Във вените ми тече кръвта на човека, свалил Васил Левски от бесилото и погребал го в олтара на църквата "Св. Петка Самарджийска", обяснява пред "168 часа" Мариян Лефтеров.

Художникът-график е правнук на Ботевия четник Илия Лазаров Джагаров. В мразовитата нощ на 7 февруари 1873 г. той заедно с Христо Хамбарков извършват неизвестен, но славен подвиг за българската история.

Открадват тялото на Апостола и го погребват по православен обичай. Роднините на Мариян Лефтеров до ден днешен си спомнят и разказват за геройството на праотеца си.
"Жено, жено, ако някога потрябва за историята, да се знае къде е гробът на Левски." Тези думи казва на смъртния си одър прадядо ми на прабаба Мария поп Павлова. Той до последния си дъх пази в тайна погребването на тялото на Апостола", обяснява Мариян Лефтеров. Със сетни сили революционерът споделя на съпругата си всички подробности от

открадването на тялото

на Васил Левски. В мразовитата нощ на 7 февруари Илия Джагаров и Христо Хамбарков бързат по пустото поле към бесилото, преоблечени в униформи на заптиета.
"Макар и простодушни, прадядо ми и Христо Хамбарков се оказват доста находчиви. Приготвят си дегизировка, скриват в дисагите си чувал за тялото на Апостола. Приготвили са си бъклица с вино, в което предвидливо са разтворили приспивателно. Тялото на Апостола все още не било погребано, не било даже свалено от бесилката", обяснява Мариан Лефтеров. За времето си мисията на прадядо му е повече от самоубийствена. Преди Освобождението подобна дързост се

заплаща със смърт

Месеци след обесването на Апостола революционери и всички българи са сковани от неописуем страх.
"Прадядо ми и Христо Хамбарков отишли при охраната на Апостола. Според обичая гостите първи трябва да отпият от виното. Прадядо ми и Христо изрепетирали предварително и само надигали бъклицата, но не отпивали. В сладки приказки минали няколко часа, виното свършило, а турците заспали намясто", продължава Мариян Лефтеров. Илия Джагаров носи тялото на Апостола, тъй като е по-силен. Христо Хамбарков е осветявал пътя с фенер по семейните спомени на художника. Нощният им поход е изпълнен с трудности. Двамата се движат по пусто поле и в случай на опасност

няма къде да се скрият

Не могат да се придвижват бързо. В късните часове стигат до църквата "Св. Петка Самарджийска". Там свещеникът очаква с затаен дъх тялото на Апостола. Поп Кръстьо вече е приготвил всичко за опело.

"Поп Кръстьо е тъст на прадядо ми. Цялото опело се е пазило в абсолютна тайна и за мисията са знаели едва няколко човека", обяснява Мариян Лефтеров. В студеното време да се копае било почти непосилен подвиг. Гробът е плитък. Избрано е място в лявата част на олтара. Единствено там свещеникът няма достъп. Намира се зад олтарната преграда, за да не бъде

прекрачван гробът

на Апостола по време на богослужение.
"Дядо ми запазва тайната дълги години. Преди Освобождението подобно дело е щяло да му коства живота. Освен това той не е искал да парадира с делото си. Българите от това време са имали съвсем различен манталитет от днешния", категоричен е Мариян Лефтеров. След като Илия Джагаров умира, Мария поп Павлова изпълнява повелята му. Разказът є за делото на съпруга є е публикуван година след смъртта є през 1936 година във вестник "Мир". Междувременно семейната памет пази историята до последната подробност. Баба Мария поп Павлова я разказва на дъщеря си Анастасия Бокова. Тя я споделя на дъщеря си Николина и внуците си.

При разкопките

от църквата "Св. Петка" при строителството по Ларгото на София през 1956 година намереният скелет е бил положен тъкмо както Мария поп Павлова обяснява - главата близо и на едно ниво с основата на олтарния камък, а подколенните кости - в ниша в стената.

"Разпитвали са баба ми и майка ми многократно. На абсолютно същото място от спомените є намират гроб. Споровете могат да продължават, но едно е сигурно - облеклото на Апостола съвпада с това, намерено върху откритите в "Св. Петка Самарджийска" череп и кости. Едва ли има някой, който може да се съмнява, че всичко това е просто съвпадение. Доказателствата са безбройни", обяснява Мариян Лефтеров. Той е категоричен, че прадядо му не случайно се е заел със забележителната мисия. През 1962 г. той е

принуден да напусне

родното си село. Причината прилича досущ на героична случка от Вазов роман.
"Прадядо ми е бил над два метра висок и невероятно силен. Става свидетел как в родното му село Локорско двама турци се гаврят с българка. Не понася да стои безучастен, надвива нападателите. От тази минута нататък за него живот в селото не е имало. Това предрешава жизнения му път", обяснява Мариян Лефтеров.

Най-големият страх - да остане непогребан

"АКО ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай." Такова е предсмъртното желание на Левски, изказано пред Никола Цвятков по пътя им от Търново към София. Предчувствайки своята гибел, Апостола е бил наясно, че едва ли съдбата ще му отреди християнско погребение. Доказателство за това е и прощалният завет на Апостола към Гина Кунчева, отправен в деня на неговото отречение от духовно звание, станало на Великден през 1864 г. "Мамо - казва Левски, - мене ме призовава народният глас, за да се притека на помощ на заробеното ни отечество; затуй аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея... Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопян и непогребан."


 Кратка визитка:

Илия Лазаров Джагаров е роден в село Локорско през 1843 година. През 1876 година постъпва в четата на Христо Ботев. Освен Ботев четник и опълченец, Илия Джагаров е и член на Локорския частен революционен комитет, учреден от Левски. След разгрома на четата на Христо Ботев Илия Джагаров успява да се добере до родното си село Локорско, но негов съселянин го предава на турските власти. Осъден е на смърт, но по-късно е освободен от последвалата амнистия. Доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., награден с Орден за храброст. Поддържал е даром канцеларията на Поборническото дружество в София. Умира през 1902 г.
Погребан е в софийските гробища по бедност, поради което днес гробът му не съществува.

 Хронология на споровете относно гроба на Васил Левски

1956 г. Съгласно разпореждане на Министерския съвет от 7 май 1956 година църквата "Св. Петка Самарджийска" трябва да се събори с оглед преустройство на центъра на столицата. Ръководители на разкопките са археологът Ст. Михайлов и арх. С. Бобчев. Вестници публикуват статии относно възможността да бъде открит гробът на Левски в абсидата на храма.
До олтара в църквата се открива гроб N 95. Професорът от Духовната академия Христо Гяуров изказва предположение, че именно това е гробът на Апостола. Арх. Бобчев го подкрепя. Стоян Михайлов твърди, че скелетът е от античността, тъй като основите на църквата "минават" през костите на долните крайници. Учените се разделят на два лагера.
1959 г. Излиза статия на Христо Гяуров в списание "Духовна култура", в която авторът призовава да се изследват костите от гроб номер 95.
1961 г. Публикувана е научна публикация на проф. Стоян Михайлов относно разкопките в църквата "Св. Петка Самарджийска". В нея се казва, че твърденията на проф. Гяуров "противоречат на археологическите данни и не почиват на никаква научна основа.
1966 г. Умира професор Гяуров и по въпроса за гроба на Апостола настъпва пълно затишие.
1979 г. В списание "София" се появява обширна статия с предизвикателното заглавие: "Къде е гробът на Левски". Авторите арх. Бобчев и Балтаджян възкресяват становището на проф. Гяуров, че гробът е в олтара на църквата. Допълват го с нови, в това число археологически доводи.
1980 г. Документален филм "Легенда за Левски" е излъчен по телевизията на 16 юни. Проф. Михайлов твърди, че гроб номер 95 принадлежи на жена и е по-стар от самата църква.
1981 г. Провежда се кръгла маса по въпроса за гроба на Васил Левски, останала без практически резултат въпреки разгорещените дебати.
1982 г. Словесната битка се подема на страниците на в. "Литературен фронт". Наред с авторските статии на П. Димитров, Ц. Живков, Г. Тахов и Н. Гайдаров вестникът публикува редакционна статия, в която се установява "непростителното нехайство с костите, намерени в олтара на църквата".
1985 г. Излиза книгата на Николай Хайтов "Последните мигове и гробът на Васил Левски".
1986 г. Мистериозно изчезват 37 снимки от разкопките на църквата "Св. Петка Самарджийска".
Днес църквата е действащ храм. На мястото, където се предполага, че са били мощите на Апостола, има импровизиран иконостас. След като "Синият" Синод провъзгласи Васил Левски за светец, ентусиаст е поставил икона с лика на Апостола. До ден днешен официално становище по въпроса не съществува.