На 7 юни Дж. К. Роулинг коментира в туитър материал, озаглавен: "Да създадем по-равноправен свят след COVID-19 за хората, които менструират". Английската писателка задава реторичния въпрос: "Дали нямахме друго име за "хората, които менструират. Дали не беше...", като след това прави няколко заигравки с думата "жена".

В рамките на минути социалната мрежа избухва с обвинението, че Роулинг е хомофоб и потиска правата на транссексуалните хора. Може би за пръв път от началото на епидемията с COVID-19 Великобритания и САЩ се завръщат към темата за

равноправието на ЛГБТ обществото,

като изненадващо или не, войната този път се води срещу авторката на книгите за училището за магия "Хогуортс".

Материалът, разпалил скандала между гей- и трансобщността и Роулинг, всъщност сам по себе си не представлява голям интерес. В него се разглежда проблемът с достъпа до санитарни средства по време на пандемията за "хората, които менструират". С това понятие авторите на материала явно са искали да обхванат - разбира се - жените, но също и хората, които са си сменили пола и въпреки че имат менструация, не се самоопределят като жени.

Също се цели изключването на тези, които преди са били мъже и съответно нямат менструация, но разглеждат себе си като част от женската част от човечеството. Така авторите са успели максимално точно да опишат различните джендър идентичности, чието приемане през последните години е важна част от борбата на ЛГБТ общността за равноправие.

Коментарът на Роулинг бе изтълкуван от активистите в тези движения като неприемане на новата реалност, според която не би трябвало да се оспорва

правото на всеки човек да се самоопределя като мъж, жена или без

определена джендър идентичност. Твърдението на английската писателка, че само жените са способни да менструират, отприщи нещо като революционно движение сред феновете на Хари Потър, което да заклейми авторката му като носителка на трансфобия.

"Тя доказа, че буквално е злодеят в своята история" е само един от хилядите туитове, които полетяха към Роулинг след коментара й. Социалната мрежа видя сравнения на авторката с Лорд Волдеморт - основния зъл герой от книгите й за Хари Потър. Бивши нейни фенове призоваха за масово изгаряне на творчеството й. Други се подложиха на премахване на татуировките си, свързани със сагата с младия магьосник.

Големите медии, вече изчерпали темата с коронавируса и гладни за сензации, не закъсняха да се включат в публичния линч на писателката: "Трансфобията на Дж. К. Роулинг показва, че й е време да остави писалката", пише "Уошингтън поуст".

“Феновете на Хари Потър вече

пресъздават любимата си измислена вселена без авторката му”, заключи "Ню Йорк Таймс". Според "Форбс" "Роулинг съсипва създаденото от нея туит след туит". В критиката се включват дори и Ема Уотсън и Даниел Радклиф, звездите от филмите за магическия свят на "Хогуортс".

Във възникналия дебат бе припомнен и подобен инцидент отпреди година, когато Роулинг пак използва туитър, за да изрази несъгласието си по подобен проблем. Тогава тя защити британката Мая Форстейтър, която бе освободената от работата си, тъй като изрази позицията, че биологичните пола са два и те са неоспорими. Подкрепата си Роулинг изрази, като заяви, че човек не бива да губи работата си вследствие на разбиранията си. Мнението бе разгледано като проява на крайна трансфобия. Към писателката политат писма, мейли и постове с обиди, заплахи или просто разочарование. Всичко това широко е отразено от световните медии. Новият туит на Роулинг е втори удар по толерантния и либерален образ, който си бе изградила в последните години.

Очевидно е, че темата за половата идентичност е доста чувствителна в Западна Европа и САЩ. Много известни личности бяха безмилостно преследвани онлайн и свалени от пиедесталите си след неразумни коментари по въпроса. За разлика от тези преди нея обаче

Роулинг не побърза да спаси публичния си образ с извинение

и не се изплаши да влезе в открит спор с обвинителите си: “Аз познавам и уважавам транссексуални хора, но изтривайки концепцията за пола, премахваме възможността на много от нас да обсъждаме животите си по смислен начин.

Не е омраза да казваш истината”, бе първият отговор в социалните мрежи, който писателката даде на атаките срещу нея. Това бе последвано от пространно есе, публикувано в личния й блог. В него тя излага позиция, според която е опасно хора, които са родени като мъже, да бъдат безусловно приети като жени само защото се чувстват като такива: "Не искам да отваряме дамските тоалетни за всеки, който заяви, че не се чувства мъж и получи сертификат за смяна на пола, базиран единствено на това свое твърдение".

Роулинг споделя също, че смяната на пола се е превърнала в нещо като мода сред депресираните тийнейджъри и лесният път до промяната ги лишава от възможността да надраснат периода на несигурност, който преживяват: "Може би, когато бях тийнейджърка, и аз бих прибягнала към промяна, за да се превърна в сина, който баща ми открито заявяваше, че би предпочел пред мен... През 80-те обаче не ми беше толкова лесно да стана мъж." Според Роулинг подробни проучвания по темата показват, че между 60 и 90% от тийнейджърите, които се усещат в тяло с погрешен за тяхното съзнание пол, успяват да надраснат това свое убеждение и водят нормален живот след това. Затова и промяната не бива да се разглежда с лека ръка като нещо, което трябва да се осигури веднага и на всеки, който го пожелае.

В есето си Роулинг прави и едно голямо признание – че е била

подложена на домашен тормоз

от първия си мъж

в Португалия. Тя споделя това с одобрението на голямата си дъщеря, която е плод на този брак. Според писателката твърдата й позиция по повод нуждата от защита на жените е породена от травматичния й опит като по-млада: "Искам трансжените да са в безопасност. В същото време обаче не искам това да става за сметка на безопасността на хетеросексуалните жени и момичета.”

Малко от аргументите на писателката бяха приети от нейните онлайн съдници. Всъщност те използваха момента да се върнат към някои стари въпроси относно съдържанието на Хари Потър. Примери са обвиненията, че

в тях няма достатъчно чернокожи герои,

няма хомосексуалисти и в света на книгите не са описани магьосници от Африка.

Преди няколко години, в отговор на въпрос по темата, Роулинг намекна, че е възможно директорът на училището за магия "Хогуортс" – Албус Дъмбълдор, да е гей. Тогава срещу нея имаше нова порция коментари – ако Дъмбълдор е хомосексуалист, тогава защо това не е написано в книгата, защо той е оставен със "скрита сексуалност".

"Уошингтън поуст" завършва статията си по темата с туитовете с призив към Роулинг: "Време е

историята на Хари Потър да бъде предадена в ръцете на феновете й,

за да могат те да я приключат така, както искат.

Нека позволим на Сириус Блек (бел. авт. - кръстника на Хари Потър) и Ремус Лупин (бел. авт: учител на Хари Потър) да бъдат любовници.

Нека позволим на

Хармаяни да бъде чернокожа,

ако трябва и транссексуална,

стига читателите и феновете да го искат по този начин." "Воуг" пише, че "основите, върху които е изградена историята на "Момчето, което оцеля“, стават нестабилни" вследствие на липсата на приемане и разбиране към различните от авторката й.

Личните признания на писателката дадоха възможност на медиите на Острова да преминат и други морални граници в анализа си на написаното от Роулинг. Вестник "Сън" излезе със заглавие на първа страница, което цитира бившия съпруг на писателката. "Пошляпвах я и не ме е срам от това", заявява португалецът Хорхе Арантес, за когото тя е била за кратко омъжена в началото на 90-те. С този текст таблоидът направи още една крачка към превръщането на пръв поглед не много скандален туит във възможно най-личната вендета срещу автора му.

Роулинг се осмели да изрази публично своето непопулярно мнение и с това тя направи малката погрешна крачка, която в ерата на фейсбук е достатъчна, за да бъдат човек и творчеството му напълно отречени. Една от характерните черти на социалните мрежи е склонността им да организират хората в своеобразна

онлайн инквизиция,

която се активира бързо и безпощадно срещу всяко непопулярно мнение, без оглед на контекста и смисъла му.

Опитите за защита срещу подивялата тълпа зад екраните изглеждат безсмислени, тъй като тя не слуша аргументи. Интересно е, че назрява и тенденцията този обществен трибунал не просто да налага със сила изискването си към начините на мислене, но и да има очаквания към творците да създават произведенията си според техните желания и вярвания.