Нищо не гарантира интелигентния избор

От понеделник клюкарските мрежи умуват какъв ще е служебният премиер - Чистач или Гробар? Тези думи идват от превода. На английски служебен кабинет е caretaker government, т.е. правителство чистач. Но думата caretaker се бърка взаимнозаменяемо с undertaker, т.е. гробар. Понякога на майтап се казва undertaker government, т.е. правителство, което да ви погребе. Игра на думи. И двете имат място в нашия случай. Ако служебният премиер е просто Чистач, има силна опасност пак ГЕРБ да са първи на изборите. За истинска революция е нужен Гробар. Той трябва да я свърши като на майдана в Украйна през 2014 г., когато управляващата Партия на регионите бе разпарчетосана, низвергната и изхвърлена на бунището на прехода.

У нас нещата не са отишли толкова далеч и затова народът предпочита Чистач. Но пък нищо не ни гарантира, че той ще има високо айкю и няма да бъде манипулиран. Тъп Чистач лесно може да бъде обърнат на Гробар и обратното. Да си припомним Костинброд. Отдавна твърдя, че

политическата ни класа

не може да се оплаче от излишен багаж под шапката. Даже има една такава закономерност в социологията – когато един елит сам си попълва редиците, той постепенно оглупява, оглупява, докато накрая съвсем вземе да тъпее. Какво по-убедително доказателство от “хитрия” ход с новата конституция?

След като ДПС онзи ден отказа да я подкрепи, ГЕРБ падна в собствения си капан. Защо стъпи с двата крака върху този аргумент, след като той лесно може да бъде издърпан изпод стъпалата? Блокираните кръстовища и без това бяха започнали да вбесяват народа. А сега се оказва, че протестърите печелят първото полувреме с 3:0.

Защо 3:0, а не само с 1:0 или 0:1? Ами защото, освен че бе за двойка юридически и граматически, самият дух на новата конституция бе враждебен към избирателя и към демокрацията. Той можеше да предложи повече власт на народа и по-добро разделение на властите. Тогава поне мислещите хора в България щяха да го харесат и да оплакват смъртта му, а неговият убиец, ДПС, щеше да е народен душманин

Какво ти пречи да обещаеш звездите, щом не е на сериозно?

Щом ще хитруваш, поне бъди хитър! Уви, проектът предложи точно обратното – тотална власт на политическата каста и окончателно премахване на разделението. Тъпо. Все едно да предлагаш брак на любимата така: “Ожени се за мен, всеки ден ще те бия!” Затова сега ДПС е герой, спасител на демокрацията. И ако съдим по казаното от Томислав Дончев онзи ден, в момента ГЕРБ копнее да си хвърли оставката. Какво го спира? Страхът, че Радев няма да назначи Чистач, а Гробар.

Нищо чудно в момента да вървят тайни преговори за бъдещия служебен премиер. Но ако вярваме на оптиката, между Радев и Борисов не може да има договорка. Затова пък нищо не пречи ГЕРБ да се договори с ДПС, а ДПС да изиграе ролята на посредник. И така, кои са обичайните заподозрени?

1. Гледам, че напоследък медиите взеха по-често да се сещат за професор Огнян Герджиков. Това е сигурен признак, че някой го лансира. Той е виден юрист, бивш председател на Народното събрание и вече има опит като служебен премиер, където всичко мина в общи линии културно. Е, имаше някои скандали, като например сделката за грипените, но това са дребни кахъри. Важното е, че изборите минаха скучно. Дори нямаше един мижав Костинброд.

Явно Герджиков не е Гробар, а Чистач. В свободното си от премиерстване време той пише весели детски книжки. Това доказва, че е добродушен, че е добър дядо и държи на семейните ценности. Такъв човек в никакъв случай не би пратил полицията да бие избирателите, нито да арестува членовете на ЦИК. Това може да дойде

само от частния сектор

2. Спряга се и името на Николай Младенов – бивш министър на отбраната и на външните работи, депутат в Европейския парламент, пратеник на шефа на ООН по близкоизточните разправии и така нататък. Би трябвало активистите на “Демократична България” да го приветстват с “ура” и хвърляне на шапки. Не съм сигурен дали ще се хареса на Отровното трио, БСП, ДПС и някои пълководци на бизнеса. Патриотите със сигурност няма да са очаровани, както и хибридните шпиони на Путин.

Ако се съгласи да прекъсне дипломатическата си кариера, Младенов сигурно ще иска после да я продължи на още по-високо ниво. Затова той ще положи огромни усилия изборите да минат културно. Чистач.

3. Третото име, което взе да се върти из медиите напоследък, е Ренета Инджова. Освен че взеха често да я интервюират, тя се включи в протестите и дори дръпна гневна реч пред Министерския съвет. Значи нещо се върти около нея.

Към коя политическа сила е по-близка Инджова? За мен това е загадка, обвита в енигма. През 1994 г. тя бе назначена за премиер от Жельо Желев, който обаче по онова време бе люто скаран с ръководството на СДС, но официално бе враг на БСП. Остава само ДПС. Тогава тя осигури плавния преход от Любен Беров към Жан Виденов, така че старите кадри в БСП би трябвало да я помнят с добро, ако още помнят. През 2012 г. ГЕРБ я назначи за шеф на Националния статистически институт и там тя влезе в люта словесна битка с БСП, заради което правителството на Орешарски я уволни. Междувременно кандидатства ту за кмет, ту за президент от най-различни маргинални формации, които за едната бройка да спасят България, ако не им беше минал път избирателят. Дали Инджова може да е Чистач? Не съм забелязал да пише детски книжки. Затова пък понякога й идват свирепи идеи.

Например през 2014 г. тя призова тогавашния президент Росен Плевнелиев да обяви Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски и Иван Костов за „персони нон гратe“. Освен това се похвали, че по време на своето премиерство е събрала международните паспорти на депутатите, за да не „направят нередни за държавата неща“. Звучи яко, но депутатите имат дипломатически паспорти, които след края на мандата по принцип се прибират.

Четох във вестника, че г-жа Инджова работела като чистач на блока, защото не успяла да си уреди стажа за пенсия. Това я сродява с естрадните певци от соца. Освен това говори за творческа разсеяност, която може лесно да се използва от професионалните манипулатори, да й отнемат метлата и да й връчат гробарската лопата и тогава – треперете, мутри!

Моят извод е, че ако някой иска истинска революция – Инджова. Ако иска „Демократична България“ да се сгуши най-сетне в парламента – Младенов. И накрая – Герджиков, ако искате да зарадвате децата на България.