“Внезапно почина шефът на ”Главболгарстрой Холдинг” инж. Симеон Пешов“.

За мъртвите – или хубаво, или нищо.

Да почива в мир Симеон Пешов, а аз искам да кажа тук нещо.

Защото заради Симеон Пешов съм се облагодетелствал веднъж и аз от политиката!

Някога, малко след началото на промените, трябва да е било 1993 г., благодарение на т.нар. демократично ръководство на община Перник

(за което ръководсто и аз имам принос, защото с циганчето Исай двамата искрено и лично лепихме плакатите на бъдещия първи демократично избра кмет - при това аз вече втори път депутат, един от 39-те, председател на КС на СДС и проч.!),

беше съсипана една пернишка фирма „Бетон“ и маса хора останаха без работа.

Апартаментът ми в Перник стана Стената на плача – идваха майки, съпруги, сестри и дъщери но новите стотина безработни и молеха през сълзи - помагайте г-н Слатински, не се издържа, нали Вие казвахте, че това ще бъде най-добрият кмет, лицето на Промяната в Перник!

Ох, какво да правя, питах, разпитвах и ми подсказаха – в „Главболгарстрой“ на власт е т.нар. пернишка "мафия“, все перничани, те пращат строители в бившия СССР, помоли ги, все пак си председател на Комисията за национална сигурност, на теб няма да ти откажат!

Добре, речено, сторено, отидох там, Симеон Пешов ме прие, изслуша ме. Беше шокиран – за това ли сте дошъл, аз мислех, че като останалите политици ще искате нещо за себе си и то по-голямо!

И ми каза, че ще изпраща групи на работа, ще реши на два пъти в най-близко време моя проблем – ще вземе стотина перничани там.

Е, дребна подробност беше, че като отидат стотина перничани, няма да отидат други стотина души, но нали трябва да се оправят някак бакиите на първия демократично избран кмет на Перник, на когото ние с циганчето Исай искрено и лично му лепихме плакатите!

Симеон Пешов удържа на думата си, след известно време пред апартамента ми в Перник имаше малки митинги – все същите майки, съпруги, сестри и дъщери само дето не ми целуваха ръцете, само дето не викаха Спасителю наш, вечно ще сме ти благодарни, ние сме вече твой най-твърд електорат!

А аз не им исках нищо в замяна, просто ме беше срам, че по такъв некадърен начин им бяха разстроени съдбите, та трябваше някак да помогна и да им върна частично усмивките по лицата.

Когато доста по-късно дойдоха изборите, аз се бях изправил срещу големите червена и синя партии като независим кандидат за депутат. Ходих и агитирах при майките, съпругите, сестрите и дъщерите, все пак като се умножи 100 поне по четири за всяко семейство (родители, тъщи и тъстове, свекъри и свекърви, пълнолетни деца и т.н.), се надявах да имам при тях 400 гласа минимум! Нали бях Спасителят техен, нали бях защитил техните интереси, нали ги бях спасил от безработица и гладна смърт едва ли не!

Когато преброиха там бюлетините, имах точно 4 гласа!

Но да се върна към Симеон Пешов, да почива в мир.

На излизане от кабинета, той ми каза, че сега ще ми донесат един подарък от „Главбулгарстрой“ – от все сърце и като благодарност за това как съм отстоявал в Комисията по национална сигурност националните интереси и сигурност.

Аз подскочих като ужилен – не, в никакъв случай, не приемам подаръци, не съм дошъл тук като председател на КНС, а като редови пернишки депутат!

Симеон Пешов се пошегува – ама нали ние перничани сме си нещо като земляческа „мафия“, вземете подаръка от перничани за перничанин!!

Не, не и не - бях твърд и неотстъпчив.

Тогава Симеон Пешов преди да се качим на асансьора – сградата тогава бе висока, по пътя от Руски паметник към Княжево (може и сега да си е там) – ми предложи да видя гледката към София. Видях я. Нищо особено, гледка като гледка.

Емил, дето ме возеше в колата като председател на КНС, пред моя апартамент в Перник на слизане помоли да изчакам за секунда. Отиде и донесе от багажника едно много хубаво малко по-широчко, красиво, практично и „пипнато“ куфарче, на което пишеше „Oxford“. Това му го дал шофьорът на Симеон Пешов (явно докато ми е показвана гледката).

Аз се ядосах – Емо, нали съм те помолил да не правиш така, никакви подаръци да не приемаш!

Емо се усмихна както само той си можеше и ми вика – г-н Слатински, прекален светец и Богу не е драг, Симеон Пешов така те уважава, ще обидиш човека!

Добре, предадох се. Оттогава като пътувам за някъде, и до ден днешен съм с това куфарче, не е мръднало, все си е като ново, в него може лаптоп да се сложи и 3-4 книги!

Това куфарче ми е корупцията като 4 години народен представител и 5 години секретар на президента. Очевидно т.нар. пернишка "мафия" може да корумпира всеки, щом успя да го направи и с мен.

Такава беше моята история за единствената среща със Симеон Пешов. И понеже той ми сподели, че обича руската култура, ще му кажа тук на руски като за последно – пусть земля тебе будет пухом!

*От фейсбук