Научните изследвания на феномена щастие се водят в две основни направления – от медицински специалисти, търсещи отговор дали то е генетично заложено, дали зависи от расата, пола, физическото състояние. Второто направление е това на позитивните психолози, опитващи се да установят доколко условията на живот и възможностите реално определят благосъстоянието или то зависи само от начина, по който функционира съзнанието.

Изследване на екип от Иранската академия по медицински науки, публикувано в Iran Journal of Public Health през ноември 2014 г., резюмира биологичните фактори, отговарящи за щастието.

Според учените съществуват десетки гени, които са свързани по един или друг начин с емоциите, като два от тях отговарят основно за щастието – 5-HTTLPR и MAO-A. Но освен от закодираното в ДНК, усещането за удовлетворение

зависи също от хормоналния баланс и невротрансмитерите.

Иранските специалисти подчертават, че не съществува определена зона в мозъка, свързана с щастието, но се смята, че за него основна роля играят фронталният кортекс, амигдалата и хипокампусът. От значение са също невротрансмитерите като ендорфин, допамин, серотонин, норепинефрин, мелатонин, както и нивата на хормони като кортизол, адреналин, окситоцин.

Около 40-50% от предопределеността на човек към удовлетвореност зависи от гените, категорична е една от най-известните изследователки на щастието в световен мащаб – Соня Любомирски. Тя наблюдава стотици хора и се опитва да открие дали всеки се ражда с нагласа да е от типа „чашата е наполовина пълна“, или от типа „чашата е наполовина празна“. Най-известни са опитите й с еднояйчни близнаци.

В трудовете си „Пътят към щастието“ и „Митовете за щастието“ изследователката подчертава, че заложената предопределеност към щастие, кодирана в човешката ДНК, не се различава от предразположеността към някои болести например. Това означава, че начинът на живот е от основно значение за отключването или не както на унаследени болести, така и на емоционални прояви.

Според опитите на Соня Любомирски обаче основна роля играят не условията на живот, а

начинът, по който функционира съзнанието.

Изследванията й показват, че възможностите и средата определят едва 10% от усещането за удовлетвореност. Любомирски стига до заключението, че всеки човек има реален контрол най-малко върху 40% от способността си да е щастлив, независимо от генетичната си предопределеност или от нещата, които се случват в живота му.

Позитивните психолози се вълнуват именно от този парадокс – защо ако щастието зависи в огромна степен от самия индивид, има толкова много хора, които са млади, здрави, с добри условия на живот и в същото време са дълбоко нещастни.

Защо изследване показва, че младежите се чувстват отчаяни и самотни, четете в новия брой на "Космос".