Дали да не се възстанови мавзолеят?

Прави ли ви впечатление, че двата враждебни през 2013 г. протеста днес са братя по оръжие? Те почти играят двугърбото животно! Крайно време е някой да обясни това единство на противоположностите малко по-фундаментално, както Маркс го прави в знаменитата си студия “18-и брюмер на Луи Бонапарт”.

На мен това не ми е по силите. Като всеки повърхностен журналяк аз следвам модата и забелязвам, че сега Карл Маркс е много на мода в САЩ. Идеите му, макар и рециклирани през “културния марксизъм”, вдъхновяват протестите и бунтовете в големите градове. А зад вдъхновението се забелязват и грантовете на Сорос.

Сорос е десен само в България. На Запад той е ляв и все повече олевява. Това

разминаване

между

глобалното и локалното

не може вечно да продължава и може би целта на тези протести е да го преодолеят като проблем. И именно тук е обективната нужда от Единен фронт на леви и десни срещу доминацията на ГЕРБ.

Идеята за Единен фронт е принос на българина Георги Димитров към марксистката теория. До Димитров комунизмът е затворен в своята секта, след него той се отваря, после се затваря, после пак се отваря, докато накрая се разтваря. Може да се каже, че Димитров е идеологът на отварянето.

У нас

наченките на обединението се проявиха още на кметските

избори в София,

когато сините помогнаха на Мая Манолова и за малко да й дарят победата. Нещо немислимо, ако БСП действаше сама.

Сега вече виждаме единодействие между “Демократична България” и хората около президента Румен Радев, Мая Манолова и БСП. Само да напомня, че ДБ обединява остатъчните фракции от ДСБ, “Да, България”, Реформаторския блок и други отломки на стария СДС.

Подобно димитровско единодействие се прояви и в Европейския парламент. Там евродепутатът от ДСБ Радан Кънев съвместно със социалистите Елена Йончева, Иво Христов, Петър Витанов и Цветелина Пенкова, внесоха искане за дебат на тема “институционалната криза” в България. Радан Кънев принадлежи към групата на ЕНП, както и евродепутатите от ГЕРБ. Де юре братя, де факто – врагове.

Ето защо призракът на Отечествения фронт отново броди по жълтите павета, напомняйки за човека, чийто мавзолей бе взривен трикратно при управлението на СДС. Георги

Димитров официално издига идеята

за Единен фронт

на леви и десни срещу фашизма на Седмия конгрес на Коминтерна през 1935 г. От една страна, това е броени месеци след преврата в България, който забранява всички политически партии и най-вече левите. От друга, това е в навечерието на гражданската война в Испания, в която Хитлер помага на Франко да избие и комунисти, и демократи.

До този момент комунистите са сектанти и отхвърлят всякакво сближаване с “буржоазните партии”. Но Сталин е прагматик.

Щом Хитлер идва на власт в Германия, той надушва опасността и подава ръка. За вестител на този рязък завой е избран Георги Димитров – още пресен герой от делото за Райхстага и още по-пресен шеф на Коминтерна.

По-късно обаче Сталин вижда, че Западът не поема подадената ръка, а отстъпва на Германия територия след територия. Тогава започва флирт с Хитлер и изведнъж Единният фронт вече пречи.

Димитров изпада в немилост, за малко да го арестуват

и тогава щеше да се размине с мавзолея. Но още на другия ден след 22 юни 1941 г. Сталин го привиква и му възлага да изпрати повелята за единни фронтове към братските партии. Така у нас възниква Отечественият фронт, под чиято егида се организира съпротивата, а след 9 септември 1944 г. ОФ става управляваща коалиция и в нея влизат редица предишни врагове на комунистите. Де юре ОФ управляваше България до края на 1989 година, после се преименува на Отечествен съюз и замря.

Но ако навремето ОФ е бил само тактическа маневра, днес нещата са по-дълбоки. Освен желанието да се свали ГЕРБ крайно време е политическото пространство в България да се изправи и да се приведе в съответствие със Световната система.

Както казах,

не е нормално Сорос да е ляв по света,

а у нас – десен

Не е нормално и две партии в ЕНП да са врагове. Освен това, не е нормално лявата идея да черпи вдъхновение от най-дясната страна в Европа – Русия. И още много други неща показват, че от гледна точка на политическата теория ние тук сме едно дървено желязо.

Позиционирането на останките от голямата синя партия очевидно е направо нелепо. Навсякъде по света недоволните от живота са леви, а доволните – десни. Само у нас недоволните се правят на десни и изповядват мита, че десните са честни и затова са десни – въпреки очевидните доказателства за противното.

Забелязвам, че някои от десните мислители на миналото май олевяха. Имам предвид професорите Евгени Дайнов и Огнян Минчев. Не знам дали си спомняте, но когато СДС се бе обявил за дясноконсервативна партия, те бяха нейните водещи идеолози. Днес пак са водещи идеолози, но в обратната посока.

Разликата е, че докато Дайнов горещо подкрепяше протестите още преди да започнат, Минчев отначало се обяви против тях, а после зае диалектически противоположна сама на себе си позиция. Това е привилегията на професорите.

Като се замислим,

олевяването на синьото е даже много закъснял ход

Къде се е ориентирал едрият бизнес? Към ГЕРБ, ДПС и БСП. Е, къде тогава се тикат сините? Къде да стъпят?

Едно време трамваите имаха външни стъпала и човек можеше да стъпи с единия крак, да се хване за дръжката и така да виси до следващата спирка. Днес това е невъзможно. Трамваят отдавна замина, а сините останаха на спирката. Един малък, временен успех не може да обърне неумолимата тенденция. Бягайте вляво, докато още можете!

В ръководството на БСП се наблюдава същата конфузия – на върха преобладават големи и малки приватизатори, а връзките с профсъюзите и работническата класа са нулеви. Следователно дойде времето бивши леви и бивши десни да направят двугърбото животно.

Могат ли да преодолеят предразсъдъците и да сключат благоприличен брак? Според мен да, но трябва да се направят взаимни отстъпки. Например червените ще обещаят да махнат паметника на Съветската армия, а сините – да вдигнат отново мавзолея.

Все пак Георги Димитров измисли Единния фронт. Дължи му се едно малко признание.