Борис Христов на 75 години!

Август

С прах в душата и прах по нозете,

с непоносимото слънце на рамото

аз съм тръгнал да стигна морето,

но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,

за бездомната моя покъщнина

дом строя върху старата суша -

няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,

ще протегне свойто мълчание пътя -

пак ли в мен като зебри ще скитат

огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам

и плодове ще посаждам над бурена.

Нека друг вместо мене да лъска

тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная

как ще живея с тоя скитник - сърцето.

Всичко друго е пясък и пяна,

и сол, с която ни залъгва морето.