Оксфорд.
Три хиляди часа след полунощ.

Новите съседи на Мат са от типа енергични термити в човешки облик, които прекарват дните си в старателно дълбаене на стените и подовете с всевъзможна машинария, а нощем за разтуха разместват мебелите. При липсата на часовник с кукувичка, тези дни се научих да познавам, че е 2 часа сутринта по мъчителното тътрене на нещо, което е или гранд пиано, или египетски саркофаг, от първия до втория етаж и обратно. Оттогава се размечтах за мощен арбалет или локализирана газова авария.

Току-що обаче бе достигната абсолютната нула в нашите поначало арктически взаимоотношения. Съседите, към които Мат питае трепереща класова погнуса ["Мария, те ремонтират къщата си САМОРЪЧНО!", прошепна ми с омерзение един ден. Аз мислех, че се дразни от това, че пият бира, оригват се шумно и си крещят обиди, докато режат паркет, но явно всичко в този живот е въпрос на гледна точка.], та тези ми ти презрени люде, решиха да си направят мъничко празненство.

На това празненство, преляло в градинката им, която е залепена за Матовата, гостите спазваха правилата за социална дистанция горе-долу толкова, колкото може да се очаква в един термитник. Малко след полунощ Мат предложи да излезе и да ги опръска с маркуча си, но аз го възспрях. Ръкопашният бой с цяло семейство английски строителни работници и тяхната рода по пряка и съребрена линия в петък вечер ми се видя прекалено интензивно като преживяване.

Малко по-късно празнуващите запяха. Или поне така мисля. Аз смътно разпознах определена ирландска песен за невярна съпруга в общия мечешки рев, но Мат беше убеден, че те си разменят смъртни заплахи и е необходимо веднага да извикаме полиция, за да предотвратим трагедия. Разубедих го и от това, но идеята за арбалета отново неволно ми се натрапи.

За беля пеенето, ако и да не им е първа сила, горещо им се понрави. В момента всеки един от тях пее различна песен. Поне една от тях е сватбарска. Другите май са за пиене и за бой. Трудно е да се открои спояваща тематична нишка.

Ние лежим в мрака.
Завити възмутено до брадичката като двойка скандализирани пенсионери, облъчваме впиянченото войнство с мълчаливото си неодобрение през стената. Мечо се е свил под леглото и на всеки десет секунди киха от негодувание.

Мат изчака миг на затишие, в което вероятно всички дружно набиваха по един як гълток, и горестно въздъхна в тъмното:

- О, Мария. С какво умиление си спомням времената, когато най-шумното нещо в този квартал беше ти...

*От фейсбук!