Самоличността на най-политически ангажирания и енигматичен графити райтър у нас, става ясна след смъртта му

На 11 януари 2011 г. тялото на 27-годишния Георги Младенов е открито с множество прободни рани. Графитите му са заличавани от лицето на града

Мечтаеше за свят, в който китовете не са на изчезване, споделя пред “168 часа” сестра му Радмила

14 януари 2009 г. Площадът пред Народното събрание. Хиляди граждани протестират срещу управлението на тройната коалиция - БСП, ДПС и НДСВ.

Някъде в множеството от хора е бил и той. Дни по-късно на стена в близост до сградата на Народното събрание се появява графит на човек с базука, насочена срещу парламента. Авторът: анонимен.

Скоро след потушаването на студентските протести пък Софийският университет става платно за рисунка със спрей - полицай влачи след себе си студент. Графитът много бързо бива заличен от стената на сградата, но на същото място неизвестният творец написва Truth remains (Истината остава).

Междувременно в подлеза на Спортната палата столичани минават покрай изображение на оранжев полицай, който налага с палка обикновен гражданин. Почеркът е същият, стилът е дързък и разпознаваем. Вече не може да се отрече - улиците в центъра на София са ателие за политически ангажиран графити райтър. Bloke.

Никой не знае дали е мъж, или жена. На колко години е. Какъв човек е. Определен е за българския Banksy. В интервю, което дава дистанционно и без по никакъв начин да разбули енигмата около себе си, артистът казва, че и двамата с Banksy отразяват нещата в съответните системи, в които живеят.

Bloke обяснява, че неговите герои са винаги само силуети и нямат самоличност, защото така провокират човек да види себе си или да си даде гледната точка.

Първата му серия от графити е съпроводена от слогана “Криза 2009”, в нея според собствените му думи най-чисто е показал начина, по който "живеем", с нещата, които е направил върху сградата на Съдебната палата - Capitalism.

Отчаянието на артистичните среди и кризата в изкуството бе онагледил с рисунка на проституираща жена и надписа “Криза 1944­?” върху страничния вход на Националната художествена галерия, който бързо е изтрит.

Безпътицата пред младите хора в България пък бе представена от него като младеж в усмирителна риза.

Дори две деца, само по гащи и любопитство, имаха да кажат на минувачите много повече. И текстовото съобщение на автора караше хората да се замислят за свободата си на най-базисно равнище: “С това ще контролирам живота ти”

Графитите на Bloke са неговият начин да изразява своето мнение и своя бунт, докато не идва време за последния. И за говоренето в минало време за този артист. На “Раковски” столичани прочитат: “Мъртвите да погребат мъртвите”.

Смъртта му, мистериозна колкото самия него, слага край на анонимността.

Рано сутринта на 11 януари 2011 г. тялото на 27-годишния Георги Младенов е открито близо до Софийския университет с множество прободни рани. Официалното заключение: самоубийство.

След него няма кой да изрисува и изпише истината на Bloke по сградите из софийските улици. Днес повечето от графитите му са заличени от градското пространство, но неговата следа остава. Много малко се знае за личността на твореца с най-емблематичните политически и социално ангажирани послания у нас, които, макар и създадени преди десетилетие, в крайна сметка се оказаха с непреходна актуалност.

“168 часа” се свърза с неговата сестра Радмила Младенова, автор на книгата “Бялата ни спалня”, която ни помогна да добавим още няколко щриха към тайнствения портрет на артиста, останал скрит зад анонимността на райтъра Bloke.

- Какво бихте искали да знаят хората за личността на Георги Младенов? Какъв човек беше той?

- Светъл, нежен, чувствителен млад мъж. Прохождащ художник. Но струва ми се, че на явлението Bloke трябва да се погледне от обратната посока. Въпросът по-скоро е какво успява да разкрие той за себе си и обществото ни чрез нетрайната форма на уличните графити. Никой в семейството не знаеше, че се занимава с политически графити. По някаква случайност аз разбрах това, разпознах му почерка, но до края не бях съвсем сигурна, той не говореше на тази тема. За мен графитите на Bloke са едно себеразкриване, едно крайно болезнено оголване на личността.

Това са образи на разтърсващи, хамлетовски прозрения, които повечето хора изтласкват от себе си или ако успеят да им дадат израз, то го правят с помощта на клишета. Вижда се, че Bloke е търсил свой собствен визуален език за преживяното. Интересно е и защо графитите му резонират толкова силно с обществения пулс точно в този момент. Образите-послания на Bloke се появяват по улиците на София в периода между 2009 и 2011 година; няколко души писаха за работите му, но като цяло в последните десет години за него по-скоро се мълчеше.

- Какъв беше неговият бунт?

- Бунт в защита на беззащитните.

- Каква истина държеше да остави?

- Истината е закодирана в графитите му и струва ми се, че всеки може да я разчете, всеки може да се свърже с нея според опита си. Това е силата на тези образи-послания: успяват да предадат мисли-чувства, да изразят състояния на духа, които трудно се формулират с думи.

- За какво мечтаеше?

- За свят, в който китовете не са на изчезване.

- Има ли непокътнат и до момента негов графит в града (укрит), тъй като повечето са запазени в спомените на столичани и в снимки?

- Последните години не съм проверявала къде какво е останало. Няма да се учудя, ако все още има следи от графитите му. Работил е с много качествени материали.

- Стила му бихте ли могли да наречете откровено натуралистичен - разпознаваем със смелостта си?

- Графитите му синтезират конкретен опит в една много изчистена, visceral форма. Смели са, да, и като визуален език, и като теми и са пронизващо откровени. Това не са декоративни графити; видно е, че в тях е заложил цялото си съществувание.

Изобщо stencil графитите на Bloke могат да се четат като анализ и критика на властовите отношения в обществото: през стилизираната човешка фигура и сексуалния й заряд е успял да онагледи по много въздействащ начин неща като злоупотребата с власт, насилието над по-слабите, всеобщото усещане за безизходица.

Мен лично ме изненада това, че за човек, който прохожда като художник, толкова бързо е успял да си изработи собствен почерк.

- Краят му е също толкова мистериозен, колкото и личността му. Какво се случи през 2011 г.?

- Не знам. От оскъдната информация, предоставена от следователите, знам, че са намерили тялото му с множество прободни рани в близост до университета рано сутринта на 11 януари. Според официалното заключение става дума за самоубийство. Но вместо да дава яснота, това становище всъщност поражда много други въпроси, на които нямам отговор и вероятно никога няма да получа отговор.

- Във вашата книга “Бялата ни спалня” пишете, че не сте имали лек за разочарованията у него. Какво ви каза за последно той?

- Ние не сме се сбогували. Но, разбира се, през годините многократно връщам лентата назад, припомням си моменти и разговори и не спирам да си задавам въпроси, от които боли нетърпимо.

Този роман бе моят начин да се справя със загубата и същевременно исках с книгата, която е разположена на границата на документалното и фикционалното, да дам един по-широк контекст на историята му, да оградя спомена за брат си с истории-щитове, които да го предпазват от бързи, груби и повърхностни заключения.