По точно същите теми чилийският протест иска точно обратното

Още древните гърци са умували за така наречените "антиподи" – обитателите отдолу на земното кълбо, чиито крака би трябвало да сочат обратно на нашите. Оттам и думата "антипод" (насрещен крак).

Тeзи дни лъсна, че българският протест също има своя антипод. И той е в Чили, отдолу на Земята. Там също доста протестираха и също се върти идеята за нова конституция, само че всичко останало е точно наопаки.

Например у нас протестът тихо гасне в късната есен без никаква полза. Там отдолу сега е пролет и протестът триумфира на 25 октомври, когато се състоя победен референдум. Тук протестът получи пълна амнезия, че и у нас имаше един успешен референдум.

Протестите в Чили започнаха миналата година заради

едно увеличение на метрото

с 30 песо.

Тук едни юнаци от опозицията дръпнаха шалтера на метрото, за да създадат революционен хаос. Но изобщо не им мина през акъла, че билетът е доста скъп. Там лозунгът бе "Не става въпрос за 30 песо, а за 30 години" – има се предвид годишнината от предишните протести. Нашият протест изобщо не се сети за 30-те години сбъркан преход, а само за последните 10. Тези олигарси, които бяха избутани от софрата, позиционираха своите пропуснати ползи като народна трагедия.

Тук протестът не иска новата конституция, която е предложена от властта. Там е обратното – протестът в Чили поиска нова конституция, а чилийската власт се опъна, но накрая клекна. На референдума в Чили избирателната активност бе колкото и на българския референдум – някъде към 51 процента. Но там властта козирува, а тук хвърли резултатите в кошчето.

Тук протестът иска оставки и нищо повече.

Там долу протестът

не иска оставки.

Той иска да си избере нови хора по нов начин, а дотогава нека си управляват старите. Целта не е "Стани да седна" като у нас, а истинска промяна.

Платон и Тома Аквински са смятали, че антиподите са мит, отдолу нямало нищо. Днес разбираме, че не са прави. В Чили протестът е истински, онзи народ знае какво иска и е готов да умре, за да го получи. Докато тук видяхме един дълъг летен хепънинг, в който нищо не бе истинско, ако не броим скъсената социална дистанция и засиления обмен на аерозоли.

Долу в Чили протестираха хора, които не искат да са роби. Тук протестираха роби, на които им е омръзнал старият господар. Искат нов. Демокрацията за овцете е в смяната на овчаря.

В днешната ни конституция се предвижда Велико народно събрание (ВНС), което би трябвало да се нарича просто "конституционно", но ние обичаме да се правим на велики. Сега се предлага то да отпадне и обикновеният парламент да може да сменя конституцията. Демек да се снемат и без това символичните пречки пред властта на елита.

Там отдолу чилийците решиха точно обратното – да се свика конституционно събрание, което да няма нищо общо нито с днешния парламент, нито с днешните политици, нито с партиите. Други хора, избрани по друг начин, ще пишат друга конституция.

Казано по нашенски, ние тук ще правим новия бардак със старите дами,

докато чилийците настояват

за свежа плът.

Родните политически геронтофили се сетиха за гениален аргумент – нашите предци се били вдигнали на Априлско въстание, без да питат кой после ще ги управлява. Идиоти, искат да водят народа, а не са чели "Записки по българските въстания" поне. И филма не са гледали.

Още през XVIII век, по времето на Американската революция, големият политически мислител Томас Пейн формулира принципа, че щом вече народът е суверен, значи не е допустимо властта сама да учредява себе си, тоест сама да си пише и приема конституцията. Това е все едно наемателят да определи какъв ще е наемът, а собственикът да няма думата. Или все едно детето да решава кой ще му е баща. Яйцето да си избира кокошката.

У нас обаче това се смята за напълно правилно и естествено. На протестиращите у нас изобщо не им хрумва, че техният протест потвърждава принципа на робството.

Пак повтарям, чилийците ще изберат конституционно събрание от 155 човека, в което няма да се допуснат днешните политици от днешния парламент. Кога на българските политолози би им хрумнала подобна мисъл? Или на опозицията? Или на грантоедите? Това е толкова далеч от техните най-диви мечти, колкото другите галактики.

Двата протеста се разминават

като два самолета

над екватора. Преди 40 години конституцията на Пиночет напълно елиминира така наречената "социална държава" – общественото здравеопазване, осигурителната система, обществените услуги като например водоснабдяването и така нататък.

Всичко бе отдадено на частния сектор, всичко бе приватизирано. Принципът, че частният бизнес има приоритет над държавата, е залегнал още в член първи.

Сега чилийците настояват в новата конституция да се включи идеята за "социалната държава" за да може да се възстанови социалният сектор.

У нас юридическият гений на властта предложи

тъкмо обратното – социалната държава, да отпадне

от новата конституция. Протестът си протестира, но не поставя социални претенции. Уникалният плосък данък, който генерира най-високото социално неравенство в Европа, изобщо не му е проблем. Фактическият разпад на общественото здравеопазване също не го вълнува. И най-малката му грижа е убитият български референдум.

Нито пък някой се сеща, че българският закон де факто забранява референдумите. За какво им е на българите пряка демокрация? – вдигат рамене големите играчи. - Тези хора са овце. Нека ги поразходим да се поразтъпчат по жълтите павета и наесен ще ги приберем на топло в кошарите.

Чили впрочем е богата държава и като цяло чилийците живеят по-добре от нас. Това, което ги разбунтува, е огромното социално неравенство. Ние тук сме

рекордьори по неравенство в Европа,

но това не ни вълнува. Вълнува ни, че някои отбори останаха без пари за своите нигерийци.

Не само, че не сме чилийци, но не сме и нигерийци. Вместо да играем футбол, плащаме на антиподите да играят вместо нас.