Атентат ослепява Киро Глигоров, Борис Трайковски загива при самолетен инцидент

Скоропостижно си отива и инициаторът на проекта проф. Димитър Галев

Двама македонски президенти – Киро Глигоров и Борис Трайковски, си отиват преждевременно, а авторът на идеята за федерация между България и Северна Македония – проф. Димитър Галев, умира при неизяснени обстоятелства.

Всичко започва през 2002 година, когато историкът оповестява програма, в която са формулирани принципите за федерация между България и Северна Македония.

Направена е пълна историческа, национална и политическа обосновка за необходимостта от създаването на това държавно обединение. Програмата е подкрепена от 203-ма интелектуалци от Вардарската република. Един ден преди документът да бъде предаден на българските институции, македонският вътрешен министър Любе Бошковски изземва подготвената петиция от дома на проф. Димитър Галев в Струмица. Заявявайки, че това не е частен, а държавен въпрос и че самият той и правителството ще работят по него.

За всичко това са осведомени

отговорни фактори на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и президентът Борис Трайковски

След няколко дни проф. Галев е извикан при държавния глава, който води с него продължителен разговор върху идеите, залегнали в програмата. В заключение Трайковски му казва да не предприема нищо без негово знание. Историкът провежда разговори и с редица дейци на ВМРО-ДПМНЕ, без нито един от тях да каже, че идеята е неправилна или невъзможна.

„Тази идея е логична за македонските българи, които чрез конфедерация или федерация с България ще направят първата стъпка към преодоляване на изкуственото разделение на българския народ в две държави.

Всякакви други решения ще бъдат краткотрайни и безперспективни. По времето на Берлинския конгрес през 1878 година започват систематично да се режат живи части от националния организъм на старото Българско царство. И ако някоя от балканските държави днес има право да се сърди, това е България, защото всички нейни съседи, с помощта на Великите сили, заграбиха части от нейната територия и население“, пише Димитър Галев в програмата.

За тези паметни събития припомня проф. д.и.н. Димитър Гоцев.

Неговият баща е един от възстановителите на ВМРО в Скопие през 1946 г., за което прекарва 12 години в затвора. През 60-те години на ХХ век поради преследвания от страна на титовите комунисти семейството му емигрира в България. Проф. Гоцев е дългогодишен преподавател по „Нова история на България“ в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Но нека видим -

кой е проф.

Димитър Галев?

Роден е през 1940 г. в Струмица, в родолюбиво българско семейство. Основно образование и гимназия завършва в родния си град, а в Скопие – Педагогически я университет с профил „история“.

През 80-те години на ХХ век историкът посвещава цяло десетилетие за изследване на историческите събития, станали на територията на Вардарска Македония по време на сръбския кралски режим 1912-1941 г.

Плод на това изследване е неговият двутомен труд „Белият терор в Източна Македония 1912-1941". Появата на този труд през 1991 година, когато югославската армия беше принудена да напусне Македония, е равнозначн а на истински граждански подвиг. Трудът на Д. Галев е

подложен на остра критика от различни страни в Скопие

В защита на историческата истина през ноември 1992 г. той е предизвикан на телевизионен дебат срещу трима професори (Блаже Ристески, Иван Катарджиев и Орде Ивановски). Със своите смели и компетентни изказвания Димитър Галев спечелва уважението на родолюбивите хора в цяла Вардарска Македония.

От този момент той става един от най-известните борци за истината за Македония и за справедливо решение на Македонския въпрос. През 1993 г. по негова инициатива в Скопие се създава Движение за приятелство между Република Македония и България. Движението търси и намира свои партньори в София в лицето на Българския академичен форум с председател арх. Христо Генчев. През 1995 г. проф. Галев заедно с приятели написва изложение до чуждестранните представители в Скопие и София. В него категорично се заявява, че за „Република Македония няма друг спасителен път освен конфедерация с България; още повече че в двете страни живее едно и също население с една история, култура и език". Изпращат изложението на президентите Киро Глигоров и Желю Желев. И ето какво се случва…

Кой е Киро Глигоров – благонадежден българин или просръбски комунист?

Той е роден в комитския град Щип, родно място на Тодор Александров и Ванче Михайлов. В своето развитие еволюира от „благонадежден българин“ (1942) до „просръбски настроен комунист“ (1943) и „активист на ЮКП“ (1944). С идването на комунистите на власт в Югославия той се катери активно по стълбата на административната йерархия.

След разпада на Т итовата федерация бива избран за президент на Македония на 27 януари 1991 година, печели и втори мандат на 19 ноември 1994. По време на своите два мандата се опитва да стабилизира Република Македония; провежда политика на „еквидистанция“ (равноотдалеченост) от всички съседи: Сърбия и Черна гора, България, Гърция и Албания.

Въпреки това е на мнение, че „отношенията между България и Македония могат да бъдат и по-добри, но им пречат различни хора, на които това не им харесва, за жалост“. Той смята, че „отношенията между България и Македония трябва да бъдат и ще бъдат много близки, братски“. Когато при президента Глигоров попада изложението на Димитър Галев за федериране на съседните страни, агентите на демоничната УДБА преценяват, че е възникнала опасност.

Това е най-логичното обяснение на последвалите събития - на 3 октомври 1995 година срещу Киро Глигоров е извършен атентат! Паркиран на скопската улица „Македония“ ситроен, натъпкан с 20 кг взрив, избухва в близост до преминаващата служебна кола на президента. Шофьорът му загива, а Глигоров е тежко ранен над дясното око, което ослепява. Извършителите на атентата така и не са установени.

Но нека проследим какво се случва междувременно с проф. Галев. След като изпраща изложението си до двамата президенти,

следва атака от страна на

властите в Скопие

През 1996 година Движението за приятелство между България и Македония е забранено и започват преследвания срещу неговите членове и съмишленици.

Димитър Галев бива уволнен от длъжността окръжен инспектор на просветата в гр. Струмица. Подлагат го на постоянен полицейски произвол. Така започва неговата борба с властите в Македония. Четири години историкът води съдебни дела срещу правителството в Скопие заради неоснователното си уволнение. В края на краищата спечелва съдебните дела, но цената е много висока – здравето му е безвъзвратно съсипано.

Все пак през 2002 година несъкрушимият струмичанин изтупва от праха своята идея за федерация между България и Македония.

Както споменахме, предложението му стига до новия президент Борис Трайковски, с когото имат дълъг разговор... След година и нещо - на 26 февруари 2004 в 8,05 часа ,

президентският самолет се разбива в скалистите зъбери

на планината Хръгуд.

Катастрофата ста в а при лошо време край южния босненски град Столац - на около 40 км от Мостар и 80 км от Сараево.

Самолетът е трябвало да се приземи на летището в Мостар в 8 , 30 ч, но в 7 , 58 ч от контролната кула изгуб ват връзка с пилотската кабина, а по-късно машината се изгуб ва и от екраните на радарите.

Борис Трайковски е трябва ло да вземе участие в международна конференция в град Мостар за инвестиции в Югоизточна Европа.

Части на СФОР веднага се включ ват в спасителната операция, но според източници от Босна самолетът е

паднал в

минирана зона,

което допълнително затруднило работата на спасителните екипи.

Останките на самолета - 25-годиш ен Super King Air 200 , подарен на македонската армия от САЩ - били открити точно на границата между селата Берковици и Битоня в Република Сръбска и град Столац, който е на територията на Федерация Босна и Херцеговина и се контролира от хърватите.

Официалната версия, разпространена години по-късно от Омер Кулич, ръководител на разследващия инцидента босненски екип, е такава: „Калпави пилоти и диспечери са причинили катастрофата на самолета на македонския президент.

Не е имало терористично нападение, експлозия или пожар.”

Въпреки изявленията на бо с н ен ците вече повече от 16 години след смъртта на Борис Трайковски в македонското общество

витаят съмнения за атентат

и умишлено сваляне на самолета

на президента. Още повече че пилотската кабина на президентския самолет е запазена в отлично състояние, което противоречи на официалната версия, че машината се е врязала челно в скалистия зъбер.

„Това бе атентат – твърди журналистът Митко Георгиев от Струмица. - Повече от сигурно беше, че Борис Трайковски щеше да добие втори мандат за президентския пост. Той бе човек, желан от народа си. Политиката, която водеше, бе съединението на Изтока и Запада, изграждане на коридор № 8, т.е. на връзката с България, отстояване на самостоятелността на македонската държавна политика, която цялостно противоречи на сръбско-гръцките интереси. За тази политика той плати със своя живот.”

Нещо повече - Игнат Панчевски, адвокатът на семейството на Трайковски, твърди, че

има доказателства, че президентът на Македония

е бил убит

след самолетната катастрофа. "Имам доказателство как човек от президентския екип е говорил в продължение на 30 минути по мобилния си телефон след свалянето на самолета. Той е бил с два счупени крака, но е успял да се свърже със семейството си...” – казва Панчевски пред македонските медии. Адвокатът настоява, че притежава аудио - и видеозапис от самия атентат. И че съществуват сателитни снимки как самолетът на Трайковски е свален от военен изтребител. Панчевски твърди още, че всички пътници в самолета са били живи след свалянето на самолета, но след това са жестоко избити от военен патрул, а труповете им били подпалени с напалм.

Сензационните твърдения на македонския адвокат му донесоха куршум в левия крак – през 2013 година той бе прострелян в скопския квартал „Бутел“, където живее. А миналата година, след съмнително кратко „заболяване“ , юристът почина на 69 години, отнасяйки в гроба тайната за смъртта на президента Трайковски…