"Не понасям смъртта. Не мога да гледам кръв. Не търпя да наблюдавам някой как умира", обяснява за първи път пред "168 часа" Валентина Александрова. 59-годишната жена е осъдена за тройно убийство в родното си село Поликраище.

На 18 юли 1998 година в дома си е намерена пребита и задушена със собствената си забрадка 76-годишната старица Велика Кукова. Съпругът є Любен умира в болница след нанесен жесток побой по-късно.

Малкото горнооряховско село е пометено от нова трагедия две седмици по-късно. Две самотни сестри - Севдалина Ангелова и Йорданка Богоевска, живеят сами в покрайнините на селото. На 29 юли са намерени в къщата им пребити и ограбени. Севдалина почива след 34-дневна кома в болница. Йорданка, чието око е извадено вследствие на силен удар,

успява да оцелее

Жертвите са все болни и безпомощни стари хора. Гледките на местопрестъпленията надминават по кървавост и филми на ужасите. От домовете на убитите са откраднати малки суми - 80 000 (левове преди деноминацията) от дома на Велика Кукова и 110 000 от дома на Севдалина.

Според първоначалната версия на следствието убиецът на Велика Кукова е войник от съседното село Самоводене. По-късно криминалистите уличават в кървавите престъпления Валентина Александрова.

Безработната по това време жена има четири деца - трима синове и една дъщеря. По образование е фелдшер. По време на извършените престъпления Валентина получава помощи от социални грижи, а съпругът є изкарва добри пари като тракторист. Семейството

не живее в недоимък

Специалистите по криминалистика обясняват, че са успели да сглобят пъзела на едно от най-жестоките и безпрецедентни до ден днешен убийства у нас. Според експертизите на следствието Валентина карала синовете си да държат ръцете на жертвите си. В това време тя ги удряла с чук, докато загубят съзнание. По този начин многодетната майка садистка "обучавала в занаята" момчетата си според данните на криминалистите. Валентина за пръв път разказва за живота си, методите на възпитание и за периода на зверските убийства единствено пред "168 часа".
"Жестока е съдбата ми. Животът ми е съсипан. 13 години и половина не мога да върна назад. Тук, в затвора, общувам с жени,

извършили убийство

Психиката им е различна. Държанието им е странно, неспокойно, нервно. Нощно време сънуват кошмари. Започват насън да разказват. Разказват убийствата, кое как е станало, къде са застанали, какво са направили. Сякаш е заложено в тях да го споделят. Аз за 13 години един кошмар не съм сънувала. Още повече аз, голямата убийца, когато видя, че две затворнички се бият,

бързам да ги разтърва

Аз, садистичната престъпничка, не понасям да ги гледам как си удрят дори шамари", обяснява Валентина Александрова. 59-годишната жена от 13 години се намира в затвора в Сливен. На 6 юли 1999 година великотърновският окръжен съд постановява доживотна присъда с право на помилване. Двама от синовете є - Иван и Владимир, също са обвинени за съучастие в кървавите престъпления. 18-годишният тогава Иван получава присъда от десет години затвор. 15-годишният му брат е осъден на пет години, част от които да излежи в

поправителен дом

до навършване на пълнолетие. Същата съдебна инстанция постановява семейство Александрови да заплати 41 хиляди лева на близките на жертвите за нанесени неимуществени вреди.

"Апелативният съд ме оневини за убийството на Велика Кукова и съпруга є Любен. Премахна и паричното обезщетение за близките. Големият ми син лежа в затвора в Ловеч до решението на Апелативния съд, след това го оправдаха. Владимир не лежа в затвора. Най-важното беше за мен децата ми да излязат чисти, така и се случи. От всичко най-много пострадаха те. Изживели са периода много тежко. После аз станах престъпникът, тях ги оневиниха. Сега лежа в затвора и чакам най-после справедливост и за мен. Процесът ми беше скалъпен. Самопризнанията ми ги фалшифицираха. Натопиха ме", категорична е Валентина Александрова. Тя си спомня как подписала заповед за арест, под която имало

няколко чисто бели листа

Тъкмо с това си обяснява представеното в съда самопризнание. Валентина е категорична, че въпреки че є се приписват жестоки убийства, тя не понася насилие и кръв.

"Работех в Бърза помощ в Горна Оряховица. Няма да забравя как докараха момиче на 15-16 години, жертва на катастрофа. Кръвта є изтичаше. Зарекох се, че ще направя всичко по силите си, за да запазя живота є. Не можех да си представя, че това момиче ще издъхне пред очите ми - продължава Валентина. - Огромна мръсотия

се изля върху мен

Навреди на мен, но още повече на децата ми. Целта беше да се настрои обществото срещу свирепата жестока убийца и аз да бъда осъдена."
Освен за зверските убийства Валентина е набедена от съселяните си, че контактува сексуално с тримата си синове. Според разказите им те чували как Валентина се хвали, че въвежда в половия живот децата си. Комшиите

разказват с подробности

за сексуроците, които Валя давала на по-големите си синове. По думите им, когато Валентина се къпела в дървено корито на двора, тя карала невръстните си деца да се любят с нея.

"Още помня датата, в която излезе статия, че аз съм сексуално извратена и съм посягала на синовете си. Случи се на 2 септември 1999 година. Все още е пред мен сцената какво изпитах. Жестоко беше. Не можех да се съвзема три месеца. Нужно беше да ми припишат всички смъртни грехове, да настроят всички срещу мен. Истината е, че когато съм се обличала вкъщи след баня, всичко излизаше. Не съм посмявала дори да се преобличам пред очите на децата ми. Мръсотията, която се каза за мен, ме съсипа. Боли ме, но

не е в силите ми да го спра

Имаше моменти, в които аз не можех да плача. Нямаше как да изкажа мъката ми. Не можех да изкарам бурята, която беше в мен. Просто не можех", разплаква се Валентина Александрова. Тя е категорична, че обича децата си прекалено много и никога не би направила нещо, с което да им навреди.
"Хората, които се изявяват с извратена сексуалност, са такива и в затвора. Казват: "Без секс не мога."

Намират си партньори

и зад решетките. На мен секс не ми липсва. Липсват ми гласчетата на децата ми. Да ми кажат: "Майко, липсваш ни", категорична е Валентина Александрова. До ден днешен всичко, което плете или работи зад решетките, го изпраща на синовете си в Поликраище. Обяснява, че се чувства длъжна да помага на децата си.
"Фанатик съм в любовта си към тях. Нищо няма да ме спре да направя всичко за тях. Те бяха

най-слабото ми място

Намериха как да ме уязвят така, че да ме заболи най-силно. Затова скалъпиха подобни обвинения. Не съм убийца. И от децата си убийци никога не бих направила", категорична е осъдената за отнемане на два човешки живота Валентина. През 2009 година умира синът є Владимир. На 2 октомври разложеният му труп е открит в дома му. "Лицето му беше в кръв, а тялото му посиняло", разказва най-младото момче в семейството - Пламен, който открива тялото на брат си. Според съдебномедицинската експертиза младият мъж е покосен от

белодробна емболия

Майка му има друга представа каква е причината за внезапната смърт на едва 25-годишния є син. Убедена е, че хората, които успяват да я тикнат зад решетките, имат отношение към смъртта на Владимир. Обяснява, че се страхува да назовава имена.
"Убиха го.

Жестоко е убит

Никога няма да си простя, че не бях до сина ми в критичния момент. Всички реагираха: "Тя престъпничка, и детето убито". Никой не се постара поне да разследва случилото се със сина ми", обяснява Валентина. 59-годишната жена е убедена, че нейната истина за случилото се през фаталните летни месеци на 1998 година ще излезе наяве. След подадена от нея жалба в момента тече дело в съда в Страсбург. Валентина чака европейското съдилище да върне за преразглеждане делото в България.

 

 

Ще те пратя, където никога няма да излезеш

 

"ПРОБЛЕМ не съм имала с никой човек в селото, освен с кмета Тодор Найденов. Унижаваше ме всеки път, когато се обръщах за помощ към него. Имаше работа в Поликраище, той не ме допускаше", обяснява Валентина. Тя до днес е убедена, че кметът на селото има отношение към залавянето є. Зимата на фаталната 1998 година двамата се спрекчват.

"Ще ти намеря слабото място и ще те тикна там, откъдето никога няма да излезеш, ми каза кметът. Не го взех насериозно. Отвърнах му, че от гробища не се излиза. Мина време, той изпълни предупреждението си", обяснява Валентина.

"Това са абсолютни глупости. В думите є няма нищо вярно. Помагал съм на семейството є при всяка възможност. Давал съм им стотици купони за хляб, без да върнат и стотинка - обяснява пред "168 часа" кметът Тодор Найденов. -Аз я спасих, когато цялото село искаше да я линчува. Това явно е за благодарност".

 

С шизофреничка в килията

 

СЛЕД 13 години, прекарани зад решетките, Валентина разказва с подробности какъв е животът в затвора.
"Цял живот прекалено много съм се страхувала от затвора. Мислех си, че е жестоко и много неприятно място. Не е жестоко. Тъкмо в затвора намерих жени, които ми подадоха ръка в най-трудния момент. Помогнаха ми психически да се адаптирам. Тия жени може с всички да са се отнасяли жестоко, с мен се отнасяха човешки. Благодарна съм им от все сърце", обяснява Валентина. В момента в нейната килия се намират още четири жени. Едната от тях е с диагноза шизофрения.
"Събрани сме жени от цяла България. На различно интелектуално ниво. И нервноболни, и всякакви. В стая съм с жена, година по-голяма от мен. Нервноболна е, не мога да є се сърдя. Лекуват я. Но определено е тежко с нея. Винаги внася сплетни. Има моменти, в които нервите є не издържат. Започва да крещи, без да спира", обяснява Валентина Александрова. И разказва, че спречкванията между излежаващите присъди са ежедневие.
"Психически е тежък животът тук. Обслужващият персонал са много добри, но между самите затворнички често възникват конфликти", продължава Валентина. Освен неразбирателства между излежаващите присъди често се раждат и близки отношения.
"Има и жени с лесбийски наклонности. Те се отделят от другите. Каквото си правят, правят. Досега не съм ставала пряк свидетел", обяснява Валентина.

 

17 експертизи доказват вината

 

"ВИНАТА на Валентина беше доказана по безспорен начин след 17 следствени експертизи", обяснява пред "168 часа" полковник Димитър Трифонов. Той дълги години завежда сектор "Тежки престъпления" в РДВР Велико Търново. Работи по случая още от вечерта на първото убийство на семейство Кукови.
"Въпреки че в работата си съм се натъквал на какво ли не, труповете на Велика и на Любен ме потресоха. Черепите им бяха буквално натрошени и размазани", спомня си до ден днешен емблематичния случай криминалистът. Слуховете за престъплението се разнасят светкавично в селото тогава с 3000 жители.
"Събираха се по 15-20 човека в къща. Само и само да не остават сами", продължава експертът по разкриване на тежки престъпления. След второто покушение срещу сестрите паниката става повсеместна и неудържима.
"Получихме информация от човек от селото, че Валентина има отношение към убийството. Първоначално аз и колегите ми, работещи по случая, реагирахме скептично. Въпреки това бяхме длъжни да проверим всички следи. Пръв направи самопризнания големият син на Валентина Иван. Той се беше отвратил от майка си, не можеше да понесе престъпленията є", обяснява експертът. Самопризнанията на тогава 17-годишния Иван не идват нито лесно, нито бързо.
"Беше научила децата си да не казват нищо. А ако все пак нещо излезе наяве, ги беше подготвила да поемат те вината. Двамата й големи синове - Иван и Владимир, бяха настанени в приемен разпределител. Останаха там за 20 дни. През това време с тях бяха проведени 15-16 разузнавателни беседи", продължава разказа си за разкриването на кървавите убийства полковник Трифонов. Извършителите определено са се постарали да прикрият следите си. На местопрестъпленията липсват отпечатъци и всякакви дактилоскопски следи.
"Поставили бяхме СРС-та в дома на Валентина. Толкова беше проницателна, че викаше децата си и на 20 метра извън къщата си говореха", продължава криминалистът. След неколкоседмична работа и проведен следствен експеримент с големия син Иван пъзелът за експертите започва да се нарежда. По думите на експерта Иван прави пълна възстановка на убийствата, разкрива пътя на проникване в домовете, както и всяка крачка на майка си и на братята си.
"Назначена беше петорна психиатрична експертиза, която доказа по безспорен начин, че Валентина Александрова е вменяема. На база самопризнания, проверка на самопризнанията чрез два следствени експеримента - втория с участието на самата Валентина, както и ДНК експертиза на намерена улика на местопрестъплението, доказаха по безспорен начин вината є", продължава експертът криминалист. По време на втория следствен експеримент жителите на Поликраище се събират на селския площад. Очакват да видят убийцата. Разярени са от кървавите престъпления и искат да въздадат възмездие. Валентина отива в затвора, но децата є остават в Поликраище.
"Децата є бяха белязани до края на живота си. Хората от селото бягаха от тях като от прокажени", обяснява криминалистът.

 

 

Агресивна съседка разпитвана за престъпленията

 

ПРЕДИ да бъде арестувана Валентина Александрова, в селото се разнася слух, че съседката є Христина и приятелят є Васил са задържани за престъпленията.
"За мен остава една друга истина. Преди да почине в болницата, баба Севда е казала: "Христина, която живее до Валя, ме нападна." Наистина имаше такава жена, тя живееше на квартира до нашата къща. Христина беше ужасно агресивна. Почти не се прибираше, не си плащаше редовно наема. Представи ми мъж, за когото се беше оженила, фамилията му беше Банков. Една нощ се събудих от жестоки викове в съседната къща. Било е след един часа. Мъжът ми уплашено ми каза: Не излизай. Не го послушах, облякох се в движение и изтичах пред къщата на Христина. Пред очите ми се разкри ужасяваща гледка. Христина, която беше едричка, влачеше по стъпалата мъжа си, заключи го в килер на приземния етаж. Преди това го наложи няколко пъти с веригите и катинара. От болката той не успя да се съвземе и да є отговори. Мъжът остана да вие цялата нощ от болка. На сутринта тя все още отказваше да го отключи. Лично звънях на хазаина, на полицията. Едвам го измъкнахме", обяснява Валентина Александрова. Покушението на сестрите Севдалина и Йорданка съвпада по време със сбора на село Поликраище. По думите на Валентина тогава тя има гости, които биха могли да докажат, че тя не е била на местопрестъплението.
"Представих на съда двама свидетели. Имената им са Юлия Соколова и Здравко Герасимов. По време на сбора те ни бяха на гости и можеха да докажат, че във време на извършване на престъпленията съм се намирала вкъщи. Съдът изобщо не ги допусна да дадат показания на делото. Освен това самата Христина така и не беше доведена в съда", обяснява Валентина Александрова.
"Христина никога не е била заподозряна", категоричен е полковник Димитър Трифонов, завеждащ сектор "Тежки престъпления" в РДВР Велико Търново към момента на разследването на убийствата.