Легендарният страж на “сините” намразва рождения си ден, след гибелта на Аспарухов и Котков повече не го празнува

Вратарят издъхна на 77 години след инфаркт, внукът му Ники Михайлов - съкрушен

50 000 зрители на стадион "Васил Левски". "Сините" се изправят срещу италианския колос "Милан" в 1/16-финал реванш от турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ). Годината е 1967-а. Денят - 11 октомври.

На терена вратарят Бисер Михайлов изумява всички още преди да е започнал екшънът. На своя глава решава и излиза с жълта фланелка, макар по това време да има неписано правило, че всички вратари трябва да пазят с черни екипи. Да, но Михайлов е първият в историята, който се противопоставя на нормата.

Тази негова дързост не донася късмет на отбора. Още в 11-ата минута от свободен удар бразилецът Сормани изпраща топката под напречната греда - 0:1.

Цялата игра, макар и с предизвестен край за нашите, е наелектризирана от присъствието на терена на Гунди. Неудържим както винаги. В 75-ата минута от фаул нападателят за една бройка не убива със силата на изстрела си вратаря Бели, преди да отбележи в мрежата зад него.

"Левски" губи с 1:5. Любовта на запалянковците обаче само се разпалва от феноменалната игра на Аспарухов, а този път и от цветната революция на Бисер Михайлов.

Историческо тогава остава и изказването на Гунди, когато след същия мач той получава предложение да подпише с "росонерите", като ще получи на ръка 5 млн. долара. Той обаче отказва на момента с думите: "Има една страна България, в която има един отбор "Левски". Може и да не сте го чували, но в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!"

Всички знаят за трагичния край на футболиста в разцвета на силите му много преди да има шанса да се пенсионира. Фаталната катастрофа се случва само четири години след този мач - през 1971 г.

На 30 юни. В същия ден, в който Бисер Михайлов става на 28 години, неговият съотборник и приятел Аспарухов издъхва и остава завинаги на толкова. Стражът изживява тежко смъртта на Гунди и Котков. Намразва своя рожден ден, защото вече е почернен, и отказва да празнува десетилетия личния си празник. С Аспарухов питаели силно уважение един към друг и имали куп общи истории.

Почти половин век след своя "син" приятел Михайлов го последва в безсмъртния отбор на легендите.

Основателят на вратарската династия Михайлови почина на 12 август от инфаркт. Неговият внук Ники Михайлов изрази скръбта си, като написа, че никога няма да забрави своя дядо и оттук насетне ще посвещава всеки свой успех на него.

"Благодарен съм, безкрайно съм благодарен, колкото и безкрайно съм съкрушен! Благодарен съм, че имахме толкова много споделено време, което бе безценно за мен, и съм съкрушен, че повече няма да споделим дори 1 секунда - още по-безценна! Ти се посвети на мен, а аз ще посветя на теб всеки следващ повод за гордост, всяка усмивка, всяка твоя сбъдната чрез мен мечта! Боли ме жестоко, че ни напусна така внезапно, но следата, която оставяш, ще ни напомня до безкрайност колко неповторим бе Ти! Прекланям се пред теб, дядо, и те обичам от цялата си душа!"

Бисер Михайлов още на 18-годишна възраст влиза в първия състав на "Левски" през 1961 г. и е неизменна част от отбора 14 сезона до 1975 г. За "сините" изиграва общо 284 мача - 226 в "А" група, 43 за националната купа и 15 в евротурнирите. Четири пъти става шампион на България и освен това е трикратен носител на националната купа.

Той е известен и като първия вратар, който изпълнява дузпа.

Дори е играл ляво крило, защото по неговите думи по онова време отборът бил заприличал на военнополева болница.

През 1965 г. "Левски", като шампион, приема в първия кръг "Миньор". "Сините" печелят инфарктно с 2:1, като получават право на 2 пъти да изпълнят 11-метров наказателен удар. За съжаление, от срещата отсъства звездата Аспарухов заради контузия. Първо от бялата точка пропуска Янко Кирилов. При второто отсъждане играчите започват да спорят кой да изпълни дузпата и тогава в хаоса отнякъде профучава Михайлов и стреля във вратата, но пропуска.

Така де, силата му е в хващането на дузпи. Именно легендарният страж е отговорен за две от запомнящите се отстранявания на ЦСКА от "Левски" в мачове за Купата на България след изпълнения на 11-метрови наказателни удари. При единия случай Михайлов улавя топката след шут на славния полузащитник на "армейците" Аспарух Никодимов.

При пионерските успехи и привързаността на Бисер към играта е липса на всякаква изненада, че и двамата му синове - Борислав и Руслан, тръгват по неговите стъпки. По времето, когато баща им се кандидатира за треньор на вратарите в "Левски", от клуба му казват, че "не става", защото щял да бута напред своите момчета.

Това го кара да се оттегли и никога повече да не се кандидатира за този пост. А момчетата му все така продължават напред, защото футболната страст е в кръвта им.

Боби Михайлов, както е известно на всички, надминава своя родител, прави завидна кариера и е президент на Българския футболен съюз в периода 2005-2019 г.

"Благодарен съм на баща ми за големите усилия да ме направи истински човек и спортист - признава синът през 1983 г., когато още е млад и зелен. - Предпазва ме от главозамайване, помага ми с навременни съвети, заради него не познавам вкуса на цигарите и алкохола. И брат ми Руслан пое семейната щафета - на 14 години пази по-добре вратата на "Левски-Спартак", отколкото аз на неговите години."

Сплетни, че е протеже и е бутан от треньорите, както и редица контузии попречват на Руслан също да направи бляскава кариера въпреки големият си талант. Силният психически натиск на подценяването е още по-сериозен при сина на Боби Михайлов - Николай, който също не изневерява на наследствения футболен пост. Именно той е и голямата слабост на своя дядо.

Още от самото начало той слуша по свой адрес, че е връзкар и е само синче и внук на еди-кого си. Но Ники Михайлов избягва от всичко това, като много рано продължава кариерата си в чужбина.

По времето, когато Боби Михайлов играе за "Рединг" в Англия, синът му се запалва много по вратарството. С дядо си разчиства една стая от квартирата им, за да ритат. За врата използват саксиите с цветя на собственика, които имал доста. Ники пази, а Бисер атакува. И така, докато не остане здраво цвете.

Върхът на кариерата на Ники Михайлов е като играч на ФК "Твенте" през 2011 г., когато е избран за Вратар на годината в Холандия и Футболист №1 на България. През 2013 г. преминава в италианския клуб "Верона", откъдето е преотстъпен на турския "Мерсин". От 2018 г. пази вратата на "Левски". Историята на "сините" е част и от историята на фамилия Михайлови.

Паметна за първия страж в семейството и за неговия отбор е и 1968 година, когато ставащото в света не оставя най-великата игра незасегната.

Ситуацията е повече от сложна. Страните от Варшавския договор пращат 200 000 войници в Чехословакия и съвсем естествено смазват набързо протестите. Западните страни се ограничават с гръмки изявления и декларации за пред своите медии и граждани. Никой не си и помисля да се противопостави на мощния Съветски съюз и васалите му. Има простички правила, които се спазват от всички.

На футболния фронт е горещо, тъй като спортът по онова време е използван всячески в битката между двете идеологии. След кървавата саморазправа с протестиращите в Чехословакия УЕФА решава да вземе отношение. По онова време европейската футболна централа е доминирана от Запада и търси начин да бъдат наказани отборите на държавите, които са пратили войниците си да стрелят по невъоръжени хора.

Още преди провеждането на военната операция с кодовото име "Дунай" е теглен жребият за евротурнирите. Носителят на Купата на Съветската армия "Спартак" (София) трябва да играе с френския "Бордо", но далеч по-интересен е жребият на "Левски". "Сините" са избрани да се изправят срещу “Милан”. Точно след загубата си от миналата година и отказа на Аспарухов да играе за тях.

Половин България е "синя" и запалянковците искрено вярва, че тимът от "Герена" има сили да се справи с италианския гранд. Гунди не може да ги разочарова, а на вратата ще е Бисер Михайлов. И да не се забравят другите звезди Георги Соколов-Соколето, Сашо Костов, Христо Илиев-Патрата, Иван Вуцов.

Предишния сезон тимът печели шампионската титла след жестока битка с не по-малко бляскавия ЦСКА.

"Сините" запалянковци се настройват за победа над "Милан", а след това и пробив в най-престижния клубен турнир на Стария континент.

Да, но избухването на Пражката пролет обръща събитията с главата надолу. УЕФА избира доста мек вариант за санкции. Босовете на евроцентралата анулират вече споменатия жребий и обявяват, че отборите на СССР, ГДР, Полша, Унгария и България ще трябва да се изправят срещу съперници от социалистическия блок. При новия жребий на "Левски" се пада да играе срещу унгарския първенец "Ференцварош", а "Спартак" трябва да срещне полския "Гурник".

"Сините" фенове запазват оптимизъм. Да, така очакваният сблъсък с "Милан" няма да се състои, но за сметка на това техните любимци ще премерят сили с далеч по-слаб съперник и ще имат шанс да продължат напред в турнира, а там - каквото сабя покаже.

Съветниците на Брежнев по спортните въпроси обаче решават, че на предизвикателството на УЕФА трябва да бъде отговорено подобаващо, и предлагат "наказаните" отбори да се откажат от участие в евротурнирите. България и останалите съветски васали прегръщат "прекрасната" идея.

Няколко седмици по-късно бунтът и опитите на Александър Дубчек да прокара своите идеи за "социализъм с човешко лице" са смазани с жестока категоричност. Властта у нас обаче продължава да е нащрек.

На 17 ноември на ст. "Васил Левски" излизат "Левски" и ЦСКА. И до днес "сините" запалянковци твърдят, че това е най-великата победа над вечния враг. Гунди отбелязва хеттрик за крайното 7:2. След края на мача щастливите фенове организират спонтанно шествие до паметника на Апостола. По време на мача пък от сектор "Б" се чуват скандиранията “Левски, Дубчек, свобода!”

Нещо повече. Разпространяват се листовки с призив за демократични промени, които са отпечатани още през 1966 г. от нелегалната организация "Съюз за независимост и възход - Левски". Разгромната победа пък е отбелязана от радио "Белград", което съобщава: "Отборът на народа в България - "Левски", победи отбора на властта - ЦСКА, със 7:2".

Всички тези прояви по време на мача ужасяват властта, която вече е намерила решение на проблема. Още преди това е планирано, а впоследствие и набързо осъществено насилствено сродяване на "Левски" с тима на МВР и Държавна сигурност "Спартак" (София). По този повод на трибуните се шегуват, че на терена излиза "Левски с патлак" (вместо "Левски - Спартак").

Немалко са привържениците, които никога не се съгласяват с това обединение, което е отнело голяма част от романтизма и духа на тима от "Герена".

Футболистите получават офицерски чинове и по-високи заплати.

А от онези вълнения по време на Пражката пролет и до днес се е запазило, макар и видоизменено, скандирането: "Левски" значи свобода!".