Звездата е наричана на снимачната площадка Мамина, защото режисьор на “Животът пред нас” е синът й Едоардо

Големият дар в живота на актрисата е любовта с Карло, който превръща бедното италианско девойче в икона

Mамина.

Така на снимачната площадка режисьорът на “Животът пред нас” (The life Аhead) сe обръща към звездата на своя филм - италианската икона и носителка на две награди “Оскар” София Лорен.

На 86 години легендарната актриса изгрява отново на голям екран през ноември с премиерата на драмата на “Нетфликс”, базирана на едноименния роман на Ромен Гари. За последно зрителите имаха удоволствието да гледат Лорен преди цели 11 години в “Девет”. Сега тя се завръща пред камерата под режисурата на своя син Едоардо Понти, с когото вече имат три други съвместни ленти зад гърба си.

“Когато заснех първия си филм с майка ми, една от основните ми грижи беше как ще я наричам - признава Едоардо. - С името на героинята или София, или Мамина, както обикновено я наричам? Реших, че ще използвам името на героинята. Но още през първия ден на снимките първата дума, която излезе от устата ми, беше Мамина. В крайна сметка това проработи перфектно и създаде много близки, интимни отношения.”

“Животът пред нас” е сниман в Бари, Пулия, въпреки че действието в книгата на френския писател се развива в Париж.

Лорен влиза под кожата на мадам Роза, еврейка, оцеляла от холокоста и минала през ужаса на Аушвиц. В настоящето си тя се прехранва, като се грижи за децата на проститутки, които нямат тази възможност. Така Роза прибира при себе си и малкия Момо - 14-годишно сенегалско момче, което вярва, че е на 9 години. Майка му е абсолютна мистерия и никога не се появява, за да остави пари за сина си или да се увери, че той е добре. Отношенията между Роза и Момо отначало са сложни, двамата минават през много болезнени борби, за да се доверят един на друг и да позволят на любовта да им открие светла надежда за бъдещето.

“Хареса ми да играя мадам Роза. Тя е твърда, но и крехка, оцеляваща е - споделя Лорен. - В много отношения ми напомня за собствената ми майка.”

Италианската звезда има нелеко детство, преди да прегърне славата. Нейната майка Ромилда Вилани, учителка по пиано и неуспяла актриса, също била изключително красива жена. Запленена от строителния инженер Рикардо Шиколоне, тя забременява от него, но е изоставена от женения господин още преди да роди дъщерята, която той все пак признава за своя. София Шиколоне идва на бял свят в римски приют за неомъжени майки. Щом я взела в ръце, акушерката въздъхнала:

“Най-грозното бебе, което някога съм виждала през живота си”. С такива думи е посрещната някога една от най-красивите жени в историята на киното.

Ромилда е белязана с алената буква, отразяваща се в очите на моралистите в католическа Италия. Тя ражда и второ момиче - Анна-Мария, като след години София ще откупи фамилията Шиколоне за своята сестра. Момичетата растат в бедност при баба си и дядо си в рибарското селище Поцуоли, близо до Неапол.

Майка им почти никога не преживява пропусната възможност да блесне в Холивуд като дубльорка на Грета Гарбо някога, затова възлага всичките си надежди на своето момиче София. А тя успява да изпълни и нейните най-смели мечти. Преди това обаче се научава, че животът е суров дори към галениците си.

По време на Втората световна война при една от бомбардировките, докато бяга към убежището, София е ранена в брадичката от шрапнел, от който й остава белег за цял живот. За да й напомня, че все пак е късметлийка.

След края на този ужас бабата на бъдещата звезда отваря кръчма в Поцуоли, където Ромилда свири на пиано, Анна-Мария пее, а София сервира и мие чиниите. Тя била толкова слабичка, че другите деца я наричали “малката пръчка”. Грозното патенце неочаквано и бързо се превръща в красив лебед с прехвърлянето на 14-ата си година. Естествено, майка й веднага решава, че това ще им е от полза. През 1950 г. се местят в Рим, където има далеч повече ценители на женския чар.

На 15 години София участва в конкурс за красота, засенчва претендентките, но печели второ място. И все пак завоюва нещо много по-важно от короната - вниманието, а лека-полека и сърцето на мъжа на своя живот Карло Понти. 38-годишният италиански продуцент вижда огромен потенциал в младата хубавица, но с напълно безпардонен тон откровено я предупреждава, че трябва да отслабне и да си оправи носа, ако ще преследва славата.

Темпераментната София пламенно му отвръща: “Няма такава артистка, на която да попречи собственият нос”.

С твърдия си нрав покорява Понти и той става неин продуцент. Започва да я извайва като истинско произведение на изкуството - кара я да чете, да учи английски, да се отърве от неаполитанския си акцент, да усвои безупречни маниери. Измисля й много по-италиански звучащата фамилия Лорен, която заедно ще позлатят. Карло се грижи за нея, напътства я, закриля я като баща, като най-добър приятел и като... любим. Той е мъжката фигура, винаги отсъствала от нейния живот. Това дава много сила и спокойствие на София. Тя получава първата си роля като статист в “Кво вадис” (1951), а дебюта си в главна роля прави в “Аида” (1953).

С Понти вече се обичат тайно, но осъзнават, че няма да могат да се крият вечно. Любовта им все пак, макар и трудно, преодолява всички предразсъдъци относно разликата във възрастта. И не само...

Понти е женен за Джилиана Фиастри, дъщеря на генерал, с която имат две деца. За разлика от бащата на София Карло няма да се откаже и да я изостави, той избира нея.

В съдбоносен момент и тя също избира него, когато самият Кари Грант я ухажва настойчиво и обещава да свали дори луната за нея.

Лорен записва своята първа главна роля в американски филм с “Гордостта и страстта” с Франк Синатра и Кари Грант. Последният, също по-възрастен от нея с 30 години, я ухажва настойчиво, като всеки ден й изпраща букет с бележка, в която пише, че тя винаги ще бъде в неговите молитви. Актьорът дори не се свенял да намеква за брак... Едва на 23 години, Лорен е привлечена от този американски великан, но просто не може да си представи живота без Карло. Не иска!

“Той е не само моят любим мъж, моята любов за цял живот, но моята посока, моят път в живота. Когато се срещнахме, аз се нуждаех от човек, който не просто да се грижи за мен, но и да ми помогне да намеря смисъла на живота. Срещата ни с Карло беше чудо!”

И двамата се борят един за друг въпреки всичко и всички. За да се разведе, Понти трябва да получи разрешение от Ватикана, а няма такова. Затова отвежда София в Мексико, където през 1957 г. се развежда със съпругата си и се жени за Лорен. В Италия бракът им не е признат за законен, заради което Понти е обвинен в двуженство, а любимата му - че е в незаконно съжителство. Нямат право да са заедно пред чужди погледи на публични места, но това не ги спира да се обичат. Напускат родината си и се сдобиват с френско гражданство.

Върхът за актрисата в професионално отношение е нейната игра в италианско-френския драматичен филм “Чочарка” (1960), който я връща отново и към времето на Втората световна война. За изпълнението си Лорен е удостоена с “Оскар”.

През 1965 г. Понти най-сетне успява да получи развод от Джулиана във Франция и на 9 април следващата година прави София своя законна половинка. Остава неин продуцент и двамата споделят и личните, и професионалните страсти. Опитите им да се сдобият с наследници също не са лишени от мъчителни моменти. Актрисата преживява два спонтанни аборта, след които се подлага на хормонално лечение. Забременява на 34 години, а на 29 декември 1968 г. се ражда първородният им син Карло Понти-младши. Четири години по-късно съпрузите се сдобиват и с втория си син Едоардо Понти.

На златна годишнина от сватбата на съпрузите Карло издъхва от белодробни усложнения на 94 години. След тежката си загуба Лорен дори не помисля да отдаде сърцето си на друг.

“Никога. Невъзможно е да обичам някой друг.

Нашата любов беше подарък от Бог, на който могат да се радват единици!”

И ето че иконата продължава да блести в киното дори прехвърлила 80 години отново под напътствията на Понти... Едоардо Понти.

“Връзката със сина ми не е такава, каквато имам с други режисьори - коментира София Лорен. - Той ме натиска, докато стигна до нещо много добро. Винаги знае какво иска и знае как да го получи от мен. Едоардо е прекрасен режисьор. В противен случай просто бих избегнала да работя с него.”