„Странно нещо. Само дрънкай на хората така, че да не могат да те разберат, и те ще извършат всичко, което поискаш“

- Кой е? – кресна. – Колфийлд ли? Влез, момче.

През пролетта на 1939 г. прочутият редактор на списание Story Уит Бърнет не подозира, че писателят, който ще стане най-приказното му откритие, седи в задния ред на университетската стая 505.

Джери. 20-годишен. Висок и тъмноок. Дете от Парк Авеню. Разочарование за баща си – проспериращ вносител на месо и сирене в Манхатън. Слабост за майка си – която убеждава мъжа си да плати курса на младежа по творческо писане в Колумбийския университет.

Джером Дейвид Селинджър искаше да бъде писател. И стана. Под менторството на Бърнет той започва трескаво да създава и да публикува разкази. И още сред онези първи професионални редове се ражда неговият литературен „двойник“, неговият „син“, неговият най-известен (и фатален) герой. Селинджър го изважда от себе си и го запознава със света за първи път с разказа „Незначителен бунт извън Медисън“, но славата му ще избухне след... ръжта. Досетихте ли се вече? Това е Спасителят. Холдън Колфийлд, когото обвиняват за „подбуждане“ към убийствата на Джон Ленън, Джон Кенеди, Мартин Лутър Кинг, Ребека Шефър и много други, както и за опита за убийство на Роналд Рейгън.

Винаги казвам „много ми е приятно да се запознаем“, когато всъщност не ми е приятно. Но ако искаш да живееш добре с хората, трябва да можеш да се въртиш на всяка страна.

„Спасителят в ръжта“ е единственият публикуван роман на Селинджър – достатъчен, за да му осигури безсмъртие.

Това е един от най-продаваните шедьоври на XX век и дори днес всяка година се отпечатват над 250 хиляди нови копия.

Книгата е определяна като библия на отчуждението за цяло поколение тийнейджъри и вдъхновение за едни от най-прочутите убийци в историята.

След изстрела, с който отнема живота на Джон Ленън, от местопрестъплението не помръдва Марк Чапман. Той чака своя звезден миг – да бъде заловен и да отдаде дължимото признание на своя идол Колфийлд, който го е мотивирал за убийството. Марк преди това дори обмислял да се прекръсти на Холдън, толкова бил обсебен от романа на Селинджър. Същият е открит и в хотелската стая на Джон Хинкли, който успява само да простреля, но не фатално – президента Рейгън. Когато актрисата и модел Ребека Шефър отваря входната си врата, без да очаква смъртоносния куршум, изстрелян от Робърт Джон Бардо, той носи в себе си оръжието и копие на „Спасителят в ръжта”. Книгата е намерена и на почетно място в библиотеката в далаския апартамент на Лий Харви Осуалд. Да, същият който уби Джон Кенеди пред очите на хиляди американци. Твърди се, че дори Джак Руби, който пък на свой ред екзекутира Осуалд, също е бил фен на Спасителя. Както и килърът на Робърт Кенеди – Сирхан Сирхан, а също и серийният убиец Тед Бънди и сектанският главатар Чарлс Менсън. И още, и още...

– Татко ще те убие! Ще те убие – повтори тя.

Аз обаче не я слушах. Мислех си за нещо друго – нещо шантаво.

– Знаеш ли какъв ми се ще да стана? Искам да кажа, ако ми дадат да си избера, дявол да го вземе.

– Какъв? Престани да ругаеш.

– Знаеш ли тази песен: „Ако някой някого улови в цъфналата ръж”? Иска ми се...

– То е „Ако някой някого целуне в цъфналата ръж“ – прекъсна ме Фийби. – Това е едно стихотворение от Робърт Бърнс.

– Зная, че е стихотворение от Робърт Бърнс.

Права беше. То е „Ако някой някого целуне в цъфналата ръж“. Тогава обаче не го знаех.

– Мислех, че е „Ако някой някого улови“ – казах аз. – Както и да е, аз все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Зная, че е лудост.

Фийби дълго мълча. А като продума, само каза:

– Татко ще те убие.

– Не ми пука, ако ще, нека ме убие – казах аз.

Как измисленият образ на един объркан и смахнат тийнейджър-бунтар (антигерой), който е гневен и искрен, но и съвсем обикновен, може да отключи най-страшните врати у нечие читателско съзнание? Успява ли Селинджър да свири по струната на инфантилния фанатизъм, така че да събужда „демони“ – без да иска?

Не всички могат да живеят в подреден свят, да бъдат спретнати и отговорни, харесвани – някои могат само да откажат да бъдат такива и да пожелаят повече.

Невъзможно е за доказване и абсурдно за тълкуване дали в страниците са вмъкнати невролингвистични откъси, или, иначе казано, кодирани редове с постхипнотичен заряд за въздействие върху мисълта. Истината винаги е простичка и ясна, а обикновеното е непривлекателно – често определени артисти или произведения на изкуството стават така сензационно популярни, че всички търсят и откриват в тях каквото искат. Който търси, намира, нали така?

Странно нещо. Само дрънкай на хората така, че да не могат да те разберат, и те ще извършат всичко, което поискаш.

Холдън Колфийлд е само най-личният герой, който се променя заедно със своя създател.

Как Селинджър и Колфийлд заедно щурмуват плажа в Нормандия, виждат смъртта на безброй войници на безброй места, а Втората световна война пренаписва и двамата - четете в "Космос".