Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Понякога, когато се засилиш да кажеш нещо много умно, се получава обратното. Човек се обърква от престараване, с което рискува мисълта му да се подреди лошо. Иначе идеята на Бойко Борисов като цяло имаше известен резон, макар и да е доста крайна и генерализирана: дядовците на днешните младежи са управлявали комунистическа България, която не позволяваше да се пътува и учи на Запад.

В момента, в който я е изричал обаче, премиерът или е бил под нервно напрежение от протести и преговори, или е вдигнал захарта от тортите “Сахер”, или му е възникнал друг, допълнителен дерт, който го е разконцентрирал. Вместо да се изрази на академична висота и да заостри вниманието върху контраста между тоталитаризма и демократичното управление, от думите му излезе, че конкретно на него

комунистите са му попречили да

се изучи на Запад

Не че е кой знае каква смешка, в репертоара си той има много по-гръмотевични сентенции, но тази навежда на различен анализ: Каква щеше да бъде съдбата на нашата земя, ако Бойко Борисов се бе завърнал бакалавър или (не дай, Боже) магистър от Запада?

В научните среди този жанр се нарича историческа фантастика, а един от най-ярките примери за нейното поучително и разтърсващо въздействие е романът “Фатерланд” на Робърт Харис. В него се описва как би изглеждал светът, ако Хитлер беше спечелил войната.

Ако съдбата бе възнаградила Бойко Методиев Борисов със златния шанс да се изучи в чужбина,

щеше да отлети

през 1977-а, 18-годишен

Точно след абитуриентския си бал в гимназията в Банкя. Щеше да си спести кандидатстването във Висшата специална школа на МВР, а може би и военната служба в Плевенското ШЗО. Леко шокиращо е да си го представим как по цял ден кисне в смълчана читалня и прелиства прашни томове с теории и истории на икономическите учения, а вечер в студентския пъб разказва увлекателно на западните си колеги за голямото земетресение във Вранча, тряснало със 7,2 по Рихтер на 4 март същата година.

По данни на самия Борисов желанието му е било да учи във факултета “Държавна сигурност”, но по политически причини бил запратен в “Противопожарна охрана”. Вземайки предвид посоката на интересите му, трудно би открил съответстваща специалност на Запад. По-вероятно би било да се спре на широкоспектърна дисциплина като маркетинг и мениджмънт, история, политология и дори културология.

Жанрът предполага придържане към историческата истина за достоверност на образа, но дава възможност и за полет на въображението. Може резонно да се допусне, че след като завърши, да кажем маркетинг и мениджмънт в Харвард (нищо по-долу), Борисов не би се отдал на академична кариера. В натюрела му е да предпочита физическата пред научната работа, не случайно през 1982-ра е постъпил в Софийско градско на МВР, а не в БАН. Но Бойко е преди всичко родолюбец и след като си изкара харвардската магистратура, щеше да се завърне, за да служи на отечеството.

В социалистическата държава придобитата квалификация би му осигурила висок старт, в ЦК на БКП не биха се поколебали да го назначат веднага за директор на ЦУМ. Достойна длъжност, която носеше не само престиж, но и благодатни командировки в страните от СИВ.

Обученият мениджър щеше да договаря стоки от първа необходимост

на няколко западни езика, от него щеше да зависи какви сервизи, полилеи, спално бельо, покривки, кувертюри, подноси и гарафи украсяват дома на модерния българин.

Без усилие можем да си представим как от директор на ЦУМ прогресивен образован човек от средите на БКП (по онова време няма начин да е в други среди) бързо се изкачва по кадровата стълбица до министър или поне зам.- министър на външната търговия. Защо не? Тодор Живков щеше да го харесва и с магистратурата. Във всички случаи 10 ноември 1989-а щеше да го завари на висока позиция, в разцвета на силите му, едва 30-годишен, но вече натрупал опит в управленски структури и маркетингови схеми.

Българската демокрация отвори щедрата си прегръдка за интелигентните номенклатурни кадри, така че полетът на въображението има свободата да реши дали да забърка харвардския възпитаник в историята с куфарчетата с държавни пари, които Андрей Луканов раздавал на приближени, да му отчупи тлъст пай от приватизацията или и двете. Логиката неминуемо води към бързо разрастващ се бизнес в различни направления и издигане на обещаващия Борисов до олигарх от калибъра на български Бил Гейтс, преди да е стигнал на попрището жизнено в средата.

Финансовата мощ рано или късно би извела този умен галеник на съдбата до необходимостта да придобие и политическо влияние, двете неща винаги са вървели ръка за ръка. За олигарха Борисов

не би представлявало проблем да се обгради

с общественици,

партньори по тенис,

безразборни бизнесмени с минало в сивата икономика и медийни собственици, и да регистрира консервативна дясна партия. А интелектът и незасегнатият му от фалшивата реалност непринуден чар биха му доставили достатъчно самочувствие лично да я оглави. И да я нарече ГЕРБ. Стигаме до познатата реалност, в която електоратът му се множи като пчелен кошер, милион и половина гласуват за него и без образованието от Запада, а какво ли щеше да бъде, ако е чел? Неминуемо щеше да стане пак премиер, но щяхме поне да се гордеем, а не да се срамим от английския му, когато австрийският канцлер го попита иска ли кафе. В този ред на мисли не е изключено и “три папи” да го погалят по главата.

И така днес, през горещото лято на 2020-а, реалностите ще се срещнат. В онази нямаше да му се присмиваме на претенцията, че е можел да се изучи на Запад, но щяхме да искаме обяснение как е стигнал до Харвард, докато дядовците на днешните младежи са завършвали школата на МВР в Симеоново. Как па баш той е натрупал състояние, а бащите и майките им са се редили за хляб и мляко с купони и са търпели режима на тока и водата по времето на Румен Овчаров? И как сме допуснали номенклатура на БКП да приватизира десния политически модел?

Същите протести щяха да се надигнат с “Отровно трио” начело, даже плакатите им щяха да са същите, с разнопосочни послания срещу всичко – от климатичните промени до загарящите тигани. Да се чуди човек и да се мае как се е сетил древният грък Платон 400 години преди новата ера, че държавното устройство е безкраен кръговрат?