Не съм изненадан от освобождаването от ареста на един от задържаните за побоя над мен на 17 март. Още в началото предупредих и близките си да не забравят, че живеем в България, където е по-разумно да не се настройваш напразно за възмездие. Странни, разбира се, са тези съдебни решения - освободеният сега от състав на Апелативния съд Бисер Митрев беше оставен в ареста от първата инстанция. А пък при братята близнаци Асенови се случи точно обратното - първата инстанция ги пусна, а втората ги върна в ареста. Чудя се, съвсем естествено при този разнобой - решенията на магистратите подчинени ли са на някакви правила и стандарти? Но в крайна сметка важното е, когато някой е извършил престъпление, да лежи не в ареста, а в затвора. Дали и това ще се случи, ще покаже времето. Както вече споменах, аз не съм оптимист. Цял живот, вече 26 години, работата ми е да помагам на хора, прецакани яко от българското правосъдие. Разследвал съм и съм разказвал стотици такива истории. Може би просто най-накрая дойде моментът и аз да вляза в тази голяма статистическа група - на българите, жертви на престъпления, лишени от възмездие.