Срещам един съсед, приветлив чичо, по- към дядо отива, потомствен софиянец, имотен, много контактен, щом ме вижда, почва:

- А! Точно тебе имам нещо да те питам, нали си журналистка.

- Питай - викам - не ме жали!

Щото той и друг път се съветва с мен и съм му свикнала, по полвин час ми е утрепвал.

- Абе, кво толко е казал Бойко, мамамуд@eб@?

- Е, как какво? Редно ли е министър-председателят да псува като каруцар - отговарям аз сериозно. - Грозно е, разбери, губи детската аудитория.

Той обаче почва да се смее, все едно съм му разказала вица за Миле Китич.

- Ма как няма да псува? Той, ако не псува, кой, бе? Тая държава си е еб@лам@йката, не глеш ли кво става? Едните, ходят по ЦарЯ, за да ги дават по телевизията, другите за@баха всичко и заминаха на п@чк@симайчина на море, кво да прави? Ми ще псува!

- Ама, чакай! Бойко трябва да дава добър пример, не лош. Затова е начело на държавата.

Но чичото по гръб не пада:

- Кое му е лошият пример? Че казал д@еб@м@@му? Кой не го е казал тва... Един ми покажи, дето да не тегли на ден по сто п@тким@йни най-малко? Няма такъв!

- При това положение - обобщавам мъдро аз - единственото, което мога да те посъветвам е да гласуваш за ГЕРБ.

Той обаче и на това почва да се смее:

- Ще гласувам, ми, за кой да гласувам? За ония пед@р@си комунистите ли? Или за ДПС, дето някой, ако не им @б@м@йката, те ще ни @бат накрая всичките да не ти казвам къде, да не се засегнеш...

Нататък чувам, че запердашва и Радев, и Марешки, и Христо Иванов, обаче в тоя момент почва да ми звъни телефона в чантата. Докато ровя, за да го извадя, приветливият чичо махва с ръка, вметва едно последно @б@лосием@йката и бодро се отдалечава по тротоара.

Казвам аз “Ало”, отсреща е една приятелка:

- Аре, бе, Диди! Къде изчезнахте, бе, да му @б@майката?

Не знам вече...

От фейсбук