Синът на разстреляния от комунистите през 1945 г. министър-председател Иван Багрянов днес не крие, че е разочарован от Симеон Сакскобургготски:
"Той побърза да си върне имотите, а не потърси като хората гроба на баща си, на чичо си, хайде да оставим гробовете на такива като моя баща. Не се обгради с хора, които навремето са били някакви, а събра келемета. По убеждения винаги съм бил републиканец. Един президент, какъвто и да е,

все ще го изтърпиш

за 4 години. Един цар, ако ти се обвие на главата, трябва да го чакаш да умре или ти да го убиеш", казва пред "168 часа" Михаил Багрянов.
"Чичо Мишо, ти си единственият човек, който за толкова години нищо не е искал от мен." Това признава Иван Костов пред шефа на СДС в Шумен Михаил Багрянов при последната им среща преди 7-8 години. "Какво да искам, всичко си имам" - отговаря Багрянов. Съдбата на сина на Иван Багрянов е изпълнена с перипетии, достойни за книга или филм. 77-годишният Михаил гледа на това с ирония: "Стъпил съм на земята, не пиша спомени."
Някога са имали фамилна къща в центъра на София. Комунистите им я отнемат и я дават на Жилфонд. Реституцията им я връща. Михаил Багрянов я продава, както сам казва,

на безценица

Предпочита да остане в Шумен, да обработва земята в чифлика си в с. Избул. Другото семейно имение във Воден го оставя на държавата. "Чифликът на баща ми във Воден - казва Багрянов - е един бисер, който не всеки може да го стопанисва. Не съм проявил реституционен иск, защото така прецених. Как аз, един никаквец по това време, ще взема да си го върна и да го пропилея. Спомням си какво беше Воден, когато го оставихме. След 9 септември там построиха великолепна сграда, в която са посрещали Чаушеско и други. Имам всички документи, но не мога да ида и да го искам - морал трябва да има. Затова казах - оставям го на държавата, единствено мога да претендирам за обработваемата земя там."
Чифликът, който е превърнат от Тодор Живков в изискана ловна резиденция, е закупен от пастрока на Иван Багрянов след Освобождението. Имотът е бил

собственост на Махзар паша

който управлява в София, когато обесват Левски. "Нашите го купуват, забележете - казва Багрянов, - като отиват специално при дъщерята на Махзар паша в Истанбул."
През последните години Михаил Багрянов, заедно със семействата на дъщеря си Емилена и сина си Асен, обработва над 30 хил. декара земя. Децата му са завършили медицина, работили са като лекари, но са се завърнали в Шумен.
"След промяната през 1989 г. - обяснява Михаил Багрянов - се тръгна по един грешен път на разруха. Може би на хората им беше писнало толкова години да бъдат

карани насила

да вършат всичко и изведнъж се почувстваха свободни, но свободата се оказа свободия. Някои ми подхвърлят - ти си ортодоксален комунист, щом казваш това, но аз имам своите аргументи."
По времето на Филип Димитров канят Багрянов за зам.-министър на земеделието. Поканата е от тогавашния земеделски министър Станислав Димитров. Багрянов не я приема. "Цялото правителство беше от юристи - спомня си той, - добри юристи, честни хора. Самият Станислав Димитров не разбираше от земеделие. Казваше ми - Багрянов, имам наследствено местенце на съпругата ми край едно село и това е моето земеделие. Мисля, че ако тогава се беше тръгнало по малко по-различен път, нещата щяха да бъдат по-добри. На местно ниво

се опитах да спася

каквото мога. Бях председател на ТКЗС-то в Шумен и го задържах до последно. При ликвидирането му всички си получиха дяловото участие, раздадохме и допълнително пари. За съжаление в страната се унищожиха много племенни животни, за които по-рано лично съм работил да ги създадем. Освен на Филип Димитров, и на други премиери съм им казвал - дайте ни на нас, земеделците, един гръб и не ни тормозете, ние сами ще си изкараме прехраната."
Михаил Багрянов признава, че субсидиите от Европа дават възможност да се направят модерни стопанства, но счита, че българите не са равнопоставени: "Мерси, казвам за тези субсидии. Благодарение на тях накупихме машини и работим, но като искат земеделие като във Франция или Германия, и субсидиите трябва да бъдат такива. Сега нашият фермер получава три пъти по-малко от френския или немския. Фактът, че където минете край селата, всичко е потънало в трева до колене, показва, че няма живот. През 2002 г. в с. Избул имаше 5 стада, сега е само едно."
Багрянов обяснява, че сам си е писал проектите за евросубсидии. Помагали му само секретарка и счетоводителка. Не е ползвал консултанти, не са му искали рушвети, получил е парите си по САПАРД и другите програми. "Нося едно много голямо име и то в много случаи ми помага - отчита Михаил Багрянов. - Направих 4 проекта и сега работя по още един за развитие на селските райони. С тези пари закупихме комбайни, трактори, прикачна техника. На

първия комбайн

Венцислав Върбанов ни връчи ключовете. Разрешаваха финансиране до 1 млн. лв., направих проекти за 600-700 хил. лв. - всеки трябва да си знае възможностите или, както казва народната поговорка - да си знае мярката на устата. Чувам, че на много места стопаните имат проблеми с разплащането. Явно се злоупотребява с тези помощи. Винаги съм съветвал сина ми и зет ми да бъдат стриктни и да се работи по закон. В България много хора са свикнали да заобикалят закона, да ползват и непозволени начини."
От повечето земеделски министри Михаил Багрянов има лични впечатления. "С Георги Танев се познаваме още от института - обяснява той. - При първата ни среща в София той ме покани - ела, да те заведа

в кабинета на баща ти

Съпругата на Танев беше шеф на библиотеката там и беше извадила всичко, направено по времето, когато моят баща е бил министър. Той е прокарал много закони за селското стопанство. Чичибаба също беше колега, той е птицевъд, няколко пъти е идвал в Шумен. След това се заредиха едни министри, при които не можеше да се стъпи. Дадоха министерството на ДПС. При Дикме и Кабил не съм ходил, не съм имал контакти с тях. Дикме беше казал - идвам в Шумен, искам да ме заведете при един арендатор, който да е близо до града, близо до шосе. Решили - ще го заведем при Багрянов, то кой ли не ходи при него. Председателят на ДПС в Шумен отсякъл - как при Багрянов, той е седесар. Може, отвърнали му, ама е работар. Казах - щом е така, водете го на друго място."

Фамилията на баща ми са балканджии

"Фамилията на баща ми са балканджии - разказва Михаил Багрянов. - Живеели са около с. Вонеща вода, преди да се изселят от Балкана. Още по време на турското робство със султански указ са основали с. Батенберг, сега с. Балкански. Те са били капанци." Според преданията капанците са наследници на непокорните боили, които били заточени на запад от Плиска от княз Борис след покръстването.
По-късно родът на Багрянов се преселва в Разград. "Биологичният ми дядо, който е починал рано, е бил учител, участник в Освободителната война и преводач на руснаците - разказва Михаил Багрянов. - Казвал се е Иванчо Бояджиев, но руснаците го прекръстили на Багрянов. Баща ми, който е бил невръстно бебе, когато той е починал, е кръстен Иван в негова чест."

Рада Тодорова гласува за ликвидирането на баща ми

ДЕТСКИТЕ си години Михаил Багрянов прекарва основно в чифлика в с. Избул. Няколко години живее и в София.
Покрай майка си и леля си, които са завършили агрономство в Нанси, научава френски език. Владее турски, знае и руски.
Семейството на майка му е известен шуменски род. Дядото на Багрянов е д-р Вичо Панов. Завършил медицина в Монпелие. Работил като лекар във Франция, в Цариград, в Костанца и накрая се установил в Шумен. "Бил е член на революционния комитет в Букурещ - разказва Багрянов. - Имаше негова кореспонденция с Раковски и Левски, помагал е финансово. Бил е и представител на движението за духовна свобода пред Високата порта."
В Шумен д-р Вичо Панов е лекар на гарнизона. "Говори се - припомня си внукът Багрянов, - че когато се е решавал изходът на войната, гарнизонът е трябвало да отиде на помощ на Осман паша в Плевен. Няколко дена дядо ми слагал в храната на аскера слабително и им казал - това е тиф. Така се отложило потеглянето им за Плевен."
След Освобождението д-р Вичо Панов е директор на болницата в Шумен. Умира над 90-годишен през 1913 г. в чифлика в Избул. Огромните заслуги на д-р Панов не пречат на комунистите след 1944 г. да се разправят по най-отвратителен начин с дъщеря му Емилия. Вината є е, че е била съпруга на министър-председателя Иван Багрянов.
Тя самата никога не е помисляла да напусне България, въпреки че е имала възможност, разказва синът є. "Бяха разрешили на царица Йоанна - спомня си Багрянов - да си тръгне от страната през 1946 г. с цяла влакова композиция и сама да избере кого иска като антураж. Царица Йоанна се беше обадила на майка ми да заминем, но тя категорично отказа. Останах тук и не съжалявам - камъкът си тежи на мястото."
Семейството на Багрянов преживява всички ужаси и гонения на новата власт. "Народният съд е болезнен въпрос за мен - казва той. - Обвиненията към баща ми са били, че е пратил Стойчо Мушанов в Египет да преговаря да ни окупира 7-и американски флот. Другото обвинение е, че е разоръжил германците в Добруджа и им върнал оръжието на сръбската граница. Постъпил е като патриот - една пушка не е пукнала. До последно 7 от обвинителите са били за затвор, но са успели да кандардисат Рада Тодорова да гласува за ликвидирането на Багрянов."
По време на разстрела на министър-председателя Иван Багрянов синът е 10-годишен. "Майка ми много тежко изживя смъртта на баща ми. След време и нея я измъкнаха от дома - разказва Михаил Багрянов. - Пратиха я в силистренските села. Там състоянието є съвсем се беше влошило. Леля ми беше много деен човек, успя да издейства да бъде въдворена в с. Избул. Майка ми вече беше много болна и грохнала. Следващата тежка репресия беше, като ни изгониха от Избул през 1948 г." Тогава са унищожени ценни документи от архива на фамилията. През 1958 г. по време на масовизацията Емилия получава инсулт и умира. "Останахме двамата с леля ми да се борим с живота" - казва Багрянов.
Завършва с пълно отличие гимназията в Шумен, но не му разрешават да продължи да учи. "Опитвах два-три пъти - припомня си той. - Тъкмо малко ми се беше усмихнала съдбата - бях успял да стана техник-осеменител в Дивдядово, и председателят и зоотехникът ми казват - да отиваш да учиш. Явих се на изпит, изкарах отличен, отидох да се записвам. При декана беше пристигнало писмо от партийния секретар на селото. Той написал - предложили са сина на Иван Багрянов да следва, но според партийното бюро на селото класовата борба в България още не е завършила и на него не трябва да му се разрешава да учи." Едва през 1976 г. Багрянов успява да стане студент.
ДС също не пропуска да се захване с него. "Не са ме мъчили - казва той. - Само два часа ме кандардисваха. Заявих им - добре, ще се съглася, но вие вярвате ли, че някой ще посмее да каже нещо пред Багрянов? И в този случай името ме отърва."
Въпреки трудности, които са белязали целия му живот, Михаил Багрянов не носи омраза. "Не мога да кажа, че имам кой знае какви християнски добродетели - усмихва се той. - Не споделям, че ударят ли те от едната страна, обърни другата, но за мен омразата и отмъщението не бива да владеят човек. На мен хубаво ли ми е било, като са ми причинявали болка и мъка, че сега аз да го правя."

 

Леля Леца почина преди свободата

Иван Багрянов е бил изключително близък с цар Борис III и принц Кирил. Синът се запознава със Симеон едва при първото му завръщане в България. "По това време правехме предварителни избори за президент и лансирахме Петър Стоянов - спомня си Михаил Багрянов. - Тогава се видяхме със Симеон и ни представиха. Той каза - оня ден разговаряхме за теб - ти си се занимавал със земеделие. Стана въпрос за майка ми и леля ми. Тогава той спомена домашното име на леля ми. Тя беше Елена, но є казвахме Лецка. Симеон каза - много съжалявам, че леля Леца починала, преди да види свободата. Тя си отиде през август 1989 г. Помисилих си, ей тоя човек как може толкова неща да знае! Направи ми добро впечатление. Попита ме какво правя. Обясних му, че бягам по вътрешните избори. Като казах това, лицето му помръкна. Аз, казва, с политика не се занимавам. След като се завърна в страната и направи партия, се сетих за това - аз с политика не се занимавам!"
Симеон търси Багрянов за втори път след прословутата си реч във "Врана", в която обяви, че ще оправи България за 800 дни. "Звънна ми неговата секретарка Галя Дичева. Отговорих є - Симеон ми знае телефона, нека лично да ми се обади. На Дичева не є стана приятно, предполагам, че и на него. Повече не ме потърси."

 

Политиците на прехода ме разочароваха

В СДС Михаил Багрянов влиза по настояване на Александър Сталийски. Двамата се познават от времето, когато Сталийски е интерниран в Исперих. Срещат се в Шумен преди събрание на СДС. Сталийски го кани, Багрянов отвръща: "Как ще дойда, не съм член на СДС. Отидохме. Сталийски попита - познавате ли този човек. Един ме познава, друг не. Сталийски каза - той трябва да бъде председател. Така, без да съм член на СДС, бях избран в ръководството."
Багрянов работи за синята идея повече от 15 г. "СДС загуби позиции - обяснява той, - защото имаше хора, които не заслужаваха да бъдат там. По време на приватизацията имаше много нарушения. Откъде стана милионер Георги Гергов например? По времето на СДС той продаваше-купуваше свинекомплекси. Колко пъти е идвал тук. Аз, казваше, съм седесар. След това стана милионер."
От политиците на прехода Багрянов казва, че единствен Иван Костов не го е разочаровал. "Може всички да плюят, но аз го познавам много добре" - категоричен е земеделецът.
За премиера Бойко Борисов признава, че отначало много го е радвал. "Беше малко безпардонен, но така трябваше, за да им натрие носовете - допълва Багрянов. - Имах големи надежди, но сега не мога да кажа, чакам да видя."

Бащата - от герой във войните до Народния съд

Иван Багрянов е роден през 1891 г. в Разград. Завършва Военното училище в София. Става адютант на Фердинанд. Багрянов учи право в Софийския университет и агрономство в Лайпциг. Той е министър на земеделието и държавните имоти в три правителства. През лятото на 1944 г. става премиер и започва преговори за сключване на примирие с Великобритания и САЩ. На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля. Народният съд го осъжда на смърт. Разстрелян е на 1 февруари 1945 г.
Багрянов е голямата любов на княгиня Евдокия. Фердинанд не є разрешава да се омъжи за него, защото е внучка на крал. "Може би е имало нещо между тях, но съм бил малък и пред мен не е коментирано - казва Михаил Багрянов. - Виждал съм само много техни общи снимки." Синът никога не се е срещал лично с княгинята.