Амбициозен император и една експедиция на запад превръщат страната в индустриален гигант

Светът, в която живеем, изглежда единствен възможен вариант на реалността. Колко често обаче сме се замисляли защо нещата са такива, каквито ги познаваме? Защо САЩ са световен лидер, в Скандинавия са богати и от деца знаем, че Япония е страната на технологичните чудеса? В серия от няколко материала списание „Космос“ ще се опита накратко да обясни някои наглед общоприети дадености. В този брой ще започнем с Япония – страна, която за по-малко от сто години е заменила феодалното стопанство с глобално лидерство в почти всяка сфера на научното развитие. Ще изложим стечението на исторически и демографски обстоятелства, превърнали островната държава в един от научните и индустриални лидери на света.

Тоалетна, която диагностицира рак, и дърво бонзай, което се полива и мести самостоятелно на слънце. Това са само два примера от хилядите чудеса, които всяка година удивляват посетителите на технологичното изложение в Токио. Колкото и невероятно нововъведение да бъде демонстрирано там обаче, никой не е особено учуден от него. Все пак става дума за Япония - островите, които сякаш живеят в нещо като фантастично бъдеще. Научният и индустриалният бум след Втората световна война в Страната на изгряващото слънце я превръщат в световен лидер в на практика почти всяка сфера в развитието на технологиите. За нас това изглежда нормално. За японците обаче този невероятен подем е плод на огромни усилия и труд, съчетани с историческите и демографските условия, определени от хилядолетната им история.

В средата на ХIX в. Япония е като музей на Средновековието, запазен във вече индустриализиралия се, колонизиран и управляван по европейски модел свят. От 1639 г. тя е затворена държава – т.е. достъпът на чужденци до територията й е забранен, с малки изключения. Контакт с външния свят е възможен предимно през търговското пристанище Нагасаки.

Страшна участ грози всеки японец, дръзнал да осъществи неформален контакт с външния свят.

Събитията от края на Ренесанса, големите революции, Просвещението и индустриализацията са подминали тази отдалечена островна страна. В нея абсолютен владетел остава шогунът – наместник на императора, който от своя страна е по-скоро церемониална фигура с много малко реално участие във властта. Територията на държавата е разделена на префектури, които се оглавяват от т.нар. дамьо – наместниците на шогуна по региони. Самураите са дребните благородници, които следят за реда в провинциите. Всичко в обществото на японците е непроменено за последните няколкостотин години.

Нещата се променят, когато на 8 юли 1853 г. четири американски кораба под командването на комодор Матю Пери навлизат в Токийския залив. Плавателните съдове от т.нар. „Черна флота“ веднага са обградени от японската брегова охрана и получават заповед незабавно да напуснат залива. Под предлог, че отбелязват националния си празник, американците дават залп и демонстрират силата на 73-те си чисто нови корабни оръдия. 

Как се създава план за модернизация, който да позволи на Япония да се възползва от достиженията на западната технология, без да затрива традициите си и националната си идентичност, четете в новия брой на списание "Космос".