Разбира се, че не би трябвало да гласуват. Защото те имат изкривена представа за България. Те имат манипулирана от медиите представа. Разликата между гласуващите постоянно живеещи в България и тези от чужбина прилича на гледане през макарон. Просто едните гледат събитията през крив макарон, другите - през прав. Едните имат представа медийна за България и сравняват по хладилника си, зареден по френски, немски, английски, американски стандарт. Другите гледаме пак през медиите, но сравняваме по хладилника, зареден по български. Но може да сравняваме по хладилника от вчера с хладилника, зареден днес... Защото представите винаги минават през... стомаха. Но, докато живеещите в България можем да направим разлика от това, което сме имали преди година с това, което имаме сега и на тази база можем да пречупим медийните атаки, то живеещите в чужбина нямат реална база за сравнение. Освен чрез медиите те добиват представа и от непрекъснатото хленчене на роднините си. А роднината хленчи, за да изкрънка. Да бъде съжален. Пословичният български хленч - като намери някой, който ще го съжали и ще подхвърли някоя паричка да издрънка в копанката. Това, че един-два пъти на петилетка идваш в България не може да те накара обективно да погледнеш на нещата. Да ги съзреш. Така че не толкова образователен ценз е нужен за гласоподавателите, отколкото присъствен ценз. Да, време е да бъде въведен присъствен ценз за гласуване... А като се включи към това и твоето лично участие в промените тук - е и наложителен този присъствен ценз... Защото не може да не си плащал данъци тука, да не си почиствал градинката пред блока, да не си измел къщата си, да не си бил на едно събрание във входа на кооперацията да решаваш съдбата на другите. Защото е време да осъзнаем, че гласуването, освен всичко останало, е и отговорност пред тези милиони, чиято съдба решаваш с гласа си, нали...