Tой е начело на Беларус 26 години, а голяма част от народа му вече не вярва, че някога ще се освободи мирно от властта му. Наричат Александър Лукашенко "европейския диктатор", а постът му през годините според мнозина се крепи на оцелялата през прехода беларуска служба за сигурност, наследник на онзи стар КГБ.

С помощта на референдуми Лукашенко промени конституцията и редица закони в страната, за да може да бъде преизбиран до безкрайност. Остави парламента почти без никакви правомощия, обезсили опозицията, а върху медиите наложи безпрецедентна цензура.

И макар

да се е вкопчил здраво в управлението

на Беларус,

мнозина се надяваха, че сегашните избори ще доведат до финал на президентския му мандат. Крайният резултат отново не беше в полза на опозицията, която е категорична, че вотът е манипулиран. И този път Александър Лукашенко излезе победител с над 80 процента от гласовете. Малко след обявяването на резултата той е излетял за Турция, откъдето следи случващото се в Беларус.

Още преди обявяването на окончателни официални резултати противниците на сегашния режим на Александър Лукашенко излязоха на многохилядни митинги - невиждана за последните десетилетия картина. В бунтовете загина един човек, а десетки бяха ранени. Протестите в Минск ескалираха, а според разпространявани из социалните мрежи видеа на гражданите са им спирани телефоните, не са имали достъп и до интернет, за да не се разчува за ситуацията.

Всички, излезли на улицата,

не вярват на резултата от вота

Голяма част от беларусите се надяваха, че опозиционният лидер Светлана Тихановска ще спечели. Тя също не признава крайния резултат за реален.

"Разбира се, че не сме съгласни. Получените от нас данни не съвпадат с официално обявените", каза Тихановска в деня след вота. Светлана смята себе си за победител, а изборните резултати - масово фалшифицирани.

Опозиционната активистка се включи в надпреварата, след като съпругът й Сергей беше отстранен от битката и задържан. В Беларус често опозиционери са преследвани и плашени с арест. Мнозина виждаха у Светлана - една обикновена учителка и преводач по професия, най-голямото предизвикателство, пред което сегашният президент на Беларус се е изправял досега. Още при предизборната си кампания тя успя да накара хиляди да излязат по улиците и да я подкрепят, разбивайки рекорди в страна, в която хората отдавна не желаят да участват в политиката заради авторитарното управление на Лукашенко.

Светлана

изгуби битката

и се наложи дори да напусне страната, след като беше задържана за повече от седем часа в Беларус. В момента тя се намира в Литва, където е в безопасност и се надява да не бъде преследвана от режима на президента на страната си.

"Лукашенко победи, но все пак изгуби. Никой не печели битката с времето. Младежта, излязла на улиците, е утрешният ден на Беларус, който отказва доверие към Лукашенко", изтъква руското издание "Независимая газета". Вестникът препоръчва на сегашния президент да се готви за оттегляне, така че да не остане в беларуската история "като отрицателен персонаж".

"Колкото и Лукашенко да нарича Тихановска и нейния щаб "овце, ръководени от чужбина", колкото и да твърди, че интернетът в Беларус е блокиран от чужди компании, колкото и да говори, че протестиращи от провинцията се канели да превземат сгради на местната власт, никой няма да му повярва.

Цял свят видя загубата му,

той демонстрира страхливост, истерия и пълната си неспособност да се ориентира в днешния свят", коментира още "Независимая газета".

През последните години беларусите наистина показаха недоволството си от избирателната система, лошото икономическо положение и авторитарното правителство. Президентът си навлече още негодувание, след като не успя да се справи с коронавирусната криза.

Според критиците му 65-годишният държавен глава е омаловажил пандемията от COVID-19.

Лукашенко многократно посочваше, че този вирус "не е по-страшен от грип", и рекламираше домашни средства и рецепти за лечението му, отказвайки да предприеме мерки, за да спре разпространението на заразата. Той лично ходеше на мачове и дори провеждаше правителствени митинги и военни паради.

Светлана Тихановска не успя да свали Лукашенко от поста и така той отново се превърна в един най-дълго управлявалите лидери в съвременна Европа, налагайки диктатура. Когато за първи път полага клетва като президент през 1994 г., той обещава, че единствената диктатура в Беларус ще бъде "диктатурата на закона, пред който всички са равни – от ученика до президента".

Само година по-късно обаче започва да предлага свои закони,

налагайки още по-строга диктатура

Още в началото на управлението си Лукашенко инициира и провежда три референдума, придружени с много нарушения и фалшификации, с които разширява максимално правомощията си. Според референдума от 1995 г. президентът получава правото да разпуска парламента "в случаи на систематично или грубо нарушение на конституцията".

Благодарение на държавния глава руският език е със статут на официален, а самият той се сдобива с правомощия да договаря "икономическата интеграция с Руската федерация". Тогава се появяват опасенията, че Лукашенко се стреми да спечели руснаците и един ден да оглави евентуална съюзна държава между Русия и Беларус. И до днес двете страни са в много добри отношения, а Лукашенко

дори е наричал

Путин "брат"

По време на управлението си Лукашенко се обгражда с предана армия. Само три месеца след като встъпва в длъжност, той създава Службата за охрана на президента. В нея влизат силоваци от формированието "Алфа" на КГБ и от Главното управление на държавната охрана във вътрешното министерство.

За да няма недоволство от властта, Лукашенко заглушава медиите и се бори крайно с критици и опозиционери. Голяма част от тях са в ареста, а някои дори изчезват.

Започва все по-често да се появява информация за "ескадроните на смъртта", за които се казва, че влизат бойци от Специалния отряд за бързо реагиране (СОБТ), създаден през 1999 г. към вътрешните войски на МВР на Беларус.

През 1999-2000 година в Беларус са отвлечени и изчезват или умират загадъчно редица видни политици. Всички те са били съратници на Лукашенко, но се превръщат в негови опоненти поради разминаване в позициите.

През април 1999 г. при неясни обстоятелства умира Генадий Карпенко, който е само на 49 години. Той е приеман за потенциален конкурент на Лукашенко на изборите през 2001 г., но получава внезапен "кръвоизлив в мозъка" и умира. Човек, който не е имал никакви заболявания. Вдовицата и децата на политика заминават за Германия, където получават статут на политически бежанци.

Месец по-късно

безследно

изчезва

един от най-близките сътрудници на Карпенко – бившият вътрешен министър Юрий Захаренко. Той е уволнен от министерството, а по думите му е махнат, защото е отказал да изпълнява "престъпните заповеди на Лукашенко". И до днес няма информация какво се е случило с него.

През декември 2019 г. бившият сътрудник на спецотряда на вътрешното министерство Юрий Гаравски в интервю за "Дойче Веле" разказва,

че е участвал в убийството на опозиционни политици

и опоненти на Лукашенко в края на 90-те години.

Два месеца преди изборите тази година президентът подписва указ за създаване на частна охранителна компания, чиито служители имат право да носят и използват оръжие. Това е първият случай в Беларус, когато фирма получава възможност широко да използва оръжие и да прилага сила.

Президентът Лукашенко е известен и с разправата си с медии, като често дори ги заплашва публично. Между 1997-2004 г. са закрити повече от десет големи издания. През 2005 г. 15 частни национални и регионални издания са изключени от държавната мрежа за разпространение. От декември 2018 г. в страната са забранени със закон анонимните коментари и обсъждания във форумите. Желаещите да изказват мнение са задължени да потвърждават самоличността си.

По данни на специалния представител на ООН за правата на човека в Беларус редовно се нарушават човешките права. Лукашенко често не приема хората с различна сексуална ориентация, смята жените за по нисш пол и дори твърди, че истинската жена е точни мерки, а останалите не струват.

Валерий Карбалевич, политолог и автор на биографична книга за Лукашенко, посочва две причини за възникването на авторитарния режим в Беларус: "От една страна, Лукашенко беше жаден за власт и не желаеше да търпи никакви ограничения в това отношение, а от друга - обществото изпитваше носталгия по строгия ред от времето на Съветския съюз", казва той в интервю за "Дойче веле".

Според него Западът приема Лукашенко като "последния диктатор в Европа". Срещу президента и неговото обкръжение ЕС наложи санкции.

В биографичната си книга Валерий Карбалевич пише, че Лукашенко

се е превърнал

в "заложник"

на системата, която сам е създал, защото реално не може да напусне властта. "Той няма друг начин, освен да се опита да остане на власт пожизнено. Неговото оттегляне неминуемо би довело до смяна на режима, защото е немислимо някога да се появи негов наследник", коментира Карбалевич.