Забелязали ли сте, че много често, когато оглавим дъното на някоя класация, винаги ни казват: "Толкова сте зле, че дори и Буркина Фасо е по-напред от вас в списъка". Един вид сме "на Мачу Пикчу у царевичака" от целта.

Ето например в свободата на словото Буркина Фасо вече традиционно (от поне 5 г.) води категорично пред нашата европейска страна, член на Европейския съюз и НАТО. И всяка година съобщението за класацията е едно и също - България с пореден срив, водят я държави от Третия свят като Буркина Фасо, Папуа-Нова Гвинея, Либерия и Мавритания.

С какво обаче, освен с екзотичното си име, Буркина Фасо е заслужила тази роля на плашило, с което иронично да ни сравняват? И заслужено ли е това отношение към страна, която в превод означава "Земя на честните хора"?

На пръв поглед отговорът е "да". Бивша френска колония, Буркина Фасо е сред най-бедните държави в света с основен поминък земеделие и животновъдство, но в същото време с огромен прираст, отчайваща безработица и в резултат милиони, които бягат от родината в търсене на препитание.

Не е ли безкрайно любопитно обаче как тази обречена африканска държава, намираща се “на Мачу Пикчу у царевичака”, без излаз на океан и море и подарени от Бога природни богатства успя да бие България не само в медийната свобода, а и в така актуалната битка с коронавируса? За да сте наясно, че говоря за истинска победа, отворете в гугъл новините за пандемията от началото и средата на април, за да видите, че тогава именно Буркина Фасо регистрира най-много смъртни случаи от коронавирус в Африка и най-много заразени в западната част на континента.

В средата на април Земята на честните хора изглежда обречена в опасния сблъсък със заразата, а България е като изолиран остров на спокойствието.

Със сериозна дисциплина, отдаденост и отговорност обаче в следващия месец бедните африканци преборват заразата, а България от един от най-добрите примери в мерките срещу COVID-19 в света днес е изоставащ ученик с огромен шанс за поправителен още преди есента.

Най-добре може да видите резултатите на всички държави на планетата в сайта www.endcoronavirus.org. Там са изобразени в криви с пикове и спадове на разпространението на заразата. Това показва най-добре кога и как са сработили или не мерките срещу епидемията.

Страните са разделени на три групи - "Победили", "Близо до победата" и "Трябват още усилия". Буркина Фасо е в първата (зелена) категория, а България - в последната (червена). Победителите са 49 държави, между които е и Гърция, която при старта на пандемията беше много по-застрашена от нас. Близо до победата (в жълто) пък са Испания, Франция, Германия, Белгия, където в началото беше повече от страшно, и дори Италия с почти 1000 мъртви само за един черен ден в края на март.

Държавите, близо до победата, са 14, а в групата на изоставащите, където сме и ние - 68. По-показателно при двойкаджиите обаче е кои държави са имали момент на овладяване на заразата (плавен, но постоянен спад), от който обаче не са се възползвали, за да влязат в “зелената група”, и в момента са в пик на новорегистрираните случаи.

С ясно изразен спад, но последвал втори пик в Европа са Босна, Северна Македония, Сърбия, Турция, Румъния и България. Все балкански държави. С ясно изразен балкански манталитет. С начин на мислене и състояние на духа - обратно на всички останали, както формулира Станислав Стратиев в "Българският модел".

И когато в същия сполучлив анализ на нацията той казва, че българският велосипед е без педали, но с десет кормила, веднага пред очите ми изплуват българите, които видях тези дни в метрото в София - с предпазни маски, но свалени като ненужен парцал под брадата.

Не знам какво състояние на духа или душевност е това? Дали е липса на усещане за общност, или просто безгранична тъпота? Или и двете?

Българите сме общност, когато се пие ракия. Когато се вари ракия. Когато се коли коледно прасе. Но отборът се разпада рязко, когато трябва да се прояви отговорност - да носиш маска на закрито, да си миеш ръцете, да дезинфекцираш. За да предпазиш себе си, но и останалите. За да се бориш не само за своето оцеляване, но и за успеха на всички. Точно както го направиха гърците в карантината. Затова сега те ще имат туристически сезон, а ние ще броим отменените чартърни полети и ще търсим с бинокъл туристи на плажа.

Ако се заровите не само в настоящето, но и в миналото ни, ще видите колко много още важни битки сме загубили като нация точно заради липсата на стремеж да сме общност. И колко много още предстои да ни се изплъзнат между пръстите като победата срещу коронавируса днес...

И понеже отборната битка е нашата ахилесова пета, сме на път да загубим от Буркина Фасо в още една класация - ранглистата на ФИФА. Футболната федерация ни нарежда в момента на 59-о място в света при пълно равенство в точките (1381) с Буркина Фасо.

Но докога?