Попадам във фейсбук на виден социалист, който оплюва Кирил Ананиев. Не се разбира конкретната причина, но нали е социалист, пък и стената си е негова. Пуснал е кратък, язвително-саркастичен статус, нещо в смисъл че Ананиев е гола вода, камари лайкове трупа. Зачитам се в коментарите и откривам някаква госпожа, която пише, че Кирил Ананиев лично на нея й изглежда “като току-що слязъл от трактора”.

Сега. Ананиев не го познавам, но още от времето на кабинета “Костов” всички финансисти и икономисти, червени, сини, зелени, говорят за него с респект

и го тачат като безспорен

капацитет

по разпределянето на държавния бюджет.

Политическата му биография е показателна, като се изключи правителството на Пламен Орешарски, Ананиев е нонстоп заместник-министър на финансите от 1997 г. във всички управления, чак в третия си мандат Борисов го слага начело на здравеопазването, а сега е финансов министър.

Но това са ясни неща, запитах се коя е, аджеба, тая госпожа, от чиято висота икономистът изглежда като тракторист? Отначало помислих, че е поне учен или банкер, ръководи бизнес или най-малкото е от средите на творческата интелигенция, нищо по-долу. Проверих. Оказа се достолепна на вид дама, която живее в Италия. Не се споменава професията й, сложила си е снимка как чака метрото.

Да живее плурализмът! Нещо обаче сериозно куца в общуването ни. Тази госпожа най-вероятно няма никаква представа кой е тоя “тракторист”, както

много други като нея

не са наясно въобще

коя е Райна Кабаиванска,

но по някаква неясна причина се поставят над всички останали. И плюят навред!

Редица съвременни анализатори смятат, че отговорът се корени в насадената от социализма догма, че всички са равни, а работническата класа е най-отгоре. Или че мъчителният преход през 90-те години на миналия век е посял трайно неудовлетворение и е убил обществените ценности в съзнанието на няколко поколения българи. Каквото и да е, не е добра тенденция - все по-нарастващата агресия и незачитане изглеждат невъзможни за преодоляване. Нормалният диалог между хората вече просто не съществува.

В Италия например е прието да се обръщат към образованите хора почтително: “господин адвокат”, “господин съдия”, “господин инженер”, “господин учител”… Не е само заради едната диплома, става дума за уважението към авторитетите, което италианците не поставят под съмнение. От гледна точка на стара европейска нация като тяхната е наистина необяснимо как е възможно българският народ да няма респект към никого.

Трети месец гражданите протестират срещу статуквото и са прави за повечето неща – за съсипаното здравеопазване, ниските пенсии, корупцията…

Но как пък един път това

хилядно множество

не скандира “за”?

Като изключим очевидно дирижираните митингуващи на страната на президента Радев и организираните партийни активисти, никой от демонстриращите не е противопоставил на сегашното управление друг авторитет.

Всъщност освен Слави Трифонов, който издига като политически приоритет въвеждането на мажоритарна система, друг лидер или политическа сила не е излязъл с ясна идея за бъдещето.

Неслучайно водещият не стъпва на площада. Познавайки народопсихологията, той напълно резонно се опасява, че ще бъде обруган и одюдюкан със същата възторжена злост, която се излива днес върху останалите претенденти за властта. Чудесен пример за човеколюбивия нрав на протестиращите е, че при първия намек за триумф на партията “Има такъв народ” на следващите избори фенове на Христо Иванов пускат снимка как Слави и Борисов се прегръщат. И това, при положение че техният водач беше министър на ГЕРБ. В този ред на мисли е трудно за разбиране как изобщо още имаме партии и лидери.

Да си припомним големия български политик и банкер Атанас Буров, който спасява България от плащането на тежки репарации след Първата световна война, а накрая е осъден от Народния съд, умира в пазарджишкия затвор и гробът му е заличен с булдозер. “Въобще българинът и по-специално селската маса - казва той - поради вековното робство под турците е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…”

Положението в днешно време е все толкова зле.

Ако гигантски астероид

се е насочил към Земята

и съобщят, че единственият начин да избегнем фаталния сблъсък е българите да посочат на коя жива личност или кауза вярват, ще затрием планетата. Защото масовите представи не допускат никакви компромиси, човек е или хубав, или грозен, слаб или дебел, умен или отчайващо тъп, няма средно положение.

Една известна поппевица (ще спестя името й, за да не бъде нападната, че не е нито поп, нито топ) описа каква е обществената представа в България за идеалното правителство така: “Искаме управляващите да са честни, морални, храбри, умни, далновидни, разумни, образовани, семейни, гейблагосклонни, красиви, вежливи, слушателски настроени, спасители на животни, усмихнати с перфектни зъби, добре облечени, но не прекалено скъпо, говорещи минимум три езика,

да нямат луксозни

домове и вили, но да

са финансово стабилни,

да говорят книжовен български, да ходят по протести, но да не ползват хората в неравностойно положение за собствени облаги, да са сресани, приведени в достолепен вид, добре фризирани, без израсъл корен и изпепелен блондор, да не са с големи носове, правилна форма на лицето, без видима оперативна намеса…”

Логично някак тази мисъл ни връща отново към госпожата от Италия. Тя мрази интелигентни и висококвалифицирани специалисти по бюджет, но очевидно не харесва и трактористите. Можем само плахо да се надяваме, че поне е за световен мир.