Преди години по пътя до Самоков се нареждаха десетина-двайсет жигули с картофи върху капаците. Продаваха ги в мрежи от по 5 и 10 кила. Завръщащите се в София скиори ги купуваха като топъл хляб, защото цял свят знае, че от самоковския компир по-вкусно няма. Но после софиянци се дръпнаха, защото търговците взеха да слагат отвън добрите картофи, а вътре гнилите.

Аз лично се прекарах два пъти и се отказах. После обаче се връщах с един приятел в колата и той ме помоли да спра до една баба. Предупредих го - ще те измами! Не, каза той, тая баба е толкова стара и смотана, че не може да е тарикат. Вярно, тя се опита да го прекара с рестото, но това той го отдаде на алцхаймера. И на другия ден се обади възмутен: “Мошеници! И бабите са се научили да лъжат!”

Не питай старо, а питай патило, казва народът. Спомням си за тези картофи, като гледам поредната реколта младежи, които пак са изкарани на жълтите павета да спасяват държавата. Знам, в мислите си са герои. Но когато си на 18 и още не са ти пробутвали сака с гнилите компири, откъде да знаеш, че не си глупак? По-добре слушай патилото.

Ако си на 18, дори и революциите от 2013-а са отвъд твоя заден радар - тогава още си минавал прав под масата. Кой да ти каже, че други преди теб са се спъвали в същия камък поне 100 пъти? И да има кой, той е дъртак. Сега е ред на младите.

Като гледам какви крокодилски сълзи и сополи се леят по медиите на тема нашата прекрасна младеж, просто ме сърби да боцна този балон. Някой трябва да бъде лош и невъзпитан.

Държавата има въпиеща нужда

от злодей!

Някой трябва да каже очевидната истина, че на пуберите им бръмчат бръмбари в главите. Те си нямат и хал хабер от понятие какво е политиката, какво точно искат и как да го получат. Затова бълват кухи абстракции като “смяна на системата”, ВНС и президентска република. Колко просто е да кажат “мажоритарен вот”. Но не го казват. И защо? Ами защото не са им казали да го казват.

Ако младежта имаше опит, щеше да й е ясно, че търговците на политически зеленчук й пробутват гнили компири. И че няма как един площад с хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди човека да е по-легитимен от 6 милиона избиратели. Но тези сметки са последното, което може да интересува един пубер. Той крачи с младежката тълпа, той прави история, той е герой.

Кой да каже на пубертетната младеж, че политиката е много, много по-сложна и мръсна игра, отколкото й се струва? И че в тази игра тя е баламата? За младежта нещата са хормонални, площадът е купон, дионисиеви лудории и разширяване на репродуктивните възможности.

И това може да ви го обясни всеки психолог

Пубертетът по принцип е период на бунт – срещу родители, учители, статуквото, каквото се изпречи. Бунтът е необходим за себеутвърждаването на младия човек, за изграждането на “аз-концепцията”. Доста често той приема смехотворни форми. Попитайте някое 16-годишно девойче какво мисли за тате и мама и най-вероятно ще чуете – “абе много си ги обичам, ама големи задръстеняци, нищо не разбират, милите”. А може и много по-лошо да чуете.

За политическия манипулатор точно тази хормонална буря е много ценна суровина. Той я каптира, оформя, мотивира и я насочва като торпедо срещу своя конкурент за властта. И като си свърши работата, дава й да пие една студена вода. Огромна част от “революционерите” на 1990 година днес казват: “За това ли излизахме на площадите, за това ли се борихме?” Ами да, точно за това се борихте. Но кой да ви каже?

Аз много добре си спомням себе си на 18 години. Може да съм поназнайвал туй-онуй, но главата ми беше пълна с бръмбари. Никога не бих дал на онзи Валери да събаря министри.

Но тъй като младостта е суровината на манипулатора,

той е длъжен да й придаде много по-висок политически статут, отколкото заслужава. Ето защо е нужен митът за мъдрата младеж. Тя е Спасителят, когото чакаме. Тя ще прогони корумпираните, ще смени системата, ще спаси България! Както писа една колежка от едно време във фейса: “Айде, да оставим този път на младите и да се махаме, да не им пречим и да не ги зомбираме! Достатъчно сме виновни, че живеят в този объркан свят!”

Митът за младежката мъдрост взривява демокрацията. Няма значение, че на площада са само хиляда, 10 хиляди или 100 хиляди, а на изборите се явяват 6 милиона. Митът гласи, че щом младите са бъдещето на България, значи трябва да им се отстъпи и настоящето.

Но не смятайте, че аз съм против младите. Според мен младежта дава на политиката своята нешлифована енергия и желанието за промяна. Средната възраст добавя знания, а напредналата – исторически опит. Такава демографска смес може да се получи само на редовни демократични избори. Но не и на площада.

Днешният площад ми се вижда някак си сив.

Къде отидоха талантите от 2013 г.?

Какво ли не видяхме тогава - “три тенора”, имитации на Че Гевара, самозапалвания и жива картина по Дьолакроа с голата цица на свободата. Зрителят остана доволен. Но същата есен студентската младеж обяви стачка и реши да си хвърли семестъра в канализацията. Мъдро! Ти си на 18, преди 3 месеца си се пръкнал от гимназията, но вече ще оправяш държавата. Но най-смешното е, че тогава студентството стачкуваше, за да върне на власт ГЕРБ, а сега къса ризи, за да го свали.

Един злобен болшевишки патрул кръстосваше вечер по коридорите на университета на лов за лоши преподаватели. В един момент сгащи двама професори, които си бяха отворили бутилка вино в кабинета и си разговаряха като Сократ в диалозите. Бдителният комсомолски патрул ги нахока и прогони, снима ги на видео и ги изтипоса на позорище в телевизиите и ютюба. Толкова млади, а вече подли! И как нямаше кой да им каже, че повтарят греха на Хам, заради който Бог наказва потомците му да бъдат роби?

Разбира се, светът е виждал далеч по-отровен младежки ентусиазъм. Едно време в Китай пуберите хунвейбини правеха културна революция, като биеха със сопи професорите, писателите, диригентите. Оцелелите пращаха да копаят на село. Пратиха на превъзпитание и мъдрия старец Дън Сяо Пин и добре, че оцеля, защото той извади Китай от калта и го изправи горд, богат и силен. Той, старецът.