Тази снимка ме спаси от зловещи неприятности в Ирак през 1997 г. Мотаех се сам с фотоапарат из багдадския квартал “Мансур” и реших да снимам един площад, където предната година бяха стреляли по големия син на Саддам - Удай. Въобще не предполагах, че отсреща е квартирата на иракския Мухабарат - вездесъщите тайните служби на Саддам Хюсеин. Натиснах спусъка на фотоапарата само веднъж. После свалих, за да презаредя и изневиделица се появиха двама цивилни, които ме грабнаха под мищниците и ме понесоха нанякъде. Докато се осъзная бях хвърлен в един сутерен, заобграден от физиономии, излъчващи враждебност.

В ония години Ирак беше под ембарго, а официалната пропаганда тръбеше без отдих за шпионските заговори на Запада срещу героичния иракски народ и великия му предводител. Нямаше как да си призная, че съм искал да снимам мястото, на което едва не убиха малкия Садам. А моите душмани бяха убедени, че съм там заради тайната квартира на Мухабарат. Започна се неприятен разпит - кой съм, какво правя в Ирак, къде живея, по чия покана съм дошъл, ходил ли съм в Израел (ходил бях, но те нямаше как да знаят)... Извадиха лентата на фотоапарата и я осветиха (тогава още нямаше цифровизация и снимахме на филм), опразниха ми джобовете и изтърбушиха чантата на фотоапарата в опит да намерят нещо издайническо за “шпионската” ми дейност.

И така намериха журналистическия ми бележник, в който си бях водил записки по разни нелицеприятни истории за живота на президентския син. На този площад по Удай бяха стреляли роднини на поредната обезчестена девойка, която той видял на улицата, принудил я да се качи на ферарито му и я захвърлил някъде, след като й се наситил. Ако някой в мазето, където ме разпитваха, беше превел това, нямаше да изляза повече на светло. И тогава те откриха в подвързията на бележника ми тази снимка. Аз и Иззат Ибрахим Дури, снимани през 1995 г., при първото ми пътуване в Ирак. Дури тогава беше могъща фигура. Втори след Саддам в Революционния команден съвет и негов сват - дъщеря му бе женена за Удай за известно време. Според някои тъкмо Иззат е истинският идеолог на злото, докато Саддам бил само бонвиван с грамаданско его.

Сянката на Дури бе зад всяка грандиозна касапница, която се приписваше на Саддам - от избиването на кюрдите в Халабджа с газ през 1988 г. до изстъпленията срещу кувейтчаните през 1990 г. и погромите над шиитите в Южен Ирак през 1991 г. Наричаха го Ледения човек, защото като малък се препитавал, продавайки ледени блокове по улиците на Багдад, но и защото с мразовито спокойствие би могъл да изтреби цяла провинция заедно с бебетата и кърмачките. Когато ме видяха на снимка с него моите нелюбезни компаньони замръзнаха. Сякаш тръпки от хладината на Ледения човек ги бяха полазили. Събраха ми нещата, извиниха се за станалата грешка и с една кола плюс ескортиращ моторист, който при нужда отбиваше движението, бързо ме откараха до хотела. Продължих да нося снимката с Дури всеки път, когато ходех в Ирак. Затова е толкова оръфана и омачкана. След свалянето на Саддам внимавах американците да не намерят тази фотография, защото това би ми създало далеч по-брутални неудобства в някоя килия на Абу Гариб, където се играеше на “човешки тетрис” с колаборационисти. Иззат Ибрахим Дури бе поп спатия в онази прословута колода карти, с която американската армия издирваше важните клечки от режима на Саддам.

Той единствен оцеля, превръщайки се в митичен герой. Няколко пъти го обявяваха ту за заловен, ту за убит, след което той пускаше запис с гласа си, призоваващ към бой с американските окупатори. Казваха, че той организира и въоръжава съпротивата на верните садамови федаини и сунитските вождове от Фалуджа. По едно време ЦРУ смяташе, че Дури е архитектът на “Ислямска държава”, защото всички важни иракски членове на организацията бяха негови бивши кадри. Наградата за главата му стигна 10 милиона долара. Наричаха го и Червения дявол - заради цвета на къносаната му коса и мустаци. И за всички бе необяснимо как този странно изглеждащ човек, когото всички чакаха да умре от левкемия още преди 20 г., е все така жив и неуловим. Едни твърдяха, че се криел в Сирия, други се кълняха, че е в Йемен, а трети бяха убедени, че не е напускал Ирак през всичките тия години, но предвожданият от него мистичен суфитски орден Накшабандия му осигурява мрежа от тайни квартири из цялата страна.

Вчера Баас - Иракската социалистическа партия, която управляваше по времето на Саддам, разпространи комюнике, в което се казва, че “другарят Иззат, гордият ездач, верен предводител и спътник, е паднал от коня на свщената иракска земя”. Дъщерята на Саддам, която живее в изгнание, поднесе в туитър съболезнования за смъртта на 78-годишния Иззат Дури. Не зная, може да е поредният му хитър номер, защото преди седмици се появи информация, че Дури и хората му подготвят военен преврат в Ирак. Ако наистина е мъртъв, нека Алах да му прости греховете. Във всеки случай тази информация ме накара да се поразровя из старите си албуми и младежките си спомени.