Стоян Стоянов от Русе, който е директор на детска градина, от дълги години отделя всяка свободна минута, за да проучва живота и делото на Васил Левски.
От началото на 2005 г. научните му търсения стигат до по-конкретни факти относно последните мигове и точното място, където е погребан Апостола.
"При съставянето на подробна хронология на събитията по въпроса достигнах до заключението - обяснява Стоян Стоянов пред "168 часа", - че Васил Левски сам посочва гробът му да е в столичната църква "Света Петка Самарджийска". Според Стоян Стоянов близо до този извод е достигнал и Николай Хайтов след
20-годишно проучване
"Това най-ясно проличава в последната му издадена книга приживе през май 2002 г. - "Гробът на Васил Левски. Сборник документи".
В труда на Хайтов сред публикуваните документи и свидетелства е Записката на поп Мина - свещеник Минчо Хаджинедев-Пищовлията, съученик, приятел, сподвижник на Левски и негов верен куриер. В нея се казва: "Убесиха в София, февруари ден 6-ий, 1873. М-ц февр. ден 6-ий му го резаха въжето аскерите за по три гроша парче. Отидохме с Геле Китов и Кола Новачки, та му запалихме вощеници у "Света Петка". Амин."
Това важно и

неоспоримо свидетелство

- подчертава Стоян Стоянов, е открито от писателя Георги Тахов и е обнародвано във в. "Поглед" през 1991 г.
"Защо приятелите на Левски са отишли именно в църквата "Света Петка Самарджийска" да му запалят вощеници - анализира Стоянов. - Ако са искали да почетат паметта на Апостола на свободата, те са могли да запалят вощеници и в друга църква в близост до бесилката. Така стигаме и до догадката, направена и от Николай Хайтов - дали приятелите на Левски са знаели, че тялото му
ще бъде препогребано
в същата църква, или това решение е било известно само на малцината участвали в изравянето му."
Според Стоян Стоянов вероятно още преди екзекуцията е било решено къде да бъде погребан Васил Левски. "За да продължим по-нататъшното проследяване на проблема - категоричен е Стоянов, - е необходимо да се спрем и на дълго премълчаваното от някои български историци последно желание на Васил Левски: "Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знае, ще ми изгният костите надалеко...". Това е споделил Апостола пред Николчо Цвятков-Бакърджията. Двамата са задържани заедно в Къкринското ханче през декември 1872 г."
Николчо Цвятков-Бакърджията разказва това пред д-р Парашкев Стоянов, който записва спомена в "Анкетни записи", събрани през 1901 г. в Ловеч.
Проучвателят Стоян Стоянов е стигнал до извода, че Левски споделя пред Бакърджията, че гробът му ще е в България и "всякой ще го знае", защото вече е решил
къде да бъде погребан

докато са ги конвоирали по пътя към София. "Посоченото място на погребване не би могло да е другаде, освен в софийската църква "Света Петка Самарджийска" - отколешно място за тайни срещи под прикритието на кръста за софийските комитетски дейци, което Апостола несъмнено е посещавал нееднократно" - заключава русенският изследовател.
Църквата "Света Петка Самарджийска" е била главен щаб на Софийския революционен комитет. Там са се събирали и парите за делото. Секретар на комитета е учителят Игнатий Рилски, който също е близък познайник на Левски и

държи връзка с игумена

на Драгалевския манастир - йеромонах Генадий.
"При посещенията си в София и Софийско през 1871 - 1872 г. Апостола почти винаги се отбива и отсяда в драгалевската света обител - обяснява Стоян Стоянов. - Там игумен по това време е приятелят му от легията в Белград - йеромонах Генадий със светското име Иван Ихтимански, преди това участник в четата на дядо Ильо Войвода. Във връзка с комитета са и отец Кръстю Стоилов - свещеник при църквата "Света Петка Самарджийска", епитропът на същата църква Христо (Такия Теодоров, поп Такия) и иконом поп Тодор Митов, председател на Софийската църковна община и сочен за

един от изповедниците

на Левски." Тези поборници, посочва Стоянов, превръщат църквата "Св. Петка Самарджийска" в най-сигурното комитетско място в София.
От документи за последните мигове на Апостола Стоянов е установил, че един от изповедниците на Левски е председателят на Софийската църковна община - иконом поп Тодор Митов. Привежда като доказателство разказа на Михаил Буботинов пред вестник "България" от 6 февруари 1898 г.: "По заповед на Махзар-паша, тогава средецкий губернатор, се изпрати един мулязимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви да извърши предсмъртното напътствие на един разболял се политически престъпник, като му остави и един чаушин

да го придружи

до надлежното място. Иконом поп Тодор, приготвен за половин час, се намираше с чаушина над цариградското шосе, зад градските обкопи, на мегдана пред беледийското ханче, гдето два взвода жандармерия бяха вече разредени в кръг и ето че се зададе губернаторът на каляска със свитата си, състояща се от десетина души жандармски големци. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана току-що извадений из тъмницата Васил Левский, конвоиран от един взвод заптии, и 4-те взвода аскер, облечен с костюма си, в който бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, без присъдний илям на гърдите. Махзар-паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левский и свободно да му извърши

верозаконните потреби

Щом приближи свещеникът при Левский, пашата се оттегли на 7 - 8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му... Свещеникът, наметнат с епатрахил, държащ в ръка светите тайни, каза на Левский: "Понеже предлежи да отпътуваш и, като човек, знаеш, че може се случи и смърт из пътя (там наоколо из тъмнината нийде не се забелязваше бесилка или други приготовления за смъртно наказание), дошъл съм, като пред християнин и българин, да те поканя да приемеш в напътствие и в душевно

спасение светите тайни

- ако искаш изповедан да се причастиш." - "Да, отче, - Левский отговори благоговейно, не само искам, но и настоявам да бъда изповядан - причастен!" - "Какво има да кажеш пред святото тайнство за себе?" Е що за себе си е изповядал в случая Левский, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи отец поп Тодор ни е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие на духа казал: "В младините си бях йеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга по-належаща, по-висока и по-свещенна служба към

поробеното отечество

която... дано!" Тука Левский се просълзи и помоли свещеника да се помоли Богу за йеродякона Игнатия. Свещеникът започна молитвата, като осени с епатрахиля си в окови стоящия изповедан великомъченик за българската свобода и го причясти с божествените тайни..."
Подобно свидетелство за изповедта на Левски пред поп Тодор Митов ни дава и Иван Вазов в списание "Българска сбирка" през 1905 г.: "Поп Тодор е бил повикан да причести Дякона. Той дошъл с причастието на лобното място. Пашата му заповядал да причести

осъдения на смърт

с думите, които аз предадох ("Папаз ефенди, сторете с тогава според както е вашият закон"), и се оттеглил на страна, както сторили и войниците там, за да останат поп Тодор и Левски сами... Той видял и приел със студено присъствие смъртта си... По-после любопитни софиянци се опитвали напразно да изкопчат от попа нещо за Дяконовата изповед. Поп Тодор запазил тайната, както му повелява дългът."
За изповедта на Левски пред отец Тодор Митов свидетелстват още: Захарий Стоянов, Иван Кършовски, отец Минчо Кънчев и Стоян Заимов. "В почти всички от тях се казва - обяснява Стоян Стоянов, - че иконом поп Тодор Митов е останал за определено, макар и не дълго време, сам пред Левски, без да е обезпокояван от заптиетата. Най-вероятно тогава именно пред него Левски посочва

мястото на гроба му

да е в църквата "Света Петка Самарджийска". Възможно е това да е станало и малко по-рано, в периода след произнасянето на смъртната присъда до изповедта пред поп Тодор, но все още е неизвестно при какви обстоятелства и чрез кого. Дори и така да е било, едно е сигурно - по време на изповедта си Левски само е препотвърдил желанието си пред поп Тодор Митов - гробът му да е в комитетската църква. Това си решение Апостола може би е споделил и с поп Ангелко, който е близък с единия от участниците в препогребването му - Христо Хамбарков, с прозвище Гъската, но това ще бъде обект на едно по-задълбочено проучване."

Свидетелството
на дядо Антоний
 

ДЯДО Антоний разказва през 1952 г. на колегата си от Духовната академия проф. Христо Гяуров какво е научил за погребението на Левски и му посочва мястото. "По-късно за построяването на ЦУМ трябваше да бъдат разрушени много сгради, между които и църквата "Св. Петка" - продължава разказът на дядо Антоний. - Аз веднага казах на проф. Гяуров, щото той имаше големи възможности. Много връзки имаше да направи нещо да се спаси църквата. Той се разтича, срещна се с големци и църквата остана. Почнаха разкопките. Копаха и намериха скелета точно там. Но за голямо съжаление много работи у нас стават и сега така. Последствията са известни - явиха се опоненти и спорове. Каза се дори, че това може би е тяло на жена. А в светия олтар не може владика да бъде погребан, а нели жена. Не може да се мисли за жена въобще в църква да се погребе. Владика не може. Следователно, за да има там погребение, и то в олтара, до престола, което е най-голямата светиня, това значи, че е някакво изключително погребение. По-изключително от това, което е на Левски, разбира се, не може да има.
Турците навсякъде са можели да правят обиски, само в олтара никога не са влизали, не са си позволявали, което нашите за съжаление правят, влизат сега в олтара и крадат каквото има.
Та така именно беше спасен тоя малък храм и останките бяха предадени на музея на Духовната академия. Там стояха около една седмица, в чувала бяха. И след една седмица взеха ги оттам в Археологическия музей, този, който е до Народната банка, и оттам изчезнаха вече. Това е, което мога да ви кажа. Аз твърдя, че това е неговото тяло, защото чух, както ви казах, тоя разговор, че там е погребан."

Русенска следа към църквата

КЛЮЧОВАТА информация за местонахождението на гроба на Васил Левски води началото си от град Русе, подчертава Стоян Стоянов.
"На този сензационен факт - разказва той - се натъкнах съвсем случайно при подготовката на книгата ми "Гробът на Васил Левски и капанът на властта", която предстои да излезе."
Изследователят е открил свидетелство, дадено от Проватски епископ Антоний, който умира в Русе през 2002 г. Епископ Антоний приживе споделил: "През 1936 г. на 9 март, като ученик в Семинарията, бях между

един от най-добрите

по пеене и в един октет пеехме в Светия Синод на владиците в празник и в неделни дни. След една такава служба, на 9 март беше 1936 г., слушам един разговор - между наместник-председателя на Св. Синод Видинския митрополит, тогава Неофит, и жена, която му каза: "Татко ни закле преди смъртта си да помним и да предадем на идните поколения, че той е носил Левски на гърба си до църквата "Св. Петка Самарджийска" и там са го погребали - набърже, по спешност,

в светия олтар

от лявата страна на светия престол." Като се върнах в Семинарията, записах в моя дневник това дума по дума, както го чух. На следващата година, 1937-а, бях вече студент в Духовната академия" и ме назначиха за певец в църквата "Св. Параскева" на ул. "Раковски". В петъчните дни пеех във филиала на тази църква, малката "Св. Петка Самарджийска", която сега е в подлеза на ЦУМ. Когато веднъж подавах кандилницата на свещеника, той ми каза: "Сине, да внимаваш, като влизаш тука в олтара, че тука е погребан Левски, ама на никого няма да казваш." И ми

посочи точно мястото

къде е погребан. Аз си записах и това."
Според проучванията на Стоян Стоянов епископ Антоний знае, че гробът на Васил Левски е в олтара на църквата "Света Петка Самарджийска", година преди за това да пише вестник "Мир" през 1937 г. "Там тази информация е представена от журналиста Никола Станчев - разказва Стоян Стоянов. - Дадена му е под формата на спомени от Мария Поппавлова-Джагарова, съпруга на участвалия в препогребването на Васил Левски - Илия Лазаров Джагаров (по-късно Ботев четник). Тя обяснява: "Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката и след това е

откопано

от тогавашния клисар при днешната църква "Света Парашкева" (понастоящем "Света Петка Самарджийска") и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбарков-Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет."
Най-вероятно епископ Антоний, счита Стоян Стоянов, е чул разговора между Видинския митрополит Неофит и Анастасия Илиева Бокова - дъщеря на Мария Поппавлова-Джагарова. Пред тях през 1902 г. Ботевият четник Илия Лазаров Джагаров споделя тайната на живота си - как с Христо Хамбаров-Гъската са препогребали тялото на Апостола в църквата. Стоянов е открил, че Анастасия Бокова през 1956 г. разказва пред проф. Христо Гяуров:
"След обесването на Васил Левски, късно вечерта, моят баща заедно с Христо Хамбарков, с фесове на глава като турци, взели една бъклица с вино и отишли на мястото, дето бил обесен Васил Левски. Времето било много студено, мразовито. Не е имало там други хора освен стражата, оставена да пази трупа. Наоколо

било пусто поле

Те започнали да черпят стражата. На обичая, трябвало те първи да отпият от бъклицата; те отпили, но без да гълтат. Пила от бъклицата и стражата. Така повторили няколко пъти, докато се изпразнила бъклицата. Виното подействало скоро, тъй като имало в него и нещо приспивателно; какво е било приспивателното, не знам. Стражата се опила и заспала. Моментът бил удобен. Баща ми и дядо Христо свалили трупа от бесилото и го сложили в чувал, предварително приготвен. Баща ми взел чувала на гърба си, а дядо
Христо светел с фенер
Дължа да отбележа, че баща ми беше здрав и як селянин и до края на живота си остана той истински хъш. С мъка и несъвсем без страх те стигнали до църквата стара "Св. Параскева - Самарджийска". Там ги очаквал свещеникът от църквата поп Кръстев, презимето на когото не си спомням. Свещеникът опял мъртвеца и след това го погребали в олтара на църквата - от лявата страна."
"Св. Петка Самарджийска"

Хронология 

Стоян Стоянов подрежда хронологията на събитията около погребването на Левски. Според него отец Тодор Митов веднага след изповедта - още през нощта, в съглашателство с поп Ангелко, задействат, заедно с отец Кръстю Стоилов от църквата "Света Петка" и епитропа Христо (Такия Теодоров), подпомогнати от отец Минчо Хаджинедев, Кола Новачки и Геле Китов и организират препогребването на Апостола. Помагат им Христо Хамбаров-Гъската, Илия Лазаров Джагаров (бъдещ Ботев четник). Отец Тодор Митов погребва Левски за пред властите, както е по изискване и закон - в Позорните гробища на София - в близост до бесилницата.
В нощта след погребването Христо Хамбаров-Гъската, Илия Лазаров Джагаров, свещеник Кръстю Стоилов и Христо Николов тайно изравят тялото на Левски от гроба в Позорните гробища и го пренасят и препогребват набързо в олтара на църквата "Света Петка Самарджийска". Там никой няма право и не може да рови, подчертава русенският изследовател.
И така до 30 май 1956 г., когато при разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" "археолози" се натъкват на скелета на Левски. Следват яростни научни и недотам научни спорове. Костите мистериозно са потулени и най-вероятно безмилостно унищожени, уточнява Стоян Стоянов и допълва: "Единствено верни на каузата "За гроба на Левски" до последните си дни останаха малцина смели българи, сред които най-ярко се откроиха имената на: проф. Христо Гяуров, арх. Сава Бобчев, Димитър Бучински, Жечко Попов, Георги Тахов, акад. Николай Тодоров и акад. Николай Хайтов."