Безпилотните летателни апарати навлизат все повече в ежедневието ни, както компютрите и мобилните телефони през 90-те години

Летящо око, тихо и незабележимо, което винаги може да погледне от небето към земята и да види почти всяка точка от избрана територия. Тъй нареченият дрон, познат още и като безпилотен летателен апарат (БЛА), е джаджа, с която технологичният скок през последните години ни наложи да се съобразяваме и да свикваме да живеем. Макар че, както пролича от последния скандал в държавата, може да е много дразнещо, ако комшията има дрон и го пуска над оградата.

Допреди няколко години за дронове се споменаваше само в новините от места, където се води война. Наричаха ги всяващи ужас машинки, които хвърлят смъртоносния си товар в Йемен или Ирак, докато пилотът си седи на сигурно място в лагера. Междувременно обаче безпилотните летателни апарати с полезен товар, някои от които могат да стигнат до целта и без помощта на наземен пилот, прекрачиха този праг, който преди 30 години преодоля и компютърът.

През 90-те години на миналия век цените на хардуера паднаха рязко и машините, които преди това бяха привилегия единствено на военните и на големите фирми, станаха достъпни за широкия потребител. Фирми като IBM моделираха лесен за работа персонален компютър и го превърнаха в масов продукт.

Сега същото се случва и с дроновете. Конструкциите, които вече са се утвърдили, са две - хеликоптери, най-често квадрокоптери с четири ротора, които маневрират прецизно и могат да застинат неподвижни, и малки самолети с носеща повърхност, които при подходящ вятър почти не изразходват енергия и могат да летят дълго време над обширна територия.

Вече много фирми – големи и малки, от оръжейни концерни до бутикови работилници - произвеждат БЛА. Даже в супермаркетите вече се продават готови за работа дронове, които могат да се управляват със смартфон. За насочването им не се изискват предварителни познания.
Вероятно след време историците ще определят тази фаза, която днес наблюдаваме, като важна стъпка към ерата на пълната роботизация.

Може би след години хората ще вдигат глава към небето и ще виждат там оживено движение: куриерски хеликоптери над дърветата, транспортни апарати, прелитащи между блоковете, безпилотни самолети по специални маршрути на хиляди метри височина. А бъдещите деца няма да могат да си представят, че в началото на века хората са излизали от вкъщи, за да напазаруват или да пратят нещо по куриер – защото в тяхното време само БЛА ще вършат тази работа.
През последните месеци по време на пандемията дронове бяха използвани на различни места по света за пренос на лекарства и медикаменти до засегнати райони. Чрез БЛА властите мереха от разстояние температурата на хора или ги пръскаха с дезинфекциращи разтвори.

Но бъдещето на дроновете, което изглежда все по-близо до ежедневието ни, вече поражда и все повече въпроси. Както и нуждата от още по-прецизни регулации. Днес,
ако собственикът на къща
има претенции към дрона
на съседа, той може да
си купи специална пушка
за дронове. В случай че враждуващите съседи са първите мъже в държавата, то тогава по-просто е да използват екипите от охраната си и да се разберат с добро. Но в бъдеще обикновените собственици на имоти вероятно ще трябва да монтират смущаващи предаватели, за да държат далече от оградите си шпиониращи дронове. 

Въпросите към безмоторните летателни апарати ще стават все повече. Има ли право държавата и имат ли право гражданите да наблюдават други лица? Кой носи отговорност, ако дрон падне и нарани човек – собственикът на апарата или софтуерният програмист? Как ще се избягват сблъсъци с пътнически самолети в и без това препълненото въздушно пространство?
При какви условия БЛА
ще имат право да минават
границите или пък да
транспортират стоки и хора?

Някои от тези въпроси все още очакват разумни отговори, а индустрията очевидно напредва по-бързо, отколкото правната база в отделните страни.

Всъщност парламентите на много държави отдавна работят върху регулирането на нарастващото потребление на БЛА. Въпреки че САЩ вървят по път, различен от този на европейските държави. Американските военни например използват безпилотни летателни апарати повече от четвърт век и ги смятат за символ на прогреса.
Публичните институции в САЩ получиха лицензи от Федералното управление на гражданската авиация (FAA) още през 2012 г. и могат да използват за своите нужди дронове, които се издигат на повече от 120 м височина, излизайки извън обсега на оператора. В случай на торнадо например Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) изпраща дронове към епицентъра на стихията. Националният картографски институт (USGS) на САЩ проучва с дронове жизненото пространство на диви животни. НАСА измерва с тяхна помощ парниковите газове в атмосферата.

Оказа се, че само през първите месеци след влизането в сила на закона FAA е издала 300 разрешителни. Този списък бе публикуван след жалба на организация за граждански права, но оттогава броят на разрешителните се е увеличил значително. В този първоначален списък се оказа, че само една четвърт от лицензираните институции са полицейски и гранични служби.

В редица държави обаче, включително и европейски, през тези години имаше съвсем друго развитие и там бяха наложени по-сериозни рестрикции.

У много хора дроновете предизвикват първичен страх, будят кошмарни представи. Бездушна стоманена птица, която убива безшумно. Насекомоподобна машина, която се рее над къщата ви и следи всяка ваша стъпка. Дронът се е сдобил с негативен имидж още преди да навлезе масово в човешкото всекидневие. Той е символ на следене, шпиониране, война. Преди време изследователи от една фирма за охрана представиха квадрокоптер, който може да краде паролите на нищо неподозиращи ползватели на смартфони.
Затова в Германия например на полицаите им бе позволено да използват БЛА само при строго определени условия. Още преди няколко години им бе вменено да съобщават чрез високоговорители, когато наблюдават площади или демонстрации. Държавата има право да наблюдава отделни лица само когато са заподозрени в тежко престъпление. Дори в този случай обаче
дрон не може да проникне
в жилище или да го снима
отвън.

В САЩ например много от шерифите са снабдени с дронове, а изображенията от камерите им се предават по радиостанция върху грамадни очила, които полицаят закрепя на носа си. И така служителят на реда без проблем може да погледне от разстояние какво има в паркираната зад някой запустял склад кола. Дали вътре се целуват влюбени, дали някой заплашва някого с оръжие, или заменя забранена стока срещу пари. В някои щати шерифите имат право да стрелят от безпилотния апарат, ако сметнат за нужно. 

Изпращането на въоръжен дрон в ситуация, която налага намеса с оръжие, е хиляда пъти по-евтино от акция с хеликоптер. Защото едно нормално полицейско управление дори в САЩ не може да си позволи хеликоптер с обучен екипаж, но може лесно да се сдобие с БЛА. Пазителите на закона се смятат за най-важните бъдещи клиенти на тази индустрия, която все повече се разраства.

През 2012 г., когато федералните институции в САЩ издадоха първите си лицензи, германският Бундестаг промени закона за въздушното движение специално заради частните собственици на дронове.

Но за разлика от САЩ тогава, германските разпоредби не предвиждаха либерализация. И също така, за разлика от американските, германските регулации категорично забраняват използването на безпилотна летателна система извън видимостта на управляващия дрона. Въпросният управляващ е длъжен да поиска разрешение и да докаже, че не застрашава нито въздушното движение, нито публичната сигурност и ред.

Още тогава тази разлика в законовите постановки предизвика коментари, че
в САЩ вярата в
прогреса води до
пренебрегване на
личната сфера на
гражданите, докато
в Европа на първо
място е поставена
защитата на
личните данни

Разбира се, и двата подхода имат своите критици. Страхът от тотален надзор пречи да се използват много от предимствата на тази технология.

Който има разрешение да лети само в обсега на видимост, не може да изпрати дрон в облаците дим над горяща сграда, за да измери отровните вещества във въздуха. Не може и да търси жертви на лавина зад планинския хребет. Няма как да намери хората, които очакват спасение в наводнена област. Твърде строгите правила затрудняват изпълнението и на по-обикновени задачи. Лесничеите нямат право да проверяват горите за нашествие на вредители, на фермерите е забранено да наблюдават нивите си от птичи поглед, индустриалците не могат да следят от небето строежа на новата фабрика.
Оправдано ли е да
се отнасяме чак с
такова недоверие
към използването
на БЛА за
граждански цели?

Това е друг от въпросите, важен за бъдещето на дроновете.
Автоматизираното въздушно движение е ограничавано не само от правни разпоредби.

Дроновете, пуснати за продажба на гражданите са по-малки и по-евтини от военните, летят много стабилно, но не са автономни. Ако изобщо навигират самостоятелно, те използват GPS, т.е. определят позицията си чрез контакт със сателит. Те са в състояние да се насочат самостоятелно към целта, но са зависими от пилота, когато се налага да кацнат безопасно на точно определено място. Традиционните карти не разполагат със средства да променят тази зависимост – те не обхващат препятствия като къщи или дървета. 

Затова още преди няколко години специалистите по роботика в цял свят бяха на едно мнение относно
най-важната задача:
БЛА трябва да се
научат да виждат

Затова някои от новите разработки на дронове разполагат с лазерен скенер и 3D сензор, с които “опипват” стените и изпращат данните към компютър. Те могат да летят дори във вътрешността на сгради, като на екрана на компютъра се получава пълна триизмерна картина.
Други изследователски лаборатории разработват интелигентни летателни системи, като не се опитват да “научат” дроновете да картират околността, както правят хората. Те ги учат да се ориентират спонтанно – като мухите.

Тези прототипи имат монтирано фасетно око от светлочувствителни сензори, което обхваща околната среда в панорамна снимка на 360 градуса с ниска резолюция. Всеки сензор съответства на един пиксел.
Целта на “окото” не е да достави вярно изображение на света, както е при фотокамерите. То не би могло да различи куче от котка. Програмата, оценяваща данните от фасетното око, цели единствено регистрирането на промени.

Ако например в светла среда се наблюдава увеличаване на тъмни точки в средата на картината, това е знак за приближаващ обект и дронът се отдръпва. Устройството не хаби енергия в разпознаване на препятствието и това му дава възможност да навигира по-бързо, отколкото с традиционна камера. И понеже фасетното око не се нуждае от стъклен обектив и висока изчислителна мощ, апаратът е много лек. Така същинският полезен товар на дрона се покачва.

Има и друг тип разработки, които нямат нужда да правят маневри за избягване на препятствия. Вместо да имитират зрителния апарат на стайната муха, те са взели за пример нейната устойчивост в случай на сблъсък.
Падне ли на земята,
малкият хеликоптер
не остава да лежи
безпомощно, а
показва зловеща
интелигентност:
телено краче изскача от защитния кафез и избутва апарата, докато заеме сигурна позиция за нов старт.

Този дрон не само се спасява при падане, а и каца върху вертикална повърхност: когато сензорите му разпознаят отвесна стена, уредът остава да трепти непосредствено пред препятствието и протяга “пипало”, което подобно на пръстчетата на гекон преодолява земното притегляне чрез мънички косъмчета. Веднъж кацнал, летателният апарат може да изключи роторите, да остане на стената и да използва спестената енергия например за снимки с камерата.

Има и такива разработки, за които още никой публично не е чувал. Един ден те ще напуснат лабораториите и на пазара ще се появят дронове, способни да се ориентират в затворени помещения, да избягват подвижни препятствия, да стартират и да кацат при неблагоприятни условия. Въобще да правят още много неща, които днес дори не подозираме.
Този тип дронове
ще се продават
свободно и ще
надминат познатите
днес модели,
така както смартфоните надминаха тромавите мобилни телефони от 90-те.

Това ще е време, в което с безпилотните летателни апарати няма просто да дразним съседите си, а ще ги използваме за куриери в болници, офиси и фабрики. Те ще прелитат над вечерните задръствания и без да се бавят на светофари, ще доставят спешно необходими стоки и лекарства. Така както ни бе демонстрирано от някои страни по време на пандемията.

Дроновете ще се движат по-свободно от всеки пешеходец, автомобил, влак и самолет. И точно както интернет промени достъпа ни до информация, така дроновете биха могли да променят съществено нашето разбиране за мобилност.