Има битки, които отекват във вечността.

Има сражения, които не бива да се губят и след хилядолетия.

Има неща, от които не се отстъпва. Има фронтове, които не се предават. Има окопи, които не се напускат. Има знамена, които се бранят до последния човек. Има минало, без което няма бъдеще. Има червени линии, които не се прекрачват.

На северномакедонските ни съседи трябва да се каже ясно, точно и категорично.

Няма да загубим честта, спечелена в битките на българския цар Самуил. Няма да изтрием паметта за болката на ослепените му войници. Няма да забравим неговата българска столица Охрид.

Няма да отстъпим от това, че Гоце Делчев е български национален герой. Няма да предадем фронта на героите от Дойран, които загиваха за националното обединение на българите. Няма да напуснем окопите на великия български офицер Борис Дрангов.

Няма да предадем бойните знамена на хилядите български воини, които положиха костите си на Каймакчалан и завоя на Черна, при Криволак и Червената стена.

Скъпи съседи, не прекрачвайте червените линии, зад които никакви смесени комисии и никакви политически елити няма да ви помогнат. Комисиите заседават, елитите се договарят, но народите помагат. Особено когато един народ е родил две държави.

В основите на това, което днес се определя като модерна македонска нация, стоят българските гени, българските букви, българският език и българската кръв. Кръв, пролята по бойните поля на Македония и за Македония от българските революционери и българските воини. Кръв, течаща и до ден днешен във вените на хората от Охрид до Прилеп, от Скопие до Битоля.

Без българското си минало за Северна Македония няма да има европейско бъдеще. Най-много един ден да осъмне като Южна Сърбия или Източна Албания.

Изборът си е техен. Баста на тази мелодрама.