Революцията продължава: Паметникът на Джордж Вашингтон пред Federal Hall в Ню Йорк, омазан с графити. Към момента е позачистен, но както е тръгнало, нищо чудно съвсем скоро някакви онеправдани роби на духа да го катурнат и завлачат по улиците.

По американските площади вече падат дори и статуите на Христофор Колумб (същият, за когото сърбите навремето викаха: "йе*@м ти откритието")...

Пък с Джордж Вашингтон е малко неудобно положението в контекста на днешните събития, защото първият президент на САЩ е бил... хм... робовладелец. Още от дете. Първите си роби получава в наследство, когато е 11-годишен. После си купува още, а и жена му си води у тях зестрата от "три синджира". 

Казват, че Вашингтон бил добър господар. Много рядко робите му били бичувани, само когато се наложи. Те се страхували най-много от това да не бъдат продадени, защото така семействата им бивали разделяни. Случвало се е, за огромно съжаление.

В завещанието си този велик американец повелява, след като склопи очи, робите му да бъдат освободени. Но нито един от тях не е освободен. Даже и след смъртта на жена му.

Такива са били времената и законите...

Обаче като зачоплиш темата за робството след повече от 200 години, освен да ходиш да събаряш статуи, какво друго ти остава? Може би да влезеш във Federal Hall, тъй както едни онеправдани гневни хора влязоха навремето в двореца Смолни. На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда!

*От фейсбук