Вече вместо със злъч бият пасуващия творчески елит с кадифени ръкавици

Печал обзема либерално ориентираните медии - протестът, казват, затихвал. И го удрят на драматизъм, остроумие и нестандартно въображение, до басни стигат в опит да стоплят леденото сърце на пасивния интелектуалец. 

Те същите, които преди 40 и няколко дни

се зъбеха,

кикотеха,

злорадстваха,

бълвайки огън и жупел навред, не даваха дума да им се каже накриво, а копоите им ходеха сред множеството, диреха провокатори да ги снимат как безчинстват, избягвайки внимателно бирените бутилки в ръцете на праведните. И славеха после във фейсбук своята спонтанност и надпартийност.

Сигурно е объркващо да живееш с твърдото убеждение, че е хубаво само каквото на теб ти харесва. И е желано само каквото ти искаш. И че остро е само твоето перо. Не проумяваш защо истинските инфлуенсъри не искат оставка, когато на теб ти се иска. Ясно, че и те не понасят Борисов и ГЕРБ, какво ги спира тогава, чорт возми?

Либералните търсения ми напомнят на една зиморничава колега, която спираше  редакционния климатик и другите девет души в стаята умирахме от жега. Отначало криехме от нея дистанционното, но тя се обиди, пък ние иначе много я обичаме и ѝ подарихме шал. Дълъг, пухкав, красив и топъл, и всички останахме щастливи.

Така е и с днешната реакционна интелигенция. Тя няма нищо против протестите, но не са в нейния календар. Карантината скърши крилете ѝ, психиката ѝ пострада, обзе я потискащо безвремие. Отложени бяха концерти, проекти, ресторанти затвориха, отмениха се представления, снимки... Не по гордостта, по хляба ѝ удари вирусът.Дойде лятото и тези прогресивни хора побързаха да изведат децата си някъде далеч, на свобода и слънце, докато те самите се мъчат да сглобят парчетата. Властта за този елит сега е просто: ела, която и да си! Възприемат я като изоставащ часовник, който се каниш да изхвърлиш, щом събереш пари за нов. Не им е до нея!

Неуморните либерални пера обаче нито приемат, нито оправдават тичане по други писти. Някои от тях

сънуват Христо

Иванов в

сребристо върху

бял жребец,

на други за пълно щастие им стига да си представят окован в белезници Борисов или Гешев, а трети са си просто на заплата. Широко отворените им очи гледаха в друга посока, докато площадът аплодираше вдигналия юмрук президент.

Те, същите, на които уж никога нищо не им убягва, от залисия по тържествата така и не освиркаха странното съвпадение, че трио приближени на един хазартен бос дирижира площада.

На тях точно, дето са толкова гнусливи, дори не им замириса на нагла и безобразна манипулация.

Не, че има нещо греховно в розовите очила по принцип, но от толкова придирчиви финяги се очаква поне да внимават в чия компания движат.

Днес, разочаровано от гаснещата революция, перото им омеква, става ласкателно, вместо с псувни и презрение, закичва с цветя на мира “неверниците”, трогателно е.

Кликваш в либералния едем и се разгръщат оди за отминалото време, витиевато разказват как и ние бяхме млади, вярвахме, че демокрацията ще ни отнеме хомота. И ето, пишат, днес ни боли, разтъркваме невярващи очи и какво да видим! Снажният студентски лидер Емил Кошлуков вече е с шкембе и бил спрял напредничавото  предаване за култура в БНТ.

Наказал го за дързостта да покани “неудобния” Емил Джасим, дисидентската карта играят.

Е, така били чули те, де. Всъщност не се интересуват наистина от случката, метафората е важна. Либералното внушение не се нуждае от проверка на данните,

кара по тренда и

опорните точки,

за да не кривне

от розовата

пътека

Иначе, ако вземе да си изяснява всяко гръмко твърдение, ще свери партийната принадлежност на събеседниците в онова чудесно предаване и ще установи, че плурализмът в него май не е бил на особена почит.

И ще отбележи накрая, че то изобщо не е спряно, а до ден днешен си върви идеално.

Ама нищо, Кошлуков е лежал в затвора, ще изтърпи и тая метафора, него либералът го ползва за друг ефект. Добри хора, зове той, не оставяйте огънят на промяната да угасне! Стига с това високомерно интелектуално игнориране, идете при младите и ги подкрепете, те чертаят бъдещето, разберете! 

Свидетели сме на разтреперваща метаморфоза - нахаканият рап е заместен с обезоръжаващата невинност на Малката кибритопродавачка. Вече вместо със злъчни смешки бият пасуващия творчески елит с кадифена ръкавица.

Ако либералното перо бе подходило с една идея

по-директен

тон и без

превъзнасяне,

щеше да е по-добре разбрано. Нещо като: Помощ! На Орлов мост седят и гледат филми, друго не могат да измислят! Обсъждаха грънчарско колело да извадят, бримки да ловят и килими да перат в реката... затъват. Не ги оставяйте да се излагат, излезте, бе! 

Творческият елит обаче никога, повтарям,

никога няма да приеме безмилостната агресия, с която либералът говори за “жената камикадзе от Ситняково” Одухотворената част от обществото няма да прегърне цинизма, с който либералът разказва, че зъболекарката се “врязала” в блокадата. Ех, само да можеше, той щеше да добави, че и “Аллах агбар!” е викала. Щото нито е неговата майка, нито е неговата зъболекарка.

Ако за политолозите най-полезното от протеста е младежката демонстрация на нетърпимост към мафията и стария ред, за добруването на българското общество ползата е друга.

Тежкият сблъсък

между града и селото,

възпитанието и простащината, неоправданите и оправданите претенции, високото и ниското самочувствие, гръмогласното псуване и тънката сатира напомни тъкмо навреме, че гражданите не са еднакви. Бакалавър по математика чупи на жената номера, а Ицо Хазарта снима “Шан-з-Елизе” с коментар: “Глей кво нещо! “Константин Величков” как го направИха! Браво бе, Бойко!”

И така ще си остане. В мирно и в протестно време.