Като свърши преходът, ще се разбере

Ще призная, че преходът е свършил, когато група леви социалисти излезе с предложение да се премахне Паметникът на Съветската армия в София. Звучи абсурдно? Ако така звучи, значи преходът тепърва има да се точи като 10-километров дакел.

За мен краят на прехода не е просто краят на приватизацията, както преди 20 години обяви един социолог. Краят ще дойде тогава, когато поколенията забравят за приватизацията - както би казал Моисей. И чак тогава всичко, което сега се е разместило в главата на българина, ще си дойде по местата.

Например най-старото деление у нас е между русофили и русофоби. Но в миналото, когато Русия е империя, у нас е съвсем нормално един русофил да има десни убеждения. И обратното. Старите социалисти критикуват имперска Русия, а Маркс направо я обижда.

Днес българският русофил по

принцип е от БСП,

а щом си от БСП, значи си фен на Путин. Няма значение, че от 30 години Москва не е пътеводната звезда на световния социализъм. И няма значение, че Путин е точно обратното на социалист, както и системата, на чийто връх се намира.

Старата представа, че социализъм и Русия са едно и също, е жива само в българските глави. Затова и преходът у нас не е свършил.

Ако партията на Путин бе представена в Европейския парламент, тя нямаше да членува в ПЕС, а в ЕНП. Там щеше да образува едно още по-дясно и консервативно крило заедно с партията на Орбан. Двамата заедно щяха да се борят да се спре всякаква имиграция, Истанбулската конвенция да се нареже на парчета и да се закачи в евродепутатските тоалетни, а Сорос да бъде пратен в Магадан, който тогава ще е европейски курорт.

Дали при това положение българските евродепутати от ПЕС биха се записали в ЕНП?

Ако живеят с днешните си представи и обети – вероятно да. В нормалния свят е напълно нормално да си ляв русофоб или десен русофил като например Марин Льо Пен във Франция.

Или като Волен Сидеров у нас, но той е изключение, което потвърждава правилото. Не знам дали партията му работи за рубли, както го обвиняват злите езици, но ако да, какво толкова? Това с нищо не нарушава антикомунистическите принципи на Волен.

Този Паметник на Съветската армия е непреодолима пречка

и пред левия преход на десните сини, наследниците на СДС. В миналото, когато идеолозите им проповядваха консерватизъм и западнохристиянски ценности, някак си нормално бе да боядисват барелефите. Но днес, когато осъзнаха, че всяко богатство е престъпление и че истинската им същност е лява, те не могат да довършат левия си преход, защото първо трябва да преглътнат паметника. А не могат.

Ако преходът бе приключил, левите идеи нямаше да стоят приковани за този паметник като Прометей за кавказката скала. Хората щяха да са русофили или русофоби, без това да има връзка с лявото или дясното.

Тези дни сините като един застанаха в защита на Алексей Навални - известния критик на Путин, който най-вероятно бе отровен. Казвам „най-вероятно“, тъй като руските власти засега отричат, но нямат приемливо обяснение какво му се е случило. Най-вероятно Навални е жертва на някой олигарх заради документалните филмчета, които могат да се видят в ютюб. Журналистиката на Навални по принцип е лява критика срещу руската плутокрация, но аз не забелязвам у нас лявата партия БСП да застава в негова защита.

Предполагам, че водена от старите догми, БСП смята Навални за слуга на западния империализъм срещу съветския социализъм. Разбираемо.

Защо обаче

не забелязвам

БСП да защити социалиста

Николай Платошкин –

друга една жертва на режима? Както „Амнести интернешънъл“, така и правозащитната организация „Мемориал“ го признават за политически затворник. А Платошкин е новата надежда на социализма в Русия. Той е интелектуалец, дипломат, преподавател по международни отношения и създател на движението „За нов социализъм“, а неговите блогове, клипове и участия в телевизиите се гледат от милиони руснаци.

Арестуван е на 4 юни, тъй като в блога си призовавал да не спазват ограниченията заради коронавируса. Убеден бил, че са ненужни и прекомерни – също като доцент Мангъров у нас. Милицията нахлува в дома му, обръща всичко наопаки, конфискува семейните спестявания заедно с всички електронни устройства и го отвежда с белезници. Оттогава той е затворник.

Бих казал, че Платошкин е по-опасен за Кремъл, тъй като за разлика от Навални патриотичните руснаци го възприемат като „свой“. Той достига до сърцата и на патриотите, и на социалистите, и на всички останали носталгици по СССР. Това значи, че копае в социалната база на Путин.

Обвинен е по чл. 212 от Наказателни кодекс за „склоняване или въвличане на лица към извършването на масови безредици, съпроводени с насилие, погроми, подпалвачество, унищожаване на имущество, използване на оръжие, взривни устройства…“ и т.н., да не карам до края. Насилие? Бомби?

Платошкин не е нито Кропоткин, нито Нечаев –

той е висок интелектуалец, автор на десетки исторически и политически книги. Аз лично съм чел 2 от тях и мога да кажа, че са много информативни.

Това вероятно е първата репресия срещу виден ляв политик в Русия след 1993 г., когато Елцин разгроми руския парламент. И въпреки това не забелязвам БСП да вдига какъвто и да било шум. Не забелязвам и ПЕС да бие тъпана в защита на своя другар по идеи. Не знам защо. Може би защото Платошкин е против джендърната флуидност?

В Брюксел Радан Кънев направи общ фронт с Елена Йончева срещу управлението на ГЕРБ – братска нему партия от ЕНП. ДСБ се съюзи с БСП срещу една дясна партия, при това бивш коалиционен партньор на ДСБ. Явно голямата рокада е тръгнала. Но тя няма да приключи, докато фракция от БСП също не поиска да се бутне паметникът.

Но аз не агитирам против паметника – напротив, глупаво е да ядосваме Путин. Просто разсъждавам докога левите идеи ще бъдат заложник на един обелиск, който дори не е египетски.

Но понеже съм провокатор по природа, вече имам конструктивна идея. Достатъчно е да се пусне слух, че в основите на обелиска е зазидано златото на Борис III. И още на другия ден ще видим как и леви, и десни пристигат с булдозерите.