Темата за намаляването на депутатите може да бъде обвързана с втора камара на парламента

Успешното стартиране на процедура за избор на ВНС зависи от два фактора, които гарантират първо подкрепата от 120, а след това от 160 депутатски гласа.

Първият фактор е стабилността на управляващото мнозинство или по-точно степента, в която управляващите са ангажирани със заявката си за пълен мандат и на всяка цена искат да избегнат предсрочни избори. Защото е банално ясно, че започването на процедура за обсъждане на проект за промяна на конституцията, изискваща Велико народно събрание, е най-ефективният начин, по който ГЕРБ могат да си гарантират пълен мандат. По конституция тази процедура изисква от два до пет месеца, което обезсмисля искането за предсрочни избори.

Събирането на 120 подписа за стартиране на процедурата на практика е проверка за стабилността на управляващото мнозинство. Ако тук има някакъв въпрос, той по-скоро е свързан с

избора на

“Воля”

- дали ще се присъедини на първия етап, или ще осигури стъпката към 160-те гласа, необходими за приемане на предложението на ГЕРБ.

Вторият фактор е стратегията на опозицията. За да се насрочат избори за ВНС, трябва поне една от опозиционните партии да подкрепи проекта. След категоричната позиция на БСП е очевидно, че от ДПС зависи дали ще има избори за Велико, или за Обикновено народно събрание. Съществува ясен политически аргумент, с който ДПС може да подкрепи избори за ВНС – през 1991 г. цялата парламентарна група на ДПС начело с Доган не подписа сега действащата конституция. С други думи политическият

генезис на ДПС

е свързан със

сериозни критики и отхвърляне на настоящата конституция. Разбира се, това ще стане само ако ДПС види възможност за желана от тях конституционна промяна в някой от текстовете на внесен в 44-ото НС проект.

Много се коментира предложеното от ГЕРБ намаляване на депутатите в парламента от 240 на 120 души, което всъщност е предложение на Слави Трифонов. Идеята на Трифонов е профанизация на първата от “24-те идеи, които ще променят България”, представени през юли 2002 г. от СДС. Оригиналната и смислена формулировка е “Намаляване на броя на народните представители. Слабостите на досегашната законодателна власт се преодоляват чрез намаляване на броя на депутатите и прехвърляне на част от правомощията на Народното събрание на областните съвети”. Така че

идеята за

по-малък брой

депутати въобще

не се свързва

с нормата на

представителност, а с идеята за двукамарен парламент или второ ниво на политическо представителство. Това е конституционна промяна, която по дефиниция изисква Велико народно събрание, защото става дума за модела на разделение на властите.

Не е без значение, че ефективното осъществяване на европейските политики и финансирането в рамките на ЕС изисква регионализация т.е. реална децентрализация. И днес съм убедена, че децентрализацията на България и статутът на местната власт изискват ново конституционно решение, но по тази тема много трудно може да се постигне консенсус заради страховете от регионалното политическо влияние и контрол на ДПС. Това е само пример как темата за броя на депутатите може да бъде интерпретирана не само популистки, а експертно и конструктивно. Бих казала, че всяка една от 24-те идеи от 2002 г. е такава.

От самото начало заявката на ГЕРБ е, че те не предлагат решение, а ключ, който да отвори вратата към дълго чакани конституционни промени. Но също така е вярно, че

ГЕРБ сами си

слагат капан

Защото не можеш да кажеш, че предлагаш лош и недомислен проект, защото след това той може да бъде напълно променен. Това е политическа безотговорност, която древните гърци са описали като “отварянето на кутията на Пандора”, от която, разбира се, освен болестите излита и Надеждата.

Ако преминем от метафорите към фактите, следва да кажем, че до избори за ВНС може да се стигне само ако в окончателния проект на ГЕРБ ДПС открие текстове, които да подкрепи, и така да гарантира поне за една или няколко конституционни разпоредби необходимото мнозинство от 160 души.

Все пак ако ГЕРБ се доберат до избори за ВНС, има няколко позитивни възможности, които будят надежда.

Първо, съставът на това ВНС ще зависи напълно от волята на избирателите, при това съобразена с конституционните проекти (които всяка партия трябва предизборно да изработи), а не с някакви други политически обещания.

Второто, което е по-важно, е, че ако се стигне до избори за ВНС, БСП няма да може да седи безучастна. И всъщност качеството на конституцията в най-голяма степен ще зависи от

активното участие

на юристите на БСП,

в чиито среди има водещи конституционалисти, а и надяваме се, че социалистите все още имат институционална памет за всички стъпки, извървени след 1991 г. за промяна на конституцията.

Ако има конституционен дебат, няма как в него да не се включат не само левите, но и всички други авторитетни конституционалисти, от които ще се очаква не само да си кажат думата, но и да предложат конкретни решения.

Постигането на консенсус не можеше да бъде гарантирано през 1991 година, но може да бъде гарантирано сега.

Но ако ВНС е действителна цел за управляващите, през даденото от конституцията време за дебат е изключително важно експертите на ГЕРБ да се запознаят с конституционния дебат такъв, какъвто той е бил от май 1991 г. до днес. Защото предложеният от тях проект безспорно показва, че юристите, които са го писали, имат бегла и повърхностна представа за основните проблеми и теми, които са били решени, или пък “заметени под килима”, когато се е създавала или променяла действащата конституция. Няма как да се направят смислени предложения, ако преди това не се прочетат протоколите от заседанията на 7-ото ВНС, 39-ото, 40-ото и 43-ото народно събрание, както и експертните становища в рамките на парламентарните комисии по тези въпроси.

Мисля, че би било абсолютно безотговорно управляващите да влизат в дебат за конституционна промяна, без да са се запознали с тази дълга история. Не без значение е и гласът на гражданите. Искането за промяна на конституцията многократно е било използвано, за да се мобилизира електорална подкрепа. Но това е предизвиквало продължителни публични дебати. Има например записи на дебати в рамките на инициатива, наречена “Граждански конвент”, в които участват политици, експерти и граждани. Те в продължение на няколко години обсъждат различни идеи за промяна на конституцията. През изминалите 30 години

поне двама президенти и

няколко бивши премиери

са аргументирали свои идеи за промяна на конституцията.

Дори и да не приемат тезите за конституционна промяна, защитавани през изминалите 30 години, ГЕРБ са длъжни да покажат, че са информирани и че имат становище по направени в миналото предложения.

Ако търсят смислена политическа позиция, днешните политици трябва да се запознаят, да възстановят, да въведат в публичния дебат голяма част от онези аргументи, които са били използвани “за” и “против” промяна на конституцията през изминалите 30 години. Ако държат да покажат, че имат отношение към исканията на гражданите, към политическия процес, към наследството на прехода и искат да направят промяна, която да е конструктивна, и ако искат да се движат в рамките на институционалните тенденции. Тъкмо това в момента липсва.