Спиращата дъха история за преследване, изстрели и високи скорости започва малко след падането на Кадафи

Сменяли колите преди всяко КПП

Последната мисия на Сара Карлсон от ЦРУ в Триполи звучи като сценарий на холивудски екшън. Спиращата дъха история за преследване, куршуми и скоростно шофиране през пустинята започва малко след падането на режима на Муамар Кадафи. След свалянето му от власт Либия е обхваната от безредици и неспособност на централните сили да се справят с положението. През 2012 година на 11 септември е извършен атентат срещу американското консулство, намиращо се в Бенгази. В нападението, което шокира САЩ,

загиват американският посланик в Либия Кристофър Стивънс,

служител на Държавния департамент и двама агенти на ЦРУ. По това време в Либия се намират много американски дипломати и военнослужещи, които трябва да бъдат незабавно евакуирани.

Само няколко месеца след атаката в Бенгази Сара Карлсон доброволно заминава за Триполи, където като част от ЦРУ е готова да помага за разкриване на евентуални терористични атаки срещу САЩ. Ето какво описва тя в книгата си "В тъмнината на войната" за задачата си да евакуира американските дипломати, която се превръща в бестселър в САЩ само за няколко седмици:

"Беше планирано да замина за Триполи малко преди атаката над консулството ни в Бенгази. Не се отказах, защото беше важно да отида и да помагам. Почти никога не изпитвам страх. Реших, че може да съдействам да разкрием кои са извършителите и какво още може да планират. А реалната причина да кандидатствам за мястото в Бенгази е свързана с борбата ми с тероризма.

По време на едно наше разследване срещу лидера на

“Ал Кайда” Осама

бин Ладен бяхме разбрали, че именно в Либия неговата групировка се готви да създаде база. Оттам те щяха да провеждат атаки срещу Европа", споделя в интервю пред Си Би Ес Сара Карлсон. Заедно с екипа й близо година събират информация в Триполи за ключови терористи, разкриват местоположението им и съдействат на военните сили на САЩ да предотвратяват атентати. В един момент обаче гражданската война в Либия се разраства и бомбите започват да валят отвсякъде. Сара и екипът й се оказват под ракетен обстрел, нещо, което определено не са очаквали. Те са принудени да се евакуират, а на разположение имат само 48 часа. Унищожават всичките си документи и оборудване, а на Сара Карлсон се пада трудната задача да изведе всички от едно от най-опасните места в света. Място, на което в този момент

американците

не са добре дошли

и от което не могат свободно да си тръгнат.

"Беше рано сутринта. Лежах си в леглото и изведнъж чух ракетите. Определено беше неочаквано. Грабнах таблета си и успях да видя, че всички от екипа тичахме надолу към бункера ни. Там стояхме и разсъждавахме. На тясно и без въздух, се опитвахме да разберем към кого е насочена атаката и да определим целта. Ровехме из социалните мрежи и търсехме информация от колегите ни. От този ден нататък започнаха да валят ракети почти ежедневно. Минаха няколко месеца и обстановката определено стана доста критична. Получихме заповед да предприемем незабавна евакуация, като преди това унищожим всичката класифицирана информация, която бяхме събрали", споделя още Сара Карлсон.

Макар и без висок чин, американката е удостоена с нелеката задача да ръководи мисията по евакуация на ЦРУ. От Вашингтон й заповядват да изведе дипломатите от Либия. Така американката се превръща от обикновен анализатор на ЦРУ в командир на особено важна животоспасяваща мисия, без дори някога да е мечтала за това.

Тя и екипът й няма как да напуснат страната по въздуха,

защото е твърде рисковано. Идеята на ЦРУ е групата да стигне до Тунис, като премине през дълго предварително избрано трасе, след което да отлети за САЩ. Сара получава точно начертан маршрут, през който трябва да шофира като част от конвой. И до ден днешен американката не спира да се гордее с факта, че макар и цивилна в този момент, те получава ролята на командир. Остава притеснена обаче, защото до нея достига информация, че същата група, която провежда нападенията в Бенгази, се е преместила в района на Триполи. Опасността, че колата й може да попадне в засада още при излизане от бункера, е голяма.

"Беше ужасяващо и плашещо, че ме избраха да ръководя мисията. Трябваше да изведа хора от Либия, за да бъдат в безопасност.

Животът им зависеше от мен

и те ми вярваха, че можех да се справя. Това ме ласкаеше, но се страхувах дали ще оправдая доверието. По пътя можеше да се случи всичко. Вероятността да попаднем в засада беше огромна", казва Сара.

До крайната цел да евакуира екипа си от Либия Сара преминава през ужасяващо 26-часово пътуване. Качвайки се в колата си и гледайки маршрута, Сара си мисли, че има само половин час да стигне до първата точка от картата. Оказва се обаче, че не е толкова лесно.

"На всяки отбелязан пункт трябваше да спираме и да сменяме колите си. Това също беше опасно начинание, макар и да изглежда просто. Когато стигнахме първата точка и спряхме, покрих косата си. Просто не исках да привличам внимание, защото

бях единствената жена, която шофираше

Затова извадих шалчето си, покрих косата си. Непрекъснато се оглеждах за тях. Бях разузнавач, който можеше да познае врага по лицето му. Там обаче беше само командирът на местната полиция", спомня си агентката на ЦРУ.

Сара преминава с конвоя през няколко контролно-пропускателни пункта, после попада в опасна скалиста местност, където често бунтовници организират засади. После трябва да минат и през пустинята, и по-точно през местност, известна с присъствието на терористи. Често пъти колите им са блокирани.

"Всеки път, когато ни се налагаше да спрем, си мислех: "Край, няма да се измъкнем от тази страна". Пътя ни препречиха хора с оръжия. Сред тях имаше и деца. Започнаха да се катерят по колите и да крещят.

Надупчиха няколко от колите ни с куршуми

За щастие, след като местният милиционер, който беше в конвоя ни, им каза да се разотиват, се махнаха. Много често терористите успяват да внедрят обикновени хора от местното население в своите редици. Никога не се знае кой за кого работи в тази страна. Дори обикновените граждани тогава не знаеха на кого да вярват. Виждаха ни, че сме чужденци, и ни смятаха за врагове", спомня си още Сара Карлсон.

Налага им се да сменят няколко превозни средства, да разговарят с няколко местни полицаи и граничари, за да стигнат до крайната си цел - Тунис. Сара често започвала разговор за любима музика, подпитвала спътниците си каква храна биха си поръчали веднага щом се приберат.

Опитвала да отвлече вниманието им,

за да ги успокои и да не мислят за възможната смърт.

Дипломатите са задържани на границата за няколко часа. Получават по чаша студена вода, макар че очакват да бъдат настанени някъде, където да пренощуват. Качвайки се в самолета, изтощени от дългото и изморително пътуване, не разговарят един с друг. Едва когато виждат американска земя, започват да се усмихват.

След пристигането си в САЩ Сара не успява да се отърси от мисълта, че не се е справила добре, и напуска ЦРУ. Макар и завършвайки успешно мисията си, американката смята, че е изгубила, защото е била изоставена в труден момент от ЦРУ да се справя сама. Чувства се недовършила успешно битката и от факта, че е била принудена да напусне Либия, без да изпълни мисията, за която е била командирована там. Цялата си история за успешно изпълнената евакуация Сара описва в книгата си "В тъмнината на войната". Именно там американката обяснява, че конфликтът в Либия никога няма да бъде разрешен, докато чужди сили не спрат да се месят в него.

Как решава да се включи в ЦРУ?

Когато стават терористичните атентати на 11 септември 2001 година в САЩ, Сара Карлсон е просто стажантка в компания, която разработва планове за евакуация при извънредни ситуации. Виждайки как кулите рухват, американката решава, че не може да стои безучастно, и рязко променя живота си. Подобно на много свои сънародници Карлсон е готова да служи на страната си, отмъщавайки за извършения терор.

Братята й постъпват във военните сили на САЩ, а Сара започва работа в агенция към отбраната, където само за няколко години се превръща от обикновен аналитик в една от най-успешните жени разузнавачи.

Способностите на американката я изтласкват към върха с всяка поредна година. Така стига до ЦРУ, където е помогнала за разкриването на редица предстоящи терористични атаки в САЩ и Европа. Тя е експерт по терористични групировки като "Ал Кайда" и е наясно с всеки един от ходовете им.

В ЦРУ става известна като "тихия звяр", защото никога не се знае кога ще избухне. Родена в дома на проповедник от семейството на военни, Сара Карлсон от малка се научава да борави с оръжията и смело да се защитава. Американката е отличен стрелец и с лък, владее перфектно арабски език и може да анализира всеки терорист. В последните си години в ЦРУ Сара е натоварена с нелеката задача от посланика на САЩ в Либия да дава ежедневни брифинги за случващото се на територията на арабската държава и разразяващата се война. Самата тя е доволна, че е изпълнила мисията си успешно.