Празникът на засрания бряг

Най-смехотворните религии на планетата са така наречените "карго култове", които още оцеляват по някои малки тихоокеански острови. Островитяните в България също родиха своя карго култ и го нарекоха "Джулая".

Думата "карго" (cargo) означава товар, пратка с кораб или самолет.* Когато по време на Втората световна война американците изграждат временно летище на някой захвърлен в океана остров, туземците смятат, че това са божества, които им носят свръхестествени дарове – консерви, шоколад, цигари, уиски и така нататък.

Сексът също

играе роля,

тъй като, от една страна, военният персонал навсякъде има нужда от дамски ласки, а от друга – изолираните малки племена, където всички са братовчеди, страдат от "инбридинг", т. е. от кръвосмешение, което води до израждане. И щом се появи представител на друго племе, той е направо задължен да обмени генетичен материал с местна дама.

Така летците и наземният персонал получават любов, а туземците – магическите дрънкулки на цивилизацията, плюс кръпки на протритата генетика. Всички са доволни. Но в един момент Япония капитулира, летищата стават излишни, Том, Джон и Майкъл натоварват техниката и отлитат.

И тук започва така нареченият "карго култ". Туземците, за които това е било среща със свръхестественото, започват да почитат нов бог с американско име. Например Том Нейви. И започват да изпълняват магически ритуали, с които да върнат Том Нейви и неговите дарове – например разчистват просеки в джунглата за писти, изграждат имитации на контролни кули и самолети от клони, палят огньове, за да насочват Том Нейви при кацането. Някои си издялват дървени имитации на радиослушалки и се разхождат с тях край брега, дано Том ги мерне иззад облаците.

Тъй като не схващат технологията, туземците я пресъздават като магия. Същото се получава и у нас с Джулая. Нашите туземци го почитат като божеството на красивата и чиста любов, докато

в песента July Morning се пее

тъкмо обратното

- лирическият герой цяла нощ търси дамска плът, но на сутринта е вече разочарован и решава да се върне при жена си. Това е сюжетът. Разбира се, той е разказан красиво, поетически.

Днес младежта у нас масово поназнайва английски, но не дотам, че да разбира сонетите на Шекспир в оригинал. От друга страна, текстът на July Morning не е чак толкова труден. "Ето ме мен в юлско утро, търсещ любов", би трябвало да светне лампичката на всеки с айкю над 60. Кой идиот тръгва да търси любов, когато се пука зората? Това е моментът, в който човек се прибира у дома, където жена му го чака с метлата!

Реалният човек зад лирическия герой е гениалният вокалист на "Юрая Хийп" Дейвид Байрън, който е бил

патологично пиянде и е скиторил по

цели нощи.

Неговият махмурлийски вопъл на разкаяние пред метлата зад вратата е вграден в чудесен органен филигран от добре известния у нас Кен Хенсли, много е помогнал и знаменитият Манфред Ман и така се получава тази велика пасен, която, уви, на Запад отдавна е забравена. Само у нас тя живее, но вече като карго култ – като шедьовър на криворазбраната цивилизация.

Както знаем, Джулая тръгна в края на соца от кейовете в Бургас и Варна, където някои стари "гларуси" започнаха да излизат рано сутрин на 1 юли, за да си припомнят щастливите години, когато българското Черноморие бе залято от фриволни шведки, чехкини и други ангели. Уви, ангелите отдавна ги няма, а туристическото крайбрежие се превърна в казана на дявола. Но светлият спомен за шведките за старите гларуси е като Том Нейви за островитяните.

Разбира се,

днешните тихоокеански туземци не са чак толкова прости.

Но карго култовете не умират, защото те вече са златна мина – привличат туристи с дебели портфейли. Затова ритуалите не само оцеляват, но и се обогатяват с нови живописни развлечения, среднощни огньове и полуголи танци, екзотични коктейли в черупки от кокосови орехи и накрая мултикултурни практики, за които не е прието да се говори в приличното общество.

И у нас култът към Джулая се превърна в бизнес, но трябваше да се премести на север, където още е останал морски бряг. В един момент кметът на Каварна Цонко Цонев реши, че мястото му е в с. Камен бряг, защото там има(ше) изобилие от евтини имоти. Имотите бързо поскъпнаха, но пък много бавно се харчат.

Брегът наистина е красив, но скалист и затова до Прехода тук

никога не е имало

ни “Балкантурист”, ни шведки,

а и кой да ти знае за Юрая Хийп? Само който е чел Дикенс. Тук хората са работливи добруджанци, които с пот на челото обработват богатия чернозем и само понякога, много рядко и почти никога, получават пратки с хероин край брега до с. Тюленово. Както е известно, неговите живописни пещери са естествен хабитат на корморани и контрабандисти.

Дойде ли Джулая, т. нар. "екопътека" по скалистия бряг на Тюленово се превръща в международно шосе, тъй като хипарите много държат да дрънкат с автомобили по екопътеката и да трошат полуоски, амортисьори и картери, украсявайки прахта с разлято автомобилно масло. Върху самите скали те опъват палатки, палят барбекюта и

нагъват кюфтета и ракия

под звуците на турбочалга.

Тъй де, работили сми, на джулайъ шъ пучювами. Когато се пука зората, вече спят. Тъй де, няма смисъл подобно на лирическия герой в ранни зори да дириш любов по чуждите палатки, само можеш да си изкараш боя. След това те покриват скалите с останки от салфетки, фасове, пластмаси и човешки екскременти, защото наоколо няма тоалетни. Така празникът на чистата любов се превръща в празник на осрания бряг.

Като си разхождам тези дни кучето край останките от Джулая в Тюленово, мисля си коя част от прехода бе демокрация и коя – карго култ.

Например планът "Ран-Ът", който начерта целия път на "риформите", определено е карго култ – куха имитация, без капка мозък. Дървени радиослушалки.

Разбира се, има и съзнателно приложени технологии на демокрацията. Кои? Ами например вестник "24 часа"…

*Самата дума cargo съдържа в себе си парадокс, тъй като идва от car, което ще рече автомобил. А означава обратното - товар, който пристига на кораб или самолет. А когато пратката пристига с камион, нарича се shipment – т. е. "пратка с кораб".