решенията.
И чудесно е, че президентът го почете със специално послание до близките, но според мен още властите трябваше да се сетят да го поздравят с една от онези лъскави дрънкулки, които се дават на видните люде по случай националните празници. Разбира се, от горе трудно се вижда кой е народният будител.
Сбогом, приятелю, почивай в мир. Хората дълго ще те помнят.