Строителството на Ямантау започва при Брежнев, западното разузнаване отначало го смята за рудник

Бил еднакво отдалечен от всички ядрени ракети на НАТО

Чрез радиосигнали с много ниска честота оттам дистанционно

се активирал целият руски ядрен ракетен арсенал

Строителството на секретния обект Ямантау е започнало по времето на Студената война - през 1979 г. Всички, които са работили там, са подписали декларация, че няма да дават гласност на нито един факт, който са видели, и нито един детайл, по който са работили. Затова разказите им са анонимни.

Наричали бункера “Площадка 3”. Изпълнител на поръчката е Управлението по строителство 30, подведомствено на Министерството на отбраната. Централата му се намира в ЗАТО Межгорие, който е със статут е на закрито населено място. Преди това е наричан Белорецк-16 или Слънчевият град.

Ямантау е завършен около 2002 г.

според руските медии. В началото на първия си мандат като президент Владимир Путин често посещавал близкия южноуралски курорт Абзаково. Официалната версия, която поддържа екипът му тогава, е, че държавният глава е запален скиор и обича да се спуска по пистите там. Негови опоненти предполагат, че е контролирал довършителните строителни работи на тайния подземен град. Оттогава насам той постоянно се поддържа, за да служи за евакуационен център при евентуално нападение. Осигурен е и със стабилна охрана.

В него могат да живеят около

300 000 души.

В секретния комплекс има отделни домове, снабден е и с цялата необходима инфраструктура за комфортен живот. Състои се от множество шахти с диаметър 30 метра и обща дължина 500 км.

Условията вътре позволяват жителите му да не излизат навън в продължение на половин година, пишат руски блогъри. При ядрен удар водата вътре може да остане чиста в продължение на 300 години.

Западните разузнавания не научили веднага за какво точно СССР са намислили да дълбаят в Южен Урал. Първоначално решили, че там ще се строи рудник. Става ясно чак в средата на 90-те години.

Тогава кореспондент на “Вашингтон пост” получава диаграми и бележки от висши представители на Стратегическото командване на военновъздушните сили на САЩ. Според тях Ямантау се намира в скалиста планина от кварц на около 3000 стъпки (914 метра) под най-големия връх.

По описанията на журналиста градът прилича повече на удобно убежище, отколкото на команден център. Установило се, че

кварцът отразява радиосигналите, които се излъчват

от вътрешността на планината.

Така че основните комуникационни връзки са кабели или радиопредаватели. Те са чувствителни към ядрените оръжия от съществуващия арсенал на САЩ и ще стават още по-чувствителни към новите технологии, пише кореспондентът на “Вашингтон пост”.

Центърът “Косвински” според американските военни е перлата в короната на руската военна ядрена командна система. Той може да предава сигнали през гранитна планина към най-отдалечените руски стратегически сили, използвайки радиосигнали с много ниска честота, които се активират при ядрена война.

Съоръжението се свързва директно с руската комуникационна мрежа, чиято цел е да осигури полуавтоматичен ответен удар. Тя разполага с твърди радиовъзли в близост до Москва, способни дистанционно да изстрелят комуникационни предаватели, които от своя страна да вдигнат във въздуха цялата руска ракетна сила без човешка намеса, пише още “Вашингтон пост”. Очевидно Русия има потенциал да нанесе ответен ядрен удар, което показа последната стратегия от юли т.г.

Американският журналист допълва, че в плановете на САЩ се включва задачата

да имат оръжие за евентуално унищожение на всеки нов руски военен обект.

А това при подземния град в Урал никак не е лесна цел, защото е защитен с огромни пластове гранит. Дори и да има специален бункерен разрушител.

“Вашингтон пост” пише през 1997 г., че докато САЩ закриват повечето подобни комплекси, Русия изпълнява скоростно скъпоструващата си програма за подземни съоръжения,

бункери, тунели и командни пунктове, наследени от Студената война.

И допълва, че продължава работата по създаването на подземен команден пункт на стратегическите сили близо до град Белорецк.

Първи за него пише в. “Ню Йорк Таймс” през 1996 г. “В хода на секретния проект, който напомня най-тъмните периоди на Студената война, Русия издига гигантски военен комплекс под земята в района на Урал, както съобщават официални лица на Запад и свидетели от Русия - пише вестникът. - Скритият вътре в планината Ямантау в района на Белорецк комплекс (има се предвид закритият обект Белорецк-16, сега град Межгорие) в Южен Урал се свързва с жп линия и автомагистрала. В работата са участвали хиляди работници.”

Темата следят и руски опозиционери. Те установяват, че високо в планината е построена вертолетна площадка, където при нужда може да кацне правителственият вертолет с президента на борда, пишат руските медии. Чуждестранни туристи обхождат района всяка година и разказват, че след 2000 г. мерките по охрана са станали драконовски.

Планината се води към територията на Южноуралския държавен резерв, но наоколо патрулират и военни.

Трябва да пазите тишина, да не

палите огън,

ако не искате да си имате работа с охраната. Те имат право да спират хората при подозрение, че насреща им са маскирани шпиони, предупреждават в социалните мрежи очевидци.

Че наоколо има секретен обект, говори според тях и фактът, че обхватът на телефоните се губи, интернет изобщо липсва.

Някои успяват да се изкачат на върха и твърдят, че той представлява огромно каменисто плато с малка купчина скали в центъра. До 1990 г. там е имало военна част, която обслужвала бетонната вертолетна площадка и специалното оборудване. След това остават руини от постройките за войниците и железа, пишат свидетели.

Туристите са виждали и шахти, които водят надълбоко в планината. Но има и други признаци за съществуване на секретен обект. Към планината Ямантау има прокарана жп линия. С близкия град Магнитогорск комплексът е свързан чрез автомагистрала.

Една от версиите защо е избрано точно това място гласи, че е на максимална отдалеченост от ракетите на НАТО и САЩ от всички страни.

Официално обяснение от руските власти каква е целта в планината да се построи и поддържа таен военен обект, няма. Западните медии се опитват да получат коментари от официални лица, но не успяват. А

местните журналисти говорят за добив на уранова руда в района,

за хранилище на държавни ценности или за държавен резерв с хранителни продукти. Но тъй като обектът е секретен, никой никога няма да признае какво точно се помещава там.