Утре той може да даде шах и на Радев, и на протестите, и на другите партии

Независимо кой крив и кой прав, Борисов и ГЕРБ са нагазили до шия в блатото на скандала, от което няма излизане поне до изборите догодина. Но ние знаем, че в такива моменти Борисов прави неочаквани ходове. Какво ли замисля сега?

Според мен и сега има силен ход. Още днес той може да каже – добре, отстъпвам. Нека я бъде вашата. Подавам оставка, парламентът се разпуска, президентът прави изборите чрез своя служебен премиер, но

имам само едно условие! Следващите избори да са мажоритарни

Дайте да послушаме народа, ще каже премиерът. Той си го поиска на референдума, ние си направихме оглушки. Волята на 2,5 милиона българи е свещена. Нали искате смяна на системата? Ето, сменяме я. И нека после народът определи поименно кой е мутра и кой е народен представител!

После ГЕРБ пак внася оня законопроект за мажоритарен вот в 2 тура, който почука на вратата на заседателната зала през 2017 година. И

от този момент горещият картоф

е в ръцете на БСП

Давам ви каквото искате, ще им каже Борисов. А на вас дали ви стиска? Очевидно някои видни кадри на БСП ще се опъват като прасета по Коледа. Но пък за БСП като партия това е единственото спасение. В момента тя си прави сепуко и харакири пред очите на зрителя и последното, което й трябва, са нови избори. Не е готова, и до март няма да е готова. Но пък едни мажоритарни избори ще я изчистят от боклука, ще я подмладят и ще я спасят.

Вътрешните партийни избори са заблуда, те не могат да изведат една партия на правия път. Това е така, защото

мненията в

един затворен

партиен актив

по принцип се разминават с желанията на широкия избирател. То е като при големите кораби – желязото в корпуса винаги отклонява корабния компас. Но капитаните знаят как да компенсират отклонението, а партийците – не. В една вторачена в пъпа си партия винаги печелят така наречените каски – крайният и ожесточен актив, който дялка ревизионистите като трески, докато накрая нищо не остане.

Например водейки се по акъла на своите железни “червени каски”, БСП катастрофира при управлението на Виденов. При Станишев тя си взе поука, но с кого си свери компаса? С ултрадесния сектор на олигархията. А само един мажоритарен вот щеше да й посочи къде е север и къде е юг.

Същото се случи и със СДС – издигнаха Костов, защото уж минаваше за “надпартиен” експерт, но “сините каски” го притиснаха и го издялкаха по свой образ и подобие. Това показва защо при партийнолистовия вот по света партиите мрат като мушици, а при мажоритарния оцеляват с векове.

Сега и Бойко Борисов е с единия крак в същия капан. За негово щастие той все още има шанса, който и Виденов, и Костов, и Симеон Сакскобургготски изтърваха.

Но дали депутатите

от ГЕРБ ще го послушат?

Засега ми се виждат дисциплинирани. Доколкото ми е известно, част от тях са за мажоритарни избори, а другата част са против. Какво може да ги убеди?

Много просто – трябва да им се обясни ясно, че си пуйчат свити в парламента, без да извадят някакъв коз, на следващите избори поне половината няма да са депутати. Ако пък разпуснат гузно парламента – пак същото. От 95 мандата днес вероятно ще останат с 40.

Б. Б. може да им даде допълнителен стимул. Например да каже - който сега не ме подкрепи, нека знае, че ако пак ще се гласува за партийни листи, той ще е на дъното на листата. Челните места ще са за отличниците.

Това би трябвало да стегне редиците на ГЕРБ. След което топката е в игрището на БСП. Ако БСП каже “не”, Бойко Борисов печели морална победа, отказва се от всякакви оставки и целият в бяло продължава уверено към редовните избори и еврозоната.

Ако БСП се съгласи, скърцайки, двете партии имат достатъчно мнозинство. Ако някой червен депутат гласува против или се въздържи, ще се самоопредели като враг и на партията, и на народа. Спасението му ще е само в ДПС.

А как ще постъпи ДПС? В началото

ще се опъне,

защото не обича да подлага лидерите си на персонални изпитания. Да не забравяме, че последния път нареди на по-долните в листите да се отказват от преференциите.

Но от друга страна, районите на движението са си гарантирани. И при мажоритарен вот ДПС ще вземе своето, така че къде е проблемът? Проблеми могат да имат някои ценни кадри, които не са мюсюлмани.

Но пък какво им пречи да приемат правата вяра? Днес не е нужно обрязване.

Достатъчно е да влязат в джамията и да кажат три пъти пред свидетели “шахадата” “ля иляха илля-ллах, мухаммадар-расулюл-лах”*. И това е, изобщо не боли.

Както казал великият френски крал Анри IV,

“Разград си струва една литургия”**

Какъв е проблемът, ако и без това си атеист?

Патриотите също не обичат мажоритарния вот, какво имат да губят? Те и без това не влизат в следващия парламент. Шансът им е само ако имат силен кандидат в отделен едномандатен район.

Така е и с отломките от голямата синя партия. Те разполагат с гарантирани демографски анклави, но не могат да прескочат бариерата. Сега ме мързи да се правя на професор Константинов, но преди години бях изчислил, че при мажоритарен вот ДСБ гарантирано щеше да вземе 5-6 мандата само в София. А тогава остана под бариерата. В моя район тогава ДПС взе 1 мандат само с 1000 гласа (които много ме съмняват), а ДСБ остана с пръст в устата с 20 000.

Проблемът на сините е, че вярват на опорните точки, които им се пращат от метрополията. Пак им казвам, само мажоритарният вот в 2 тура ще ви обедини, ще стъпите на здрава почва в големите градове, а оттам излизате на оперативен простор!

Уви, каските за това са каски – да не пускат да минават идеи.

Така че ето го неочаквания ход, с който Борисов може да даде шах на всички останали партии. Ако откажат – печели. Ако приемат – най-малкото нищо не губи, но пък тогава печели целият народ.

*“Шахада” ще рече “свидетелство”. Кратката форма се превежда така: “Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник!”

** Пардон, не Разград, а Париж. Анри IV е бил ту католик, ту хугенот, ту пак католик, но благодарение на това е успял да обедини Франция.