Три месеца полицията търси 47-годишния Бехчет Исмаил, а той затрит от овчар след спор за пари

Изпращат експертизите в лабораторията, правила изследвания за смъртта на сестрите Белнейски

Проучват 30 брадви от колибата на убиеца Динко Вълчев, но по тях намират само животинска кръв

Местопрестъпление без труп, без никакви улики и дори без капка кръв, които да свържат овчаря от бургаското село Банево Динко Вълчев с убийството на айтоския търговец Бехчет Исмаил. Пред този изключително заплетен случай са изправени първоначално бургаски криминалисти, когато на 27 юли 2015 г. отцепват района около кошара в землището на село Изворище.

От 20 март същата година се издирва 47-годишният търговец на животни от Айтос Бехчет Исмаил. Излязъл в 9,30 ч. от дома си, казал на жена си, че

отива за агнета и повече не се върнал

Разследващите се сдобиват с оперативна информация, че на 20 март Бехчет е бил в кошарата на 44-годишния Динко Вълчев - овчар от Банево с леки психически отклонения. Търговецът пристигнал малко след 10 ч., за да купи няколко агнета.

Двамата се познавали отпреди, а във фаталния ден търговецът предложил на овчаря сделка – да му даде овцете без пари, а Бехчет да покрие стар дълг на животновъда пред друг човек. Динко обаче отказал и двамата се скарали жестоко.

Започнали да се бутат един друг, да се дърпат за дрехи. В един момент търговецът паднал на колене и тогава овчарят грабнал метален прът и стоварил цялата си ярост върху търговеца. Удрял го по главата и тялото, докато престане да диша.

Свидетел на убийството станал ратаят на Динко Райно Иванов. След като се уверил, че пребитият мъж не дава признаци на живот,

овчарят опитал да премести трупа,

но не успял. Затова вързал краката му с въже за един от автомобилите си и така издърпал трупа до огнище, което се намирало на няколко метра от местопрестъплението, край една от празните кошари във фермата.

За да заличи следите от убийството, Динко полял мъртвия Бехчет с бензин, затрупал го с автомобилни гуми и ги запалил. Кладата с човешкото тяло горяла цяла нощ в отдалечената местност. По данни на разследването Динко принудил Райно да му помогне в заличаването на следите.

Докато трупът на търговеца изгарял, Динко не мигнал - нарязал купето и шасито на автомобила, с който пристигнал търговецът Исмаил. На сутринта отишъл край човешката клада, за да види какво е станало с трупа. От него били останали само черепът, гръклянът и част от торса.

Убиецът натоварил остатъците от тялото, гумите и пепелта от огнището и ги изхвърлил във временно сметище в североизточния край на квартал “Банево”. След като се върнал, се захванал с колата на жертвата. Закачил на въже предницата и двигателя за своя личен автомобил и ги преместил до най-отдалечената къшла на животновъдния комплекс, след което ги запалил в същото огнище, в което

изгорил трупа на 47-годишния Исмаил

По-късно разследващи ще открият съмнителен двигател от автомобил, а справка по номера на рамата ще установи, че той е свален от колата на изчезналия Бехчет. В кошарата и сметище край “Банево” пък е открито нищожно количество костици.

Недоказани по време на разследването остават подозренията, че част от вътрешностите на убития са били изядени от кучетата на овчаря.

Динко е задържан първоначално в края на юни и пуснат, но на 1 юли му е наложен постоянен арест. Той отрича да е извършил убийството и хвърля вината върху помощника си Райко, с когото гледали животните.

Двамата взаимно се топят за стореното,

но в крайна сметка обвинение е повдигнато на Динко, а Райко остава свидетел.

Къшлата край Изворище, която се превръща в сцена на ужасяващото престъпление, е претърсена сантиметър по сантиметър. Липсва обаче дори капка кръв, която да даде увереност на криминалистите, че айтоският търговец е убит в овцефермата.

Иззети са всичките близо 30 брадви и ножове, открити в стопанството, но се оказва, че по тях има само животинска кръв, спомня си наблюдаващият прокурор Георги Чинев. “Какво ли не направихме, за да разплетем този заплетен случай. Доказателствената задача беше затруднена от факта, че по настоящото убийство липсваше труп.

В един момент разполагахме само с шепа овъглени костици, но

беше много трудно да извлечем ДНК материал

от тях”, разказва пред “168 часа” прокурор Чинев. Опитният магистрат, в момента ръководител на Окръжната прокуратура, праща писма до няколко европейски лаборатории в Англия, Австрия и Унгария, към които прилага снимки на овъглените костици.

Въпросът е къде може да бъде извършен ДНК анализ и колко ще струва той. Положителен отговор връщат австрийски учени от Съдебно-генетичната лаборатория при Института по съдебна медицина към Медицинския университет в град Инсбрук, Австрия.

Това е същата лаборатория, в която са правени част от експертизите по делото за смъртта на сестрите Белнейски, обяснява Георги Чинев. Обвинителната теза е доказана благодарение на заключението на уникална по своя род експертиза, назначена по досъдебното производство и извършена от австрийските учени.

Тя е доказала ДНК

на пострадалия

по много малкото отрити обгорели костици от тялото му. Става дума за т.нар. митохондриален анализ, чрез който се установява принадлежността на едно лице към майчината родствена линия. В случая с убития търговец е била взета ДНК от майка му Радие Халилова.

Този вид тест се използва за доказване или отхвърляне на директно родство по майчина линия между две или повече лица, обясняват експерти. И допълват, че

митохондриалната ДНК се унаследява по майчина линия

Мъжете също имат такава ДНК, но само жените предават своята митохондриална ДНК на децата си.

При извършване на този вид тест се сравняват за съвпадение поредици от митохондриалната ДНК, за да се докаже, че индивидите произтичат от една и съща майчина родствена линия, обясняват специалисти. Преди заключението на австрийските учени до подобни изводи стигат и в частна българска лаборатория, но там извличат твърде малко ДНК за анализ.

Овъглените костици са изследвани и от антрополог в България, който ориентира разследващите, че те принадлежат на мъж на възраст между 40 и 50 г. Овчарят Динко остава в ареста шест месеца. На 7 декември 2015 г. е освобобен под домашен арест, тъй като според магистратите по делото няма събрани достатъчно данни, от които да се направи обоснован извод, че задържаният е автор на престъплението.

Няколко месеца по-късно обаче, през март 2016 г., на животновъда е наложена забрана да напуска страната. През май 2016 г. мярката му е заменена с подписка, но поради нейното нарушаване през януари 2017 г.

съдът я заменя с парична гаранция от 1000 лв.

След пробива в разследването се стига до обвинителен акт и делото влиза в съда. На 16 юни т.г. Бургаският окръжен съд постанови 18 г. затвор при първоначален строг режим за Динко Вълчев. Определението обаче може да бъде обжалвано пред Апелативния съд. Прокуратурата пък е внесла протест срещу паричната му гаранция и ще настоява за задържане под стража.

За първи път овчарят Динко влиза в полезрението на полицията, след като в двора на къщата му в “Банево” е открит трупа на майка му. Първоначално подозренията падат върху него, но се оказва, че тежко болната жена, починала, след което синът й я заровил в градината, без да каже на никого.