Симеон Шопов извая “Играещият човек” в изолацията, идеята носи у себе си от 16-годишен

Изкусният майстор на дърворезбата Симеон Шопов оползотвори изолацията заради COVID-19 с отдадена работа по своята изключителна творба Homo Ludens (“Играещият човек”). Идеята носи у себе си от много години, но скулптурата е изработена и довършена изцяло в месеците май-юни 2020 г.

“Ако трябва да съм откровен, идеята за Homo Ludens си живее с мен от 16-годишен - разказва пред “168 часа” художникът. - Дори пазя скицата си оттогава. Но същинската работа по скулптурата започна точно в месеците на изолацията. Беше си нещо като освобождение. Най-малкото, защото разполагах с много повече от времето си от обичайното. От друга страна, така преодолях и чисто човешкия си страх от неизвестното. За мен по-естествено е да опитам да структурирам живота си точно чрез работата си, която осъзнавам, че имам късмета да се нарича изкуство. Препокриха се професионален и личен живот, което е много приятно чувство всъщност.”

Финалната версия на скулптурата е изключително ръчна изработка, с размери 77/40/33, от дърво - бяла липа, и идейно представлява авторска интерпретация на типичните персонажи от италианската Комедия дел арте с нейното великолепно и вечно присъствие.

Композицията е комплимент и съпричастност към всички изкуства и публиката им.

“Някак исках да обединя това уникално чувство, което тези изкуства носят със себе си и което в крайна сметка е силно положително и носи надежда, включително за мен самия.”

Извънредното положение у нас не повлиява драстично на ежедневната рутина и вдъхновение на Шопов.

“Забавното е, че аз имам постоянен ритъм независимо от извънредното положение. Работя, грижа се за един тийнейджър, пазарувам, извеждам кучето, карам колело и пак работя. Точно от тези неща идва вдъхновението ми - и преди, и сега. В този смисъл извънредното положение по-скоро фиксира вниманието върху работата ми.

По принцип така се случва, че често работя паралелни проекти. Нещо като да имаш по няколко книги на нощното си шкафче, които да зачиташ. Това ме поддържа по-лек, по-любопитен и нетърпелив за работа.”

Шопов “говори” езика на дървото като абсолютен господар на мълчанието, а изпод ръцете му са излезли множество изящни и впечатляващи творби.

“Мълчанието, което е естествената ми работна среда всъщност, за първи път беше нарушено от присъствието на цялото ни семейство по едно и също време, накуп. Беше ми странно, но човек е устроен да се пренастройва и да върши това, което му е важно. Все пак основното ми “мълчаливо” чувство е за мир.”

Довършването на Homo Ludens (“Играещият човек”) е подкрепено от инициативата “Солидарност в културата” на Столичната община, което включва доизработване или по-точно ръчно резбоване на допълнителни 2 от основните 4 фигури, вкл. над 100 придружаващи ги детайла, изработка на постамент, укрепване и сглобяване на компонентите, както и процеса на обработка и консервация на материала.

Карантината прави първата книга на 

Стефан Вълдобрев “още по-хубава”

За своя 50-годишен юбилей тази година актьорът, музикант и фронтмен на група “Обичайните заподозрени” Стефан Вълдобрев издаде “Книга за песните”. Над 360 страници с твърда подвързия включват текстове на песни, спомени, истории и изповеди, снимки и факсимилета на тефтери и нотни тетрадки. Вълдобрев започва книгата много преди карантината, но изолацията му помага доста, за да стане още по-хубава, признава самият той.

За първи път Стефан Вълдобрев допуска толкова близо до себе си своята публика, разкрива начина си на мислене и ценностите си, как зазвучава музиката в ума му, какви “трикове” прилага по време на записите си.

“Нямаше да напиша тази книга, ако не бяха срещите ни през последните години. Наблюдавах лицата ви по време на стотиците концерти и забелязвах как много от вас свързват песента, която пея, с момент от собствения си живот - случка, забавно събитие, малка тайна, част от миналото, отчаяние, любов. Вие самите ми разказвахте безброй такива истории.

Запомнях внимателно всяка от тях и се радвах, че песента вече не е моя, а ваша. Че тя внезапно ни е направила толкова близки. Напоследък гледам на себе си като на предавател - нищо повече от антена, която приема стихове, музика и емоции и ги трансформира в песни, партитури или роли. Тази мисъл ме отърси от напрежения и суети. Сега се забавлявам, чувствам се гост на партито. Когато си на двайсет, мислиш за “големите” неща, как следващият ти албум ще покори света, ще се появят компаниите гиганти, ще счупиш рекордите, ще шашнеш MTV.

И пропускаш най-важното - песните се правят не за целия свят, а за един конкретен човек и един конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази силна връзка е завинаги.

За да разбера това, ми трябваха години - тук ще разкажа за тях. Ще си спомня какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните.”

По време на пандемията и провеждането на онлайн концерт Вълдобрев осъзнава и най-големия си кошмар - свят без жива публика.

Дони и Нети с нов албум след 15 години пауза

След цели 15 години пауза Дони и Нети се завръщат с нов албум, в който преобладават дуетите. “2020” идва повече от десетилетие и половина след последния им албум “Този филм”.

Бившият вокалист на “Атлас” обясни, че изолацията заради пандемията е помогнала за мобилизацията около проекта.

“Тази карантина, ако за нас беше полезна с нещо, това беше, че можахме да си дадем сметка за това бързо и да се организираме и да издадем цял албум.”

През 2011 г., когато се ражда тяхната дъщеря Лилия, Дони и Нети вземат решение да се оттеглят от музикалната сцена за известно време.

През този период Дони сформира рокбандата “Фондацията”, с която в продължение на 7 години реализира околосветско турне на 4 континента: Европа, Северна Америка, Азия и Австралия.

Нети пък се отдава на театралната си кариера и грижите за детето, като успоредно с това завършва и магистратура по класическо пеене в Националната музикална академия “Панчо Владигеров”. Дебютира като главна героиня в оперните спектакли “Бохеми”, “Хубавата Елена” и “Слугинята господарка”. Тази година Нети случайно разбира, че е осиновена. Наскоро тя се запознава за първи път със своята биологична майка, а баща й се оказва дългогодишен неин приятел и колега.

Новата им песен “Спящата красавица” първоначално е записана и в изпълнение от Дони, и в дует между двамата, но впоследствие дуото решава сингълът да излезе само с вокалите на Нети. По текста и музиката на парчето работи Дони, а обоят, който звучи, е на солиста Вълчан Вълчанов-Чани от Софийската филхармония.

COVID-19 вдъхнови Боно за песен след три години затишие

Италианците, пеещи на балконите си по време на карантината, вдъхновиха фронтмена на U2 Боно да напише и изпълни нова песен. И то... след три години творческо затишие.

“За италианците, които я вдъхновиха... за ирландците... за ВСЕКИ, който в този Ден на свети Патрик е натясно вкъщи, но все още пее. За лекарите, медицинските сестри и грижещите се на първа линия пеем за вас.”

Пeсента Let Your Love Be Known е написана и изпълнена от Боно като соло на пиано едва час преди да бъде публикувана от него в инстаграм профила на рокгрупата. Тази негова “премиера” бе в Деня на свети Патрик, когато празненствата по случая в цял свят бяха отменени заради необходимата социална дистанция.

Видеото певецът записва в дома си в Дъблин.

Парчето предава неговото усещане от безлюдния град и натрапчивото чувство за изолация и страх на фона на пандемията, но и е задвижено от впечатляващата сила на италианците да пеят въпреки всичко по своите балкони.

“Пей и ми обещай, че няма да спреш.

Пей и никога няма да си сам.”

Карантината накара Джордж Р. Р. Мартин най-сетне да пише трескаво "Ветровете на зимата"

Навярно през 2021 г. най-сетне ще излезе дългоочакваната шеста книга “Ветровете на зимата” от поредицата “Песен за огън и лед” на Джордж Р. Р. Мартин, на когото писането никак не вървеше последните години. А феновете му вече губят търпение, особено след края на сериала “Игра на тронове”, вдъхновен от сагата.

Миналата година фентъзи авторът обеща, че творбата ще излезе през лятото на 2020 г. Но не...

Трябваше да се развихри нов вирус, който да накара писателя да се изолира в планинската си хижа и да пише.

“Трябва да призная, след половин година пандемия, карантина и социално дистанциране показвам признаци на хижна треска... това е доста буквално в моя случай. Да, аз наистина съм в хижа в планината. Не, нямам треска. Да! Поне засега съм здрав... за човек, който не е във форма, на 71, поне... и правя всичко възможно, за да остана така.

Ако не друго насилствената изолация ми помогна да пиша. Прекарвам дълги часове всеки ден с “Ветровете на зимата” и постигам стабилен напредък. Завърших нова глава вчера, още една преди три дни, друга предишната седмица. Но не, това не означава, че книгата ще бъде завършена утре или публикувана следващата седмица. Това ще бъде огромна книга и все още ми предстои дълъг път да извървя”, пише авторът в блога си.

Все пак той отбелязва, че е “набрал инерция” в писането и се надява следващата година “Ветровете на зимата” да е в ръцете на читателите.

Джони Деп и Джеф Бек направиха кавър на “Изолация” на Джон Ленън

Холивудската звезда Джони Деп и един от най-великите китаристи Джеф Бек записаха кавър на песента “Изолация” на Джон Ленън в тон с пандемичното време.

“Поезията на Ленън ни се видя изключително дълбока и адекватна в момента - коментира Деп. - Песента говори за изолацията, за страха и екзистенциалните рискове, с които се сблъскваме. Затова я предоставяме за слушане на всички, като се надяваме да им помогне да открият смисъл или просто да се почувстват по-добре.”

Джони Деп участва и в рокгрупата Hollywood Vampires, сформирана през 2015-а в състав - Купър, Деп и Джо Пери - китариста на “Аеросмит”. В концерти и записи в бандата се включват много други звездни музиканти.

Hollywood Vampires трябва да гостува в България на 11 септември, но променящата се всеки ден ситуация не дава гаранции дали датата за събитието ще се спази.

Банкси нарисува изолацията

и отдаде почит на медиците

“Жена ми мрази, когато работя от вкъщи” - написа енигматичният британски художник Банкси, когато през април сподели в инстаграм своята творба, посветена на изолацията.

Основни герои в произведението на стрийт художника отново са любимите му плъхове, но този път платното му е в домашен интериор - сюжетът е нарисуван в тоалетната.

Месец по-късно с друга своя творба Банкси отдаде почит към здравната служба на Великобритания и медиците, борещи се с пандемията на коронавирус във втората най-засегната държава.

Творбата му, озаглавена Game Changer, украси болница в Саутхемптън в Южна Англия. В бележка художникът пише до служителите на заведението: “Благодарности за всичко, което правите”.

Платното от един квадратен метър бе окачено на стена в болницата, а на него е нарисувано момче в работни панталони, което си играе с фигурка на медицинска сестра с мантия на супергерой, а в кошница до него има изоставените фигурки на Супермен и Батман.

Има само един цветен елемент в картината - червения кръст на униформата на медицинската сестра.

100-годишен герой от войната
написа автобиография и детска книга

По време на карантината капитан Том Мур, 100-годишният британски ветеран от Втората световна война, стана писател.

Любимецът на британците се прочу по света с “Разходката на Том за Националната здравна служба”. По случай рождения си ден той реши да направи 100 обиколки на градината си (от по 25 метра), за да събере средства за британските медици, борещи се с коронавируса. Усилията му с проходилката вдъхновиха милиони и капитан Мур се превърна в световна знаменитост, като надскочи драстично планираните 1000 паунда - и събра близо 33 милиона лири. Така той се превърна в най-големия личен дарител в историята. През юни той получи и рицарско звание от кралица Елизабет II.

Капитан Мур продължи да изненадва, като през карантината стана писател - с две свои книги. Първата е автобиографична - Tomorrow Will be a Good Day описва добрите му дела и разказва за подвизите му на бойното поле, лудешките му години, когато се състезавал с мотоциклет, както и невероятния му поход към Еверест, вече 70-годишен. С приходите от автобиографичната история ще бъде създадена и фондация на името на храбрия мъж. Тя ще се грижи за самотните и възрастни хора, а също и за онези, които са претърпели скъпи загуби в живота си.

Втората книга е за децата и ще разказва случки от живота на капитан Том - приключения, които да карат малкия читател да помага на другите, както и никога да не се предава.