След изборите може да се състави власт

от политически сбирщайн, без да се

държи сметка за принципи и ценности

Защо ли се получава все така, че когато БСП се явява на избори, без значение дали са вътрешнопартийни, парламентарни, местни или президентски, накрая не може да се разбере победила ли е, или загубила? Още от тройната коалиция все тази е голямата болка – социалистите излизат

усмихнати и

доволни, гордо

бършат кръвта

от ножовете си,

а всички наоколо им се смеят и ги наричат “слабаци”.

През 2005-а Сергей Станишев вадеше депутати от тоалетните и ги врънкаше да подкрепят кабинета му, но визитките му не съдържат досадната подробност, че е оглавил правителство с мандата на ДПС, защото не можа да събере подкрепа в парламента. Нинова кисне 5 г. в опозиция, обаче няма битка, след която да се е признала за победена. Спомнете си само каква радост се радва, когато Румен Радев спечели! Днес президентът оглавява народния бунт, но до лявото му рамо върви Илияна Йотова, не Корнелия, а симпатизантите на БСП излизат на отделен протест. Още не е започнала да напада открито своя летец, както хапе бившата си приятелка Елена Йончева, но най-доброто предстои, казваха в една реклама.

Основната причина за лутането из дебрите на понятието “успех” може да се крие в противоречивите възприятия на социалистите по принцип. Помним как Петър Младенов беше записан да произнася: “Най-добре танковете да дойдат”, а после се мъчеше да обясни, че сме чули неправилно. Бил казал: “Най-добре Станко да дойде.” Един вид, че ставало дума за Станко Тодоров, обаче

мръсното

подсъзнание на

демократичните

сили опорочило нещата.

През 2013-а ядреният референдум на Станишев се оказа невалиден поради недостатъчен брой гласували, при което той обяви: “Този резултат е лична загуба за г-н Борисов. Хората не следват вече неговите указания, преодоляват страха, пропагандата и манипулациите.” Все едно петел изкукурига по обедно време.

Онзи ден вътрешната избирателна комисия в БСП обяви категоричен триумф на Нинова в битката за лидер. И при Тодор Живков беше така, всички избори приключваха с категорична победа за БКП. С треперещ от вълнение глас съобщиха, че 81,5% от членовете били гласували за госпожата, а два дни по-късно се оказа, че са само половината. Как сега лидерът ще утвърждава своята власт и авторитет, след като нещата пак са фифти-фифти? Не че има голямо значение кой точно ще е начело на разпарчетосаната БСП, след като всичките ѝ досегашни лидери я цепиха, но пък и не е лошо лидерът поне да се придържа към обективната истина.

Както и да е. По-забавно е да се изследва слухът, че социалистите преговарят за коалиция с “Демократична България” и партията на Слави Трифонов. Метна го в публичното пространство ей така някак между другото Красимир Янков, един от категорично загубилите изборната надпревара на “Позитано” 20. “Дочувам - започна той, - че някакви изявления има на тези около Нинова за разговори или възможност с “Демократична България”, което е абсурдно. Чувам по време на кампанията, че се е обяснявало, че със Слави Трифонов, ДБ и с кой ли не БСП идва на власт.”

Трябва задължително да се уточни, че този господин не само не се възприема като бит, а направо клокочи от задоволство и дори пояснява, че всъщност той е предизвикал отлива на гласове. “Ние с Валери Жаблянов призовахме тези, които са готови да ни подкрепят, да не участват в избора.” Малко е като Кобрата: “Продължаваме напред!”, но пък нали е социалист все пак, какво да каже?

От друга страна, не само БСП, всички налични партии с електорална мощ в България ще издигнат на следващите избори лозунга: “Ела, която и да си!” В новата реалност просто няма невъзможни неща!

На кметските избори в София

Мая Манолова

как сключи тайно

споразумение

с Христо Иванов

и беше подкрепена от избирателите на “Да, България”? Попречи ли й с нещо биографията на първа писта в БСП? Че тя по времето на Орешарски се провикна от трибуната: “Никога вече ГЕРБ!”, след което не й мигна окото да стане омбудсман с подкрепата на ГЕРБ. Бутафорната кариера на тази руса лейди е най-добрата метафора за биполярното разстройство на социалистическата партия.

Жалко, че Янков не уточни дали БСП преговаря с Иванов и Слави за предизборна коалиция или направо за съставяне на бъдещо правителство, изключително важен детайл. Представете си, ако се явят на вота заедно! “Отровното трио” трябва моментално да си запази авторските права върху името, ще му го откраднат иначе.

Още по-интересно е как ще изберат водач на коалицията, все един трябва да е кокорбашия. Ако приемат за критерий височината, Слави ще бъде, но Нинова никога не пада по гръб - може да се опре на Истанбулската конвенция и да претендира за правата на слабия пол.

Най-зрелищно ще бъде да се наблюдава как това трио избира министър-председател – обещава да е шоу, което бие по рейтинг Шампионската лига. Отсега е смешно, като се сетим например как това лято Христо Иванов се разхождаше из Орлов мост и приемаше поздравления като бъдещ премиер, след като Борисов пусна във фейсбук снимка с внучетата си и написа, че било време за тежки решения. Лидерът на “Да, България” така се вдъхнови, че ако не беше Ламбовски да му подметне името на Маджо пред камерата, беше тръгнал да събира автобиографии и да раздава индулгенции.

Трудно е да бъдем сериозни, когато политическата класа е стигнала до толкова плачевно ниско ниво, че да няма съвсем пък никаква алтернатива на статуквото. Ако ГЕРБ падне, или ще се върне старото чудесно коалиционно правителство на БСП и ДПС, или ще се състави

някакъв
сбирщайн, без да
се държи сметка
за политически
принципи,
ценности и морал.

И за миг не бива да се изключва възможността всеки от дефилиращите днес по паветата лидери да влезе в съюз с Борисов при първа възможност. Живеем в епоха на партии, без идейни врагове. Щом осъден на затвор може да участва в управлението на държавата и да се крие зад имунитета си, защо борещите се една срещу друга каузи да не влязат в съдружие?

Симпатична възрастна дама, която се родила в буржоазно семейство, а днес продава пеньоари и чорапогащници на трамвайна спирка, обобщи положението по следния начин: “Рано ни беше за демокрацията, госпожа, народът още е комунистически, не виждате ли?”.